Епохата на лесните пари приключи, а ефектът тепърва ще се усеща на световните пазари, които обаче се надяват, че „болката“ от агресивното покачване на лихвените проценти и високата инфлация ще премине бързо.

Централните банки в САЩ и Великобритания приключват експресно програмите си за стимулиране, като се „разтоварват“ от облигациите, които изкупиха през последните години, а Европейската централна банка е напът да се присъедини към тях. Според „Номура“ (Nomura) балансите на трите банки през настоящата година ще олекнат с 3 трилиона долара.  Особено уязвими изглеждат технологичните акции и криптовалутите. Те са сред рисковите активи, покачили сериозно стойността си, докато централните банки помпаха „кеш“ в икономиката, за да се борят с твърде ниската инфлация.

„Когато се стигне до затягане на паричната политика, на бял свят излизат прикрити проблеми“, казва главният пазарен стратег на „Цюрих иншуърънс груп“ (Zurich Insurance Group) Гай Милър.
Ройтерс обобщава някои потенциални „горещи“ точки.

Краят на „любимците“

Ухажвани в епохата на лесните пари, технологичните акции вече са недолюбвани от много инвеститори, дори и след като регистрираха растеж през януари, тъй като по-високите лихвени проценти правят все по-скъпо поемането на удари върху потенциалния ръст на печалбите на ранен етап. Когато икономическата несигурност расте, инвеститорите търсят сигурна възвращаемост, например, от дивиденти, за да гарантират обемите на портфейлите си. Това прави компании като „Епъл“ (Apple), чиито акции се търгуват с дивидентна доходност под 1 на сто, да изглеждат уязвими.

„Намираме се на етап, когато много високите оценки на пазарите се сблъскаха с много по-малко подкрепяща политика“, казва Джеймс Харис, старши мениджър в „Трой асет мениджмънт“ (Troy Asset Management). „Перспективата се влошава“.

Технологичните компании се разделят с изобилието от времето на пандемията и започват да съкращават служители след години на постоянно увеличение на щатовете. „Алфабет“ (Alphabet) планира да уволни 12 000 души, „Майкрософт“ (Microsoft), „Амазон“ (Amazon) и „Мета“ (Meta) изпращат на борсата общо 40 000 души.

Рискове от фалит

Опасенията от корпоративни фалити растат под натиска на повишаването на лихвените проценти, въпреки че страховете за настъпването на рецесия започват да намаляват.

По данни на „Стандарт енд Пуърс“ (S&P Global) Европа е на ръба на най-високото ниво на фалити от 2009 г. Очакванията са към септември лихвите по неизпълнение в САЩ и Европа да достигнат съответно 3,75 и 3,25 на сто спрямо 1,6 и 1,4 на сто година по-рано, като песимистичните прогнози за 5 и 5,5 на сто „не са изключени“.  Според портфолио мениджъра в инвестиционното дружество „Ман Джи Ел Джи“ (Man GLG) Михаел Скот пазарите недооценяват високите рисковете от фалити.

Частните дългове

Пазарите на частни дългове са се раздули от 250 милиарда долара през 2010 г. до 1,4 трилиона долара след финансовата криза и пандемията. Финансирането с до голяма степен плаващ лихвен процент се харесва на инвеститорите, които могат да пожънат висока възвръщаемост. То стана особено популярно, след като падащите лихвени проценти след 2008 г. увеличиха инвестициите в рискови активи.

Сега обаче реалността е друга – по-високите лихвени проценти обременяват компаниите с оглед на задаващата се рецесия, хвърляйки сянка върху способността им да генерират достатъчно пари, за да плащат нарастващите лихвени разходи.

„Криптозима“

Ръстът на разходите за заеми през 2022 г. се отрази тежко на криптопазара. Цената на биткойна се срина с 64 на сто, а глобалният пазар на криптоактиви загуби около 1,3 трилиона долара.  Впоследствие биткойнът върна част от стойността си, но опасенията остават. Крахът на много компании, опериращи на криптопазара, и най-вече на криптоборсата Еф Ти Екс (FTX), донесе сериозни загуби на инвеститорите и засили призивите за налага не регулация на сектора.

През януари се стигна до вълна от уволнения в сектора, като компаниите очевидно започнаха да се подготвят за „криптозима“. Последният удар на пазара нанесе подразделението за отпускане на заеми на „Дженезис“ (Genesis), която наскоро поиска защита от кредитори, на които дължи 3,4 милиарда долара.

За продан

Пазарите на недвижими имоти, които реагираха първи на покачването на лихвените проценти, вече започнаха да „скърцат“ и очакванията за 2023 г. да бъде трудна, а цените на имотите в САЩ да паднат с около 12 на сто. Управителите на инвестиционни фондове гледат на китайския имотен пазар като на втория най-вероятно уязвим на кредитни рискове.

А недвижимият сектор в Европа регистрира трусове, невиждани от 2012 г., по данни на правната кантора „Уейл, Готшал енд Менджис“ (firm Weil, Gotshal & Manges).

На фокус е как секторът обслужва дълговете си и валят предупреждения, че банките в Европа мое да очакват сериозни удари по печалбите си от сриващите се цени на имотите.

Според компанията за инвестиции в недвижими имоти Ей И Дабълю (AEW), до 2025 г. във Великобритания, Франция и Германия може да се отвори „дупка“ от 24 милиарда евро. За щастие, активите на банките сега са по-добре балансирани и е малко вероятно да се стигне до повторение на кризата от 2008 г.

Източник: БТА