Пародията с България в ООН мина всякакви граници на фантазията, след като най-новата кандидатка буквално разкърти изслушването с английски достоен за негърските гета на Ню Йорк. Това е така нареченото „харлемско“ наречие, ползвано с цел шеговито представяне на нечий английски. Означава, че всичко в изказването се разбира, обаче самото изказване няма нищо общо нито с англиската граматика, нито с произношението.

Всъщност, Кристалина се опита да имитира Бокова, като отрицател на която, се появи. Бокова беше блестяща на препитването и отговори на 3 различни езика, перфектна навсякъде. Кристалина опита същото, но се получи пълна пародия. Английският и горе-долу се разбра, все пак харлемското наречие се разбира. Но самата тя е пълна катастрофа на френски, твърди се една от причините Франция да не я харесва е, че след 7 години в Брюксел, още не е научила този език. Така френският и изказ също стана за смях, което доста ясно се вижда от физиономиите на преводачите зад нея на снимките.

Фактически Кристалина се справи добре само с руския, защото е близък до родния и език.

Майтапите из Нета вече се въртят, като най-разумните идеи са, че е трябвало да предложим Бареков или Стоичков за ООН – поне английски говорили по-добре… 🙂

Извън очевидната и езикова неграмотност, Кристалина допусна и фундаментални професионални грешки, които доказаха, че е тотално неподходяща за ООН. Тя говори, че е способна на решителни действия и реформи. Но това в трудно подвижна организация като ООН, е не само невъзможно, но дори абсурдно. Фактически с приказките си за „реформи“, тя единствено уплаши улегналите дипломати там, от които зависи избирането и. За реформи в ООН се говори от десетилетия, но те никога няма да се случат, просто защото организацията е така конструирана, че да не може да се променя. Това е организация за увековечаване на властта на 5 велики сили, и нищо съществено не може да се промени. Всеки, който издига подобна програма, показва че е пълен глупак и не знае за какво кандидатства. Съвсем отделно, дори за хипотетични реформи, те не се правят от генералния секретар. А от страните-членки. Генсекът е началник на администрацията, и нищо повече. Т.е. изпълнител на волята на великите сили.

Засега се очертава доста смешна ситуация, след като Кристалина почти няма поддръжка от никого. Само 2 държави, без всякакво значение, са я подкрепили – Латвия и Полша. Няма я дори баба Меркел, та някаква по-голяма държава (макар и без глас), да и даде рамо. От сериозните сили никой не се е ангажирал с нея, най-вероятно я разглеждат като някакъв шут, появил се да разнообрази малко тегавата игра. С езиковите си умения и бомбастични обещания, тя идеално се вписа в подобни очаквания.

Добри Божилов