– Г-н Асланов, на фона на нестихващи протести срещу правителството на Бойко Борисов и срещу главния прокурор Иван Гешев, основната опозиционна партия БСП проведе вътрешни избори и отново начело застана Корнелия Нинова. Това ли беше най-належащото?

– Разбира се, че не беше най-належащото, особено в днешната ситуация. Защото по този начин се намалява силата на участието на БСП във врящия котел, в който се пържи българската политика. Процесите са заредени с динамика, въпреки усещането за спад на тяхната интензивност. Със сигурност навлизаме в един доста динамичен политически сезон, накрая на който се задават редовни избори. Мисля си, че няма как да се стигне до такива избори, а ще има предсрочни.

– Защо?

– Непоносимостта към тази управляваща формация, която е начело на държавата, нараства и ще продължава да нараства. Което ще се съпровожда и със задълбочаваща се ерозия на доверието и в ГЕРБ, и в Обединените патриоти. Ако те продължават играта на инат и агонията, ще се докарат до катастрофална загуба на следващите избори, когато и да са те. Времето е срещу тях. В един момент ще трябва да го осъзнаят. Нежеланието да се премине през служебен кабинет на Радев може да им изиграе лоша шега, защото такъв кабинет не може да направи кой знае какво. Нито да помогне, нито да попречи на случващото се, освен да се превърне в гарант на едни по-честни избори. Макар и да си давам сметка, че доверието в изборния процес не е високо и дори един служебен кабинет не може да го поправи.

В този ред на мисли БСП е много закъсняла с действията си да се включи в общия процес. Сега ще трябва да наваксва и да се бори с времето, за да не се случи така, че фокусът да не се премести към други политически формации и да остане в миманса. Голямо предизвикателство е към партията – дали ще успее да се отърве от вътрешното напрежение в кратки срокове, с което беше зареден т. нар. избор на председател. Нужно е да се отърве от вътрешнопартийното дребнотемие и да излезе на широк терен. БСП не излъчи нито едно външно послание през тази година, тъй като се вторачи в себе си и в онова, което се случваше въз основа на вътрешните разправии.

– Ръководството на партията не осъзнава ли, че всъщност губи безценно време, а изборите „чукат на вратата“?

– Беше очевидно, че ръководството на партията концентрира вниманието си само върху избора на лидер и нищо друго не представляваше интерес за него. В този смисъл нагласата на ръководството се размина с очакванията на масата на членове и симпатизанти, които очакваха послания по случващото се в държавата. Произлизаха някакви дребнави разправии, което има опасност да въздържи много от хората, които са склонни да подкрепят в момента опозицията, в евентуална предстояща битка. Голяма опасност е за тази партия. Риск, който ще трябва да приеме като предизвикателство и да го превъзмогне. Всичко е в ръцете на сегашното ръководство, защото то въведе вътрешнопартийното напрежение. Прие терена на вътрешните противоречия като арена за корида и по никакъв начин не потърси намаляване на напрежението и някакво примирие, за да може да се търси консолидация. Ще видим дали може да се случи тепърва.

– Изводът от думите ви е, че тази „корида“ в крайна сметка играе в полза на основния опонент на левицата – ГЕРБ…

– На практика така излиза, макар че тази пропагандна лъжа беше използвана много нечестно от ръководството на партията във вътрешната кампания – че изборът е или БСП, или ГЕРБ. Всъщност имахме един вътрешнопартиен избор и някак тази лъжа сработи, даде резултат и хората наистина повярваха, че който е против ръководството, е за ГЕРБ. Няма нищо вярно. Сега трябва да се сглобяват отломки от враждуващи групи, които в хода на кампанията напуснаха лоното си на бивши съмишленици и вече са групи, които се мразят и не желаят да си говорят. Голяма драма е и ще мине доста време да се преодолее. Партията ще се събира от едни разбити остатъци, което със сигурност отслабва нейната роля и позиция в обществото. А предизвикателствата в общото развитие на политическия процес са големи и неотложни. Много бързо трябва да влезе във форма и да се настрои за битка с действителния си противник, а не да гони някакви хора от своите редици.

– Казахте, че ГЕРБ и патриотите са се запънали и не пускат властта. Защо? Особено Борисов, който последните дни се е скрил от публичното пространство?

– Мога само да гадая за действителните причини. Има различни версии, а най-популярната е, че има едни пари, които да се усвоят. За което се изисква време. Съществуват и други версии – за страха от служебно правителство. Макар че е преувеличен, тъй като нито едно правителство не може да извърши чудеса, дори да има желание да се саморазправи с предшественика си. Има и други по-малко и повече популярни теории за тази игра на инат, но истината е, че управляващите приеха стратегия за печелене на време и за отлагане на собствената си политическа смърт, но тя е неизбежна. Това е краят на ГЕРБ и на Борисов. Няма значение колко ще продължи тази агония. Краят е, защото особено през последните месеци нарасна непоносимостта в обществото на този начин на правене на политика, в чиито символ се превърна абревиатурата ГЕРБ. Обществото няма да им позволи отново да поемат управлението на страната по никакъв начин.

Отделен е въпросът дали ГЕРБ може да оцелее без Борисов, защото чувам, че и такива варианти се обсъждат или се подхвърлят като слухове. Мисля, че без Борисов партия ГЕРБ не би била това, което е. Със сигурност ще е друго, различно и много по-слабо. Но няма значение, защото пак казвам – краят е на ГЕРБ и на Борисов.

– Казвате краят на ГЕРБ и Борисов, но какво ни чака? Все пак някой ще дойде на власт – дали след предсрочни или редовни избори.

– Няма особено значение, защото раните, които остави ГЕРБ в обществото са много дълбоки и изисква дълго време да бъдат излекувани. Приказките, че навлизаме в хаос, нестабилност, от една страна може и да изглеждат достоверни. От друга страна – настоящата ситуация е по-скоро позитивна, тъй като липсата на доминация на една партия, каквато през последните 10 г. беше ГЕРБ, политическите сили, които попаднат в следващия парламент ще бъдат принудени да търсят диалога помежду си, както и да се въздържат от злоупотреба с власт и да търсят консенсус по най-важните проблеми на обществото, за да постигат съгласие. Струва ми се, че в настоящата ситуация това е нещо позитивно, а не както се коментира много често – „Ужас. Държавата ще спре да работи“. Нищо такова няма да се случи, разбира се.

– Има ли достатъчно време да се организират до зимата предсрочни избори? Питам ви и във връзка с поредните законодателни промени, свързани с гласуването – машинни, смесена система и пр.

– Смисълът на едни предсрочни избори е да не бъдат организирани от партия ГЕРБ, което е и съдържанието на настойчивото и градиращо искане – и на протестиращите, и на по-голямата част от обществото. Защото има доминираща убеденост, че ако ГЕРБ организира тези избори, ще бъдат априори нечестни и никой няма да вярва на резултата.

Има едно наивно предусещане, че ако се смени начинът на избиране на народните представители ще се промени и начинът на работа на парламента. Меко казано е абсурдна илюзия. Нищо подобно няма се случи. Хората са на улицата не заради начина, по който се избира парламентът, а заради начина как упражнява дейността си и по който се прави политика изобщо в България. Затова и призивите на протестиращите бяха разчетени погрешно или манипулативно, може би умишлено от управляващите – за нова конституция и Велико народно събрание. Хората не искат това, а да се смени начинът на правене на политика. Истината е, че гражданите не желаят да се пише нова конституция, а да се спазва.

– Възможно ли е да се промени начинът на правене на политика?

– Ако смятаме, че не е възможно, тогава трябва да се примирим с идеята, че обществото е обречено на затихване и отмиране. По-добре да вярваме, че надеждата ще умре след нас.

– А на целия този фон кабинетът тегли и 5 млрд. лв. нов дълг?

– Очевидно влизаме в спирала на финансова нестабилност, заради темпераментното проявление на правителството, че с пари може да се купи спокойствие. Няма да стане, разбира се. Освен че дългът ще нарасне и ще вкарат в дълг и следващите поколения, което не е много честно. Проблемът е, че след 2-3 месеца, когато ни ударят по-остри социални и икономически проблеми, може да изкара на улицата и нови хора, които да нямат само политически искания. Улицата няма да ги отблъсне. Когато се обединят политически със социални и икономически искания, вече ще стане много трудно да се удържа положението на властта. Затова допускам чрез натиск да се стигне и до предсрочни избори.

– Казвате натиск, наблюдаваме и натиск на полицията и на властта като цяло срещу протестиращи. Така ли ще е занапред – за 22 септември се подготвя нов национален протест?

– Проблемът на Борисов, че всички оспорват тезите на официалната пропаганда и никой не вярва в тях. Дори и да са верни. Пример – имаше протести на родители срещу носенето на маски в училище. Разбира се маските е доказано, че предпазват. Но тъй като се поставя под съмнение всяко нещо, което произлиза от официалните институции, се приема като манипулативна пропаганда. Борисов се раздели с комфорта си от времето, когато беше на върха и когато каквото и да кажеше се приемаше да чиста монета.

– Съществува и тезата, че ако ЕС се намеси, тогава оттам ще дойде промяната у нас?

– Ако идеята е, че отвън зависят нещата и така ще си решим проблемите, трябва да се разделим и с илюзията, че можем да бъдем свободни. Защото ако не сме способни да си отвоюваме свободата, никой не може да ни помогне отвън. И ако някой се намеси отвън, то ще го направи въз основа на собствения си интерес и собствените цели. Проблемите трябва да се решат тук и от нас.

Таня Петкова, „Сега“