Баба и внуче вече научиха основните параметри на проектобюджета за догодина. Затова и изслушването в парламента на финансовия министър Росица Велкова за основния икономически закон не предизвика задълбочени реакции. Въпреки че тя предложи три варианта, служебният кабинет ще внесе в крайна сметка „удължен” бюджет – при сегашните параметри плюс взетите досега парламентарни корекции и ще остави политиците да решават: „това – да, това – не”.

Другите два варианта са: законопроект при действащите политики през 2022 г. и такъв, който отговаря на фискалните правила за дефицита, но има значителни промени в политиките, които служебното правителство не може да направи. За последния, рестриктивния проект, министърът призна, че е свързан с рязко рязане на бюджетни разходи и помощи за домакинствата.

БСП обаче, в лицето на Румен Гечев, е против да се приема „удължен” бюджет. Социалистите ги дразни най-вече „заковаването“ на минималната заплата на 710 лв., колкото е в момента и искат тя да стане 850 лева. С изказването си Гечев наля основите за бъдещата битка за раздуване на разходите.

Той „светна” депутатите в пленарната зала с факта, че Европейската комисия отдавна е отменила фискалните критерии и страните от еврозоната вече масово ги нарушавали с двойно по-големи от 3% бюджетни дефицити и в пъти по-големи държавни дългове. Защо България да се стреми да ги спазва тогава? Това ощетявало бизнеса и гражданите.

Самата Корнелия Нинова отбеляза, че удължаването на изпълнението на сегашния бюджет показва неспособността на служебния кабинет да измисли нищо по-добро от предния, направен от правителството „Петков“, а в него един от коалиционните партньори бе БСП.

Нинова направи извода, че удълженото действие на Бюджет 2022 през следващата година означава, че тогава няма да има повишение на минималната заплата, нито допълнителни помощи за българите.

Велкова не отговори с „да“ или „не“, както поиска лидерът на БСП, в отговор на въпроса дали ще има допълнителни разходи за покупка на бойни самолети, каквато заявка направили служебните министри още в първия ден на Народното събрание.

„Служебният кабинет на президента Радев в първия ден, на тържественото заседание, е внесъл две неща – програма за приоритетни инвестиционни разходи на Министерството на отбраната и второ, проект на решение за проект на инвестиционни разход за придобиване на нов тип боен самолет – втори етап, да го преведа – нови 8 F-16 и някъде около 10 „Грипени“, каза Нинова.

Вместо отговор финансовият министър заяви, че за 2024-та и 2025 г. се предвижда разходите за отбрана да бъдат 2% от БВП, като са заложени по одобрения вече национален план.

Бившият премиер Кирил Петков пък изтъкна, че дефицитът няма да надвишава повече от 2,5-2,6% от БВП. Така че всички заложени социални мерки може да продължат да се изпълняват.

Интересно, откъде тогава идва разминаването с разчетите на  Велкова?

Петков посочи също така, че продължава старата тенденция на планиран занижен икономически растеж, за да може да се преизпълнят разходите и да се харчи непрозрачно в края на годината за капиталови разходи.

„Когато се опитваме да решим една задача със сбъркани условия, се получава и грешно решение“, е мнението на Андрей Цеков от „Продължаваме промяната“. По думите му „Заложени са цифри, които се разминават с прогнозите на МВФ. Според нашите изчисления и не само, дефицитът не може да надвиши повече от 2,5-2,6% от БВП“.

Впрочем преди дни бившият вицепремиер от „Продължаваме промяната“ Асен Василев даже видя „сочна пържола” в бюджета. Той обяви, че от предвидените 10 милиарда лева разходи не е ясно 6 милиарда за какво са. И отново вмени вина на строителния бранш. Парите били за капиталови разходи и щели да отидат при онези строители, на които те двамата с Кирил Петков спрели парите.

„В бюджета има 4 млрд. лева неотчетени приходи и 10 млрд. допълнителни разходи. Да кажем, че от 2 до 4 млрд. лева са социални разходи. А другите? Това, което казва министърът на финансите Росица Велкова, е, че ще се увеличават капиталовите разходи за 2023 година. Това, което се вижда в този бюджет е, че това е постна пица за пенсионерите и социалните разходи и сочна пържола за строителни фирми и военнопромишления комплекс“, обясни Василев.

„Не е вярно – продължи той – че трябва да се емитира нов дълг по 16 милиарда всяка година до 2025-та, както твърди  Велкова. В бюджета за 2023 година разходите са с 10 млрд. повече. Целият социален пакет тази година беше 2 млрд. лева за полугодие“.

Асен Василев отново подчерта, че отиващата си година била една от най-добрите по ръст и икономически показатели.  За 9-месечието Бюджет 2022 е на излишък, но това не означава, че годината ще приключи на излишък. До септември приходите надвишават разходите с 989 млн. лв., което е 0,6% от БВП, заяви финансовият министър в парламента. Според Велкова подобни излишъци са обичайни до ноември и декември, когато стартират разплащанията на извършените инвестиционни разходи и така годината завършва на дефицити.

Финансовият министър припомни и че годишният финансов план за 2022-ра по принцип е разписан на дефицит. Очакванията на Росица Велкова са бюджетът да приключи с дефицит 4,1%, както е планирано в.Закона за бюджета за тази година.

Иначе, България ще получи първото си плащане по Плана за възстановяване и устойчивост от 2,.6 млрд. лв. през декември. Понеже времето за изпълнение на инвестициите ще е далеч по дълго от Нова година, то в рамките на 2022-ра бюджетът ще има 1 млрд. лв. приходи, които няма да се използват в рамките на годината. Но по-късно бюджетът за 2023-та ще бъде натоварен с тези разходи.

„Проектобюджетът за 2023 г., който ще представим на Народното събрание и на редовното правителство, е разработен при БВП 173,826 млрд. лв., 1,6 % растеж на БВП, 4,5 % безработица и 6,4 % инфлация. За 2023-та прогнозите за растежа на БВП са в диапазона 0,1–3,8 %, а прогнозите за средногодишната инфлация са в диапазона 5,2-8,0 %“ , съобщи Велкова.

Преди дни тя уточни, че се запазват досегашните преференции. Запазва се намалената ДДС ставка от 9 % за доставките на централно отопление и на природен газ до 01.07.2023 г., което ще доведе до загуба за бюджета от 71,3 млн. лева. Запазва се ДДС ставката от 0 % за доставките на хляб и на брашно до 01.07.2023 г. – загуба от 80,3 млн. лева. Запазва се освобождаването от акциз на ел. енергията, природния газ и LPG (като моторни горива) до 01.07.2025 г. – загуба от 185,2 милиона. Продължава прилагането и през следващите години на увеличен размер на данъчните облекчения за деца. Увеличава се прагът за регистрация по ДДС, считано от 01.01.2023 г. – загуба в размер на 110 млн. лева. От 01.01.2023 г. се прилага и ставка от 20 % за ДДС за определени стоки и услуги.

При тези допускания, смята финансовият министър, дефицитът по Консолидираната фискална програма през 2023-та достига 6,6 % от БВП или 11,6 млрд. лева. Тоест, влошаването спрямо актуализирания бюджет за 2022-ра ще е в размер на 5,3 млрд. лв., а размерът на новия дълг – 15,9 млрд. лева.

Чавдар Цолов, Банкер