Българският еврокомисар Кристалина Георгиева остава потенциален кандидат за нов генерален секретар на ООН, като номинацията може да бъде издигната от няколко страни от Централна и Източна Европа. Това пише онлайн изданието Politico, като се позовава на различни дипломатически източници. Те посочват, че Великобритания, която е една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и има право на вето, е горещ привърженик на Георгиева, но е предупредила, че не приема излъчените досега източноевропейци, сред които Ирина Бокова.

Източна Европа може да загуби възможността неин представител да оглави най-голямата световна организация, след като първоначално номинираните кандидати от тази част на континента не са се представители убедително в началния етап на кампанията, казват дипломати и наблюдатели. Регионът бе разглеждан с шансове да излъчи наследника на Бан Ки-мун догодина, отчасти благодарение на стремежа на Русия да види начело на 70-годишната организация представител на тази част на Европа, която никога не е заемала поста.

Значим обрат е настъпил в края на април. Тогава британският посланик в ООН Матю Райкрофт е заявил на неофициална среща с посланиците на ЕС, че ако източноевропейските правителства имат сериозни намерения постът да бъде зает от техен представител, те трябва да номинират някои нови кандидати, твърдят двама дипломати, присъствали на разговора.  Говорителят на британската мисия в ООН в Ню Йорк е отказал да коментира частни разговори.

Изтървана възможност

Великобритания, която е сред петте държави с право на вето в ООН, може да убие шансовете на който и да е кандидат за генерален секретар, поради което някои дипломати са останали изненадани от честната оценка на посланика. „Можете да си запишете и дебело да подчертаете, че една от постоянните членки и страна от ЕС ще каже това“, заявил един от европейските дипломати на срещата.

Сред източноевропейците има усещане, че нашата група може да изгуби тази възможност (да излъчи новия шеф на ООН -бел.ред.), е заявил висш дипломат от региона.  Ако източноевропейците бяха добре координирани, те сега ще проведат поверителни разговори за това кой има най-добри шансове да спечели и да жертват по-слабите кандидати, коментира Ричард Гауън от Европейския съвет за външна политика. „Но те не са добре координирани, така че няма да го направят“, допълва той.

Бившата министър-председателка на Нова Зеландия Хелън Кларк, която сега е генерален директор на Програмата на ООН за развитие, и бившият португалски премиер Антониу Гутериш, който до миналата година беше върховен комисар на ООН за бежанците, се смята, че са се представили по-добре от седемте източноевропейски кандидати на публичните изслушвания в ООН, проведени миналия месец. Такава е оценката на много дипломати и наблюдатели в Ню Йорк и Вашингтон, които са настояли имената им да не бъдат назовани заради чувствителния характер на процедурата.

Вторият кръг на изслушванията ще е на 7 юни в Ню Йорк. Очаква се нови кандидати да скочат в надпреварата, включително външният министър на Аржентина Сузана Малкора, която вече води разговори с представители на Съвета за сигурност на ООН. Миналата седмица тя се срещна с британския външен министър Филип Хамънд в Лондон. Скоро Източна Европа може да излъчи още един кандидат, ако външният министър на Словакия Мирослав Лайчак влезе в състезанието, както се очаква.

Слуховете няма да спрат

Желанието на много правителства за жена начело на ООН също е достатъчно силно и в тази неизяснена ситуация отново вървят слухове за евентуално късно включване на друг високопоставен източноевропейски политик, известен в Лондон, Брюксел и Вашингтон: българката Кристалина Георгиева, пише Politico.

Първоначално тя бе разглеждана като основен претендент за генерален секретар на ООН, но бе изместена от друга българска номинация – на генералния дикретор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която бе считана за фаворит за поста. Съгласно новите правила на ООН за процеса на номинации, целящи по-голяма прозрачност, всяка държава може да номинира един кандидат.

Кандидатурата на Бокова бе атакувана през април, след като „Дейли мейл“ и „Форин полиси“ публикуваха подробности за това как британският посланик в ЮНЕСКО е съдействал да стартира разследване за кадровите практики в организацията.

За да влезе Кристалина Георгиева в надпреварата, или България трябва да оттегли номинацията на Бокова, или тя да бъде номинирана от друга държава, което е допустимо.

В интервю пред британския „Сънди таймс“ на 15 май, Георгиева критикува неефективността на програмата за подпомагане на ООН. Британският вестник също твърди, че група страни от Централна и Източна Европа възнамеряват да я номинират за генерален секретар на ООН.

Информиран източник е заявил пред Politico, че Чехия, Унгария, Румъния и Албания са разговаряли с нейни посредници, но не уточнява дали представителите на тези страни са говорили директно с нея или кога може да се очаква евентуална номинация.  Великобритания е голям привърженик на Георгиева и разглежда опита й в Световната банка, Европейската комисия и председателството на групата на ООН за хуманитарно финансиране като плюс за провеждане на реформа в 70-годишната институция, пише Politico, като се позовава на свой източник.

Както отбелязва дипломат по отношение на Георгиева: Слуховете няма да умрат.  Другите кандидати от Източна Европа са бившата хърватска външна министърка Весна Пусич, бившата външна министърка на Молдова Наталия Герман, външният министър на Черна гора Игор Лукшич; бившият председател на Общото събрание на ООН Вук Йеремич от Сърбия; бившият президент на Словения Данило Тюрк и Сърджан Керим, външен министър на Македония от турски произход.

Междувременно словашкото правителство изпадна в лек хаос, след като премиерът на страната Роберт Фицо влезе в болница заради проблеми със сърцето и се върна на работа в началото на месеца. Външният министър Лайчак подготвяше ротационното председателство на страната му на ЕС, но скоро ще се включи в надпреварата, според дипломатически източници.