Тази стратегия е породена от разочарованието на някои по-млади хора от ГЕРБ от старомодната кампания на партията през април 2021 г. От тогава насам тя е станала по-сложна, по-ефективна и по-целенасочена. Правят се нови страници, а в някои случаи и допълнителни новинарски сайтове, всички с един фокус: негативна кампания срещу „Продължаваме промяната“ и в по-малка степен „Демократична България“ и БСП.
По същото време, през май 2021 г., е основана и нова компания – „Лонгрийч“, която бързо подписва договор с ГЕРБ за обслужване на партията в социалните мрежи. Съществуването на фирмата не е тайна – тя е вписана към агенциите, с които ГЕРБ работи още през юни същата година. Нейната дейност обаче, според партията и управителя на фирмата, е договорна тайна. Знае се само, че „Лонгрийч“ работи с една единствена партия и срещу месечен абонамент, заради което тя не присъства в отчета на ГЕРБ пред Сметната палата.
„Капитал“ разговаря с четирима източници, пожелали анонимност, някои от които са имали директен досег с функционирането на мрежата и основните лица зад нея. Според информацията от всички тях, подкрепена в някои случаи и с кореспонденция, мрежата се управлява от кръг хора около Ванина Колева, бивш PR на Красен Кралев, днес по-високо в партийната йерархия. В разговор с „Капитал“ тя отрече да знае дори за съществуването на „Лонгрийч“ и пренасочи към партийната централа.
Някои от страниците, особено по-старите, са сравнително лесно проследими, защото качват идентично съдържание. По-нови в същата негативна тематика, но със значително повече работа по тях, като „Хер Флик“ например, са по-трудно доказуеми.
Харесвате ли котенца? А България? А ГЕРБ?
Мрежата от страници на ГЕРБ в някои случаи датира с години назад, като много от характерните им черти са се задържали през това време. Подобно на случая с „Да се съберем 100 хил. фена на Слави Трифонов“, има поне още два примера на страници, които започват с една насока и свършват с коренно различна. Така например през май 2019 г. се появява страницата „Вън Марешки и Бареков от политиката“, която само след четири месеца става „Вън Волен и Марешки от политиката“. Година по-късно, в средата на протестите против Борисов, страницата става „Вън Мая Манолова от политиката“, за да стигне до далеч по-красноречивото „Мая Манолова марш на село“, макар днес съдържанието да е насочено не към Манолова, а към Кирил Петков и Асен Василев.
Други типове страници преминават от съвсем безобидно и неполитическо съдържание към крайна партийна пропаганда в рамките на дни. Така страницата „България“ с 214 хил. последователи до юли 2020 г. публикува снимки на кученца, котенца, бебета, български спортисти и лекари. На 13 юни, навръх рождения му ден, дори пуска снимка на тогавашния премиер Бойко Борисов върху корицата на „Идиот“ на Достоевски. Има и няколко одобрителни снимки от първите дни на протеста. Малко след това страницата завива рязко и в следващите две години всички, харесали „България“, заради котенцата или не, получават солидна доза ГЕРБ агитация.
Идентичен случай на съдържание са и страниците „Спаси София от Джендърите“ (първоначално „Спаси София от Борис Бонев“ и създадена преди местните избори през 2019 г.) и „7 Дни България“ (две страници с еднакво име; едната преди е била „7 Дни Банско“, а другата – „7 Дни Пловдив“), които произвеждат едно и също съдържание, пуснато в един и същ момент.
Особен случай е Facebook страницата „demokrat.bg“, която носи името на едноименния „новинарски“ сайт, чието съдържание е почти на 100% посветено на „Продължаваме промяната“. В социалната мрежа страницата се хвали, че е „най-бързо развиващият се сайт в България“ и има „100 000 читатели дневно, два месеца след старта ни“, заедно със 78 хил. последователи.
И в този случай обаче огромната част от хората, харесали страницата, са харесали нещо съвсем различно, макар този път да няма котенца. Днешната „demokrat.bg“ е създадена още през декември 2018 г. с името „Бойкот на измамата Национална лотария“. След това, от началото на 2020 г. насам, сменя името си няколко пъти, като най-показателни са „Бойкот на измамата ГЕРБ“ (юни 2020 г.) и „Бойкот на измамата Цв.Цв.“ (септември 2020 г.), докато не се стигне до 7 януари 2022 г., когато за пръв път носи сегашното си име. То оцелява само две седмици, следва прекръстване на „Обичам България“, но през март отново става „demokrat.bg“.
Самият сайт demokrat.bg е регистриран като домейн през декември 2021 г. от Владимир Зарков, сочи справка в register.bg. Зарков вероятно е поел управлението на поне някои от изброените Facebook страници, освен едноименната, защото съдържанието в повечето е идентично, а през последния месец са на практика просто страници за споделяне на въпросния сайт, наред с обиди по политическите опоненти на ГЕРБ.
Възможно е някои от по-старите страници да са били купени, но е възможно и да са били т. нар. „спящи страници“. Със сигурност поне една – превърналата се в „Бачи Кико“ страница за Слави Трифонов, е създадена с ясната цел в нея да бъдат събрани поддръжници на „Има такъв народ“ и в един момент да бъдат „конвертирани“ в поддръжници на ГЕРБ и Бойко Борисов.
Дългото достигане на „Лонгрийч“
Макар партийната пропаганда през небрандирани страници да започва още през 2020 г. и да е ожесточена още от самото си начало, тя навлиза в нова, по-организирана фаза след като Бойко Борисов пада от власт. Според информацията на „Капитал“ Колева и хората около нея започват да мислят нова дигитална стратегия почти веднага, което се потвърждава и от факта, че фен страницата на Слави Трифонов е създадена на 6 април. По това време в неофициалния „дигитален отдел“ на ГЕРБ влизат и няколко по-познати имена, като столичния общински съветник Димитър Вучев.
Реалната промяна идва, когато отделът на практика става официален – под формата на фирма с името „Лонгрийч“. Тя е основана през май, малко след като към неформалния кръг се присъединяват Никола Димитров и Кристиян Шкварек. Димитров е служител на „Телевизия Европа“ (в момента Euronews) и отделно собственик на компанията „Дуалити Медия“, която се занимава с маркетинг в социалните мрежи. Шкварек е бивш кандидат за евродепутат от ВМРО и настоящ представител на „Европейски консерватори и реформисти“ (ЕКР) за България. Едноименната му Facebook страница е една от най-популярните политически страници в България, макар самият той да не се е кандидатирал за никакъв пост от 2019 г. насам.
Първоначално съдружниците в „Лонгрийч“ са двама: Никола Димитров и Виктория Вировска, приятелка на Кристиян Шкварек, като фирмата е регистрирана на личния адрес на двамата. В началото на 2022 г. Вировска излиза от фирмата и Димитров остава едноличен собственик, като адресът също е сменен с такъв на ул. „Позитано“. Според данни към средата на 2022 г., в момента в „Лонгрийч“ работят осем души на постоянен договор, като бройката расте градивно от основаването насам.
Пред „Капитал“ Димитров потвърди, че фирмата има договор с ГЕРБ, но добави, че не може да изнася подробности от него. Според Димитров ГЕРБ не е единственият клиент на компанията, а само единствената партия-клиент. На въпрос дали компанията управлява страници, които не са брандирани като партийни, той отговаря с „не“. Според сравнително скорошен вътрешен документ, който „Капитал“ видя, голяма част от фирмата се занимава с рутинни задачи, като управление на стотиците разпокъсани общински, областни и личностни страници на ГЕРБ.
Същевременно остават съмнения и за роля в някои по-груби небрандирани страници. Около месец след създаването на „Лонгрийч“ се появява страницата „Хер Флик“, която от тогава насам създава постоянно съдържание като мемета и колажи, всичките от които насочени срещу Кирил Петков, Асен Василев и Лена Бориславова. Съдържанието понякога е откровено цинично или жълто – например папарашки снимки как Бориславова яде дюнер.
Настрана от съдържанието, прави впечатление, че „Хер Флик“ има три постоянно активни реклами още от януари насам. Страницата се възползва от вратичка да рекламира себе си, което не се улавя като партийно или политическо съдържание и съответно Facebook не дава информация колко пари са изхарчени за реклама.
В социалната мрежа има още една страница вдъхновена от „Ало, ало“ – „Мишел от Съпротивата“, страница от 2020 г., която публикува общополитическа сатира срещу всички. И при нея има сигнали за работа с дигиталния отдел на ГЕРБ. В началото на септември страницата публикува подигравателно меме за Георги Харизанов, заради това, че е харесал снимка на страницата на „Да, България“. В отговор Харизанов, който е изпълнителен директор на дружеството „Телевизия Европа“ и едно от известните вътрешнопартийни лица на ГЕРБ, коментира: „А Анинав Авелок как е, как кара лятото?“, заигравка с обратното изписване на името на Ванина Колева, което тя използва за своя Facebook акаунт.
Подобно на „Хер Флик“, и „Мишел от Съпротивата“ има постоянно активни реклами, но без платформата да я засича като политическа страница. Според някои от източниците на „Капитал“ зад страницата „Мишел от Съпротивата“ и потенциално „Хер Флик“ стои Надежда Ганева, известно лице на протестите срещу ГЕРБ през 2020 г. Пред „Капитал“ Ганева отрече да стои зад страниците, а на въпрос дали има договорни отношения с „Лонгрийч“ отговори, че „е моя работа с кого имам или нямам договор.“
С „Мъжката библия“ в ръка
При подписването на договора между „Лонгрийч“ и ГЕРБ Никола Димитров вече има сериозен опит в разрастването на страници във Facebook. Той може да бъде проследен до страницата „Мъжката Библия“, която има 400 хил. харесвания в социалната мрежа – чрез продажбата на парфюмите „Кеш“ през дружеството „Кеш Продъктс“, собственост на Димитров, както и чрез проверка на домейна mensbible.bg, също негова собственост.
„Мъжката Библия“ публикува всеки ден десетки снимки с надписи като „Дори вълците гонят от глутницата предателите“ и „Това, че си в играта, не те прави играч“, но този постоянен поток се разбива от време на време – най-често чрез споделяния на постове на страницата на Кристиян Шкварек, но понякога и със споделяния на „Хер Флик“.
Пред „Капитал“ Димитров отрече „Мъжката Библия“ да е негова страница и да отговаря за съдържанието ѝ. Същевременно, четири дни по-рано, в отделен разговор с медиата Кристиян Шкварек обясни споделянията на страницата си в „Мъжката Библия“ с лична договорка между него и Димитров. Двамата са приятели.
„Мъжката Библия“ не е единствената подобна страница на Димитров, макар тя да е най-успешната. Други разработени от него страници, макар и не толкова популярни, са „Цитати, фрази, мисли“, „Имам едно сърце, което е за всичко“, „Най-новите новини“, „Любопитното“ и други. Засичането им е сравнително лесно, защото съдържанието им е почти идентично. Обичайно наред с мотивиращи сентенции и икони там се споделят новини от новинарски сайтове, най-често близкият до ГЕРБ и конкретно Красен Кралев Tribune.bg. Тези страници не са задължително политически, а по-скоро свободен бизнес – интернет сайтове и брандове плащат, за да разпространят съдържанието си чрез техните готови аудитории.
Интересен е случая с една снимка на Кирил Петков от наводненията в Карлово. Тя е споделена с едно и също описание („Дори не знаехме, че е там“) от няколко страници, които на пръв поглед нямат политическа насоченост. Малко след това колаж от еднаквите споделяния е споделен от „Хер Флик“, от там същия – в страницата на Шкварек и два пъти в „Мъжката Библия“. Случаят е показателен по три причини – синхрона между трите страници, очевидното използване на същата система на мрежи от страници и от „Продължаваме промяната“, както и иронията, че мрежата около „Мъжката Библия“ се подиграва на собствения си бизнес модел.
Всичко е пропаганда
Нито в дейността на „Лонгрийч“, нито в про-ГЕРБ страниците със сменени имена, нито в мрежите от страници на Димитров, има нещо незаконно. Не само това, но те не нарушават и правилата на Facebook, защото или не пускат реклами, или когато го правят, го правят умно, така че да не бъдат засечени като политическа страница, към която би имало изискване да бъде упоменато кой е отговорен за рекламите и колко е бюджета им. Наличието на такива страници не означава и че няма автентична подкрепа за ГЕРБ, нито автентична критика, мемета и колажи срещу „Продължаваме промяната“.
Проблемът се състои в това, че милиони български потребители следват политически страници, които изглеждат автентични, но всъщност са част от заплетена партийна машина. В други случаи пък харесалите невинно изглеждащи страници изведнъж се оказват залети от партийна пропаганда, агитация или обиди.
На първо място това е информационен проблем на българската среда. Но същевременно различните видове практики би трябвало да са проблем и на самата Facebook. В интервю за „Капитал“ от средата на септември ръководителят на отдел „Обществени политики“ за региона Якуб Туровски коментира, че компанията регулира и страници, които не са официално свързани с партии, но са финансирани от тях
„Системата за политическа или обществена реклама не се фокусира само върху страници на политически партии или кандидати, а върху вида съдържание, което се публикува. Ако оценим дадено съдържание като политическо или обществено, то трябва да мине през целия процес и да се обозначи като политическа реклама“, коментира той. Това се оказва невъзможно в българския случай, а по всяка вероятност и не само в него.
Освен собствеността на някои страници, остават отворени и два въпроса: доколко това заливане с информация действително има тежест върху изборния резултат и каква е финансовата стойност на тези кампании. Доколкото на втория въпрос едва ли някога ще има конкретен точен отговор, важи английският израз, че цената се плаща във внимание.
