Чрез законодателните изисквания за задължително изкупуване на тока, произвеждан по високо ефективен начин, на преференциални цени, повече от 50 български топлофикационни дружества, оранжерии и въглищни централи са получили 1.3 млрд. евро неправомерна държавна помощ в периода 2007-2016 г. Това е изчислила Международната екоорганизация за правна помощ „КлайънтЪрт“ (ClientEarth), която е внесла в Европейската комисия нова жалба срещу България за това нарушение.

През април организация внесе друга жалба за неправомерно използване на държавна помощ от електроцентралите на бизнесмена Христо Ковачки. Тогавашният казус бе с използването на безплатни парникови квоти от централите „Марица 3“, „Бобов дол“, „Брикел“ и „Топлофикация – Перник“. Срещу даденото им изключение да замърсяват, без да плащат, те трябва да направят екоинсталации, но на практика дружествата не инвестират в това.

Сегашната жалба е заради националното законодателство, което задължава „Националната електрическа компания“ да изкупува всичката електроенергия, произведена по високоефективен начин от централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия (т.нар. Когенерации, каквито са голяма част от топлофикациите и оранжерийни производства). Този ток се продава на по-високи цени, определяни от енергийния регулатор, но цената му се плаща от всички крайни потребители под формата на такса „задължение към обществото“.

Според правната екоорганизация, Европейският съюз (ЕС) определя това като държавна помощ, тъй като според българското законодателство както таксата, така и плащанията към централите са задължителни. Изчисленията на „КлайънтЪрт“ показват, че по този начин от 2007 г. До 2016 г. над 50 централи са получили помощ в размер на поне 1.3 млрд. евро. От тях над 300 млн. евро са платени на замърсяващи въглищни централи. Въпреки че този начин на финансиране продължава от десетилетие, българското правителство никога не е получавало одобрение за въвеждането, на подобна такса, както се изисква според законодателството на ЕС, аргументира организацията своята жалба.

В нея се посочва още, че за осигуряването на преференциалните цени за задължително изкупуваната електроенергия е използван обществен ресурс, за да се даде икономическо предимство на определени сертифицирани като „високо ефективни“ производители на електроенергия и топлоенергия. Така те си гарантират без никакъв риск по-високи печалби, отколкото това би било възможно на пазара. Това заплашва конкуренцията, тъй като финансовото преимущество засилва пазарните позиции на „високо ефективните“ когенерации спрямо другите производители на електроенергия, включително и от страни от Европейското икономическо пространство (ЕИП), посочват още от „КлайънтЪрт“.

„България осигурява на въглищните централи несправедлива и незаконна субсидия, чрез която ги поддържа. По този начин страната възпрепятства справедливия преход към нисковъглеродна икономика“, коментира Сам Брайт, адвокат в организацията. „Замърсяването от въглищните електроцентрали има негативно влияние върху здравето на обществото и околната среда. Субсидирането на въглищата им дава несправедливо, а в случая и незаконно предимство пред по-чистите технологии. Крайно време е България да прозре бъдещето на енергийната система и да спре да поставя незаконни пречки на пътя ѝ“, допълва той.