Ако ЕЦБ упражняваше банков надзор у нас през 2014 г., КТБ нямаше да фалира и ние да платим колективно 4 млрд. лв. за този фалит. Това заяви вицепремиерът и финансов министър Асен Василев в събота пред Дарик радио. „Много е трудно местната политическа класа да каже на ЕЦБ как да си върши работата“, смята Василев.

Относно ползите от въвеждането на еврото вицепремиерът изтъкна по-евтините кредити и пълната регулация на банковия сектор в България отстрана на ЕЦБ, което по думите му дава едно ниво на разделение от местния сектор и отчасти по-добър контрол и по-добър поглед, какво се случва тук.

Василев подчерта, че България де факто е приела еврото с валутния борд, но продължаваме да плащамe комисионна като обменяме евро в левове и продължават лихвените проценти на лева да са малко по-високи от еврото.

Не на последно място, отбеляза Василев, че и сега решенията на ЕЦБ ни засягат пряко, но ние дори не сме били в стаята, когато тези решения се вземат.

„И е много важно да можем да сме в стаята, когато тези решения се вземат, така че максимално добре да си защитим българския интерес“, посочи вицепремиерът.

Той коментира и опасенията от повишаване на цените след въвеждането на еврото:

„Не се е случило в нито една от държавите, които са имали фиксиран курс. С 0,1% средно са се вдигнали цените. Говорим за Естония, Литва и други, когато са влизали в Еврозоната“, обясни финансовият министър.

Той отбеляза негативния пример на Гърция като една от причините за скептицизма у нас спрямо еврото.

„Не очаквам някаква драматична промяна в цените“, добави Василев.

По думите му сравненията с Великобритания са несъстоятелни, защото британската лира е резервна валута.

„Ако говорим за загуба на суверенитет, ние сме го загубили при въвеждането на борда“, подчерта вицепремиерът.

Той е категоричен, че нашата икономика, така или иначе, вече е приела еврото и е по-добре да имаме възможността да участваме във вземането на решения.

„По-добре да сме на масата, а не да сме част от менюто“, допълни Василев.

По думите му всички партии в коалицията са потвърдили датата 1 януари 2024 г. за приемане на еврото.

„Имаме ангажимент да се направи един доклад между МФ и БНБ на база на последните икономически данни и състояние, който да се ползва за основа за разяснителната кампания“, коментира той резервите по темата на част от коалиционните партньори.

Относно Република Северна Македония (РСМ) вицепремиерът е на мнение, че по този въпрос трябва да има много широк обществен консенсус.

„Докато повечето българи не смятат, че РСМ е изпълнила условията и че правата на българите са защитени адекватно, аз не мисля, че има политик или политическа сила, които биха тръгнали в посока вдигане на ветото“, посочи Василев.

„Това мисля, че е една много неработеща позиция“, заяви той и отбеляза, че МВнР полага от доста време усилия да постигне съгласие европейските партньори да приемат българската позиция и тя да стане европейска позиция.

По думите му България трябва да си защити националния интерес, независимо дали има или няма хора, които пречат на процеса, вкарвайки много шум и емоция.

„Проблем има и това е много важно да се заяви. И той трябва да бъде разрешен“, подчерта Василев.

Във връзка с актуализацията на бюджета финансовият министърът коментира, че част от планираните реформи се случват, но по-бавно и даде за пример сектора на здравеопазването.

Като част от тези реформи ще има и намаление на персонала в МВР, което по думите му се подготвя в рамките на този месец.

„По-прозрачно разходване на средствата, по-добра отчетност и свързване на резултатите с парите“, изтъкна Василев като основни цели на планираните реформи във вътрешното министерство.

Вицепремиерът съобщи, че постъпленията само от таксите за проверка на лабораторията на БАБХ на ГКПП „Капитан Андреево“ са над 100 хил. лв. на ден, които преди това не са влизали в държавния бюджет.

„Има много сериозен натиск, има заплахи към част от служителите, но за пръв път от много години всъщност държавата си взе границата, която беше приватизирана“, посочи още той.