В управлението на държавата калинката очевидно е важен фактор. Ще кажете, че и преди Борисов рояци калинки бездарстваха волно в държавната администрация. Така е, но колкото повече властта преминаваше в задкулисието, толкова по-важни ставаха калинките. Без безразличието им към закона, лоялността и послушанието им, управлението на невидимата власт щеше да бъде невъзможно. Образовани кадри с морал и гръбнак пречат на задкулисното кукловодство – създават съпротивление и триене в системата.

От калинката впечатляващи идеи и творчески решения не се очакват. Затова пък спуснатата задача се изпълнява бързо, точно и безпроблемно. Без излишни въпроси и с всеотдайността на електрическия бушон. С такива „ценни“ кадри, необременено от морал и правила управление, е наслада.

Всичко това бе търпимо, докато бе незабележимо. Върхово постижение на управляващата коалиция бе, че толкова дълго успя да държи кулисата плътно затворена. Така неетичните й активности зад нея останаха невидими за обществото. Овладявайки медиите, ГЕРБ и патриотите като управляващи, и ДПС като наставляваща, дълго време успяха да поддържат статукво на „стабилност“ – можем да го наречем и безропотност. Успяха, като превърнаха мита за успеха на държавното управление в официално приета действителност. Този мит бе толкова старателно измислян и сладкодумно разказван, че голяма част от гражданите едва ли не получиха комплекси за малоценност. Изключвам разбира се задкулисно захранваните корупционери, защото те няма как да бъдат считани за обикновени граждани. Та редовият българин през повечето време бе изумен и объркан относно собственото си положение. Питаше се как така е възможно медиите да му показват и разказват реалност, в която той живее и се развива все по-добре, а в реалното му ежедневие нищо такова да не вижда. Не един и двама си казваха: „Как така медиите оповестяват стимули и растеж, а в животът си се сблъсквам с подкупи и изнудване.“ Такова едно раздвоение на реалността направо е в състояние да раздвои и личността…

В „Росенец“ обаче кулисата се отгърна. Гражданството се шокира от това, което видя зад нея. Безобразието бе толкова неописуемо, че изпари пословичната българска безропотност. Хората излязоха на протест. Публично започнаха да разказват истинската действителност в противовес на медийно-митичната. Реалния си опит описаха и на плакатите си. Надзърналите зад кулисата пък се осмелиха да осветляват все повече скрилата се там паралелна държава.

Понеже всичко това бе следствие от управлението на ГЕРБ и ОП – вероятно в тайно съдружие с ДПС, и трите партии пред обществото влязоха в обяснителен режим. С кризисен ПР им се наложи да отстояват чезнещата си репутация. Да, но за работещ кризисен ПР са нужни интелигентни, мислещи хора, притежаващи съвест и емпатия, а се оказа, че властта разполага само с калинки. Калинката, която гарантираше и възпроизвеждаше модела на управление, започна да го руши отвътре. Цялата арогантна глупост, натрупана в управленския апарат, в кризисния модус, наложен от протестите, предизвика бърза деградация на властта. Кризисният й ПР заработи толкова нелепо и безпомощно, като че ли има за цел да онагледи цялата несъстоятелност на отиващото си управление.

Защо отиващо си ли? Защото самото то ежедневно предоставя на обществото доказателствата, че няма аргументи и сили да се пребори.

Нека всеки един от нас – нали сме Суверен? – помисли как допуснахме управляващите до такава степен да се самозабравят, че считаният за най-уравновесен сред тях – вицепрезидентът Томислав Дончев, да си позволи подмолно да плаши дръзналите да протестират хора с фразата: „няма да допуснем гражданска война, дори да имаме шанса да я спечелим“. След това реторическо подхлъзване опорните точки за „стабилност в държавата“, „държавническо мислене“, „отговорност пред гражданите в кризата“ и т. н. зазвучаха несъстоятелно. Според мен с репликата на Дончев, на 11.07.2020 г., ГЕРБ загуби надмощие в интерпретацията на действителността. Реторически загуби дъно и започна да се дави. Кризисният й ПР обаче така и не й подаде спасителен пояс.

Още от Кант знаем, че и да съществува обективна реалност, устройството на човешкия ум не му позволява да я прозре. За всеки човек действителността е собствените му представи за нея. ГЕРБ много дълго успяваше да наложи в представите на хората своята пропагандна интерпретация. В средата на юли това интерпретативно надмощие бе загубено.

Противодействието на протеста се изразяваше в низ от хаотични, безидейни, контрапродуктивни ПР действия. Нагласеното посещението на премиера Борисов във Враца реактивира тъжни спомени за инсценировките при посещения на Тодор Живков. Спуснатата команда за втвърдяване на действията на полицията спрямо протестиращи произведе нови герои на протеста. Тенденциозната неотстъпчивост на полицаите, недопуснали буса на майките от „Системата ни убива“ да се присъедини към протеста на „Орлов мост“ не разколеба никого, но изправи властта пред две нови предизвикателства: репресирани майки на деца с увреждания и блокирано ключово кръстовище в центъра на София. Последвалият неловък опит на министър Деница Сачева да противодейства с разкол сред организациите на хората с увреждания, освен ГЕРБ дискредитира и самата нея. Тя се самоизхаби като последното миловидно лице на кризисния ПР на ГЕРБ и евентуален наследник на Борисов, в случай че той се оттегли без правителството му да подава оставка.

Безсмислената конференция на ГЕРБ в София окончателно показа на България идейната немощ на партията. Дори аргументът, че ГЕРБ е единствената крепост пред връщане на БСП на власт, загуби силата си. Срещу излизащите от конференцията гербери хората от протеста скандираха „Червени боклуци!“. Преялата с власт управляваща партия явно започна в очите на хората да прилича на БКП. Започна в представите им да се слива с БСП.

Освен всичко друго конференцията на ГЕРБ в София произведе фатални за партията новини и снимки. Вместо да подобри имиджа й, конференцията потвърди съмненията за двуличие. Призиви за единство и ненасилие пред лицето на обществото – груба сила срещу журналисти и мирни протестиращи зад гърба му. Телевизионните камери заснеха издевателства, които не сме виждали от мутренските години на 90-те.

Голяма част от участниците в конференцията като че ли не бяха осъзнали затрудненото положение на партията си. Много от тях приличаха на замогнали се предприемачи с бизнесплан от две думи: „ГЕРБ“ и „Бойко Борисов“. Във вайкането на номенклатурата и свързаните с нея задкулисни сили, как оставката на Борисов опорочавала народния вот, прозираше страх. Страх, че с оставката на Борисов описаният в предходното изречение бизнесмодел рухва.

Възможно е предприемчиви калинки сега да се превърнат в обикновени неудачници.

Иво Алексиев, Офнюз