Преди пет години, през лятото на 2014 г., фалира Корпоративна търговска банка. Това бе най-голямото сътресение в българската банкова система след нейното рухване в края на 1996 г. В началото на 2014 г. нищо не предвещаваше катастрофата, която щеше да сполети любимата банка на властта шест месеца по-късно. По това време тя бе четвъртата по големина в България с активи на стойност 7.3 млрд. лева.

Хронология на възхода 

Предшественикът на КТБ, „Булгарсовинвест“, бе заченат в грях преди малко повече от 30 г. непосредствено преди промените по вече изпитана схема. През 1988 г. то се появи като смесено дружество на Българската външнотърговска банка (сегашната „Уникредит Булбанк) и Внешекономбанк (Банката за външноикономическа дейност на СССР, днес VTB). През 1994 г. банката бе преобразувана в КТБ, но поради все още сравнително малките й размери не бе засегната от финансовото цунами в края на 1996 г. През 2000 г. Българската външнотърговска банка я продава на частни инвеститори. Собственици стават десет офшорни компании, всяка от които има под 10% от акциите. Зад тях стои група български акционери, сред които и Цветан Василев. През 2002 г. собственици вече са български компании, включително и „Бромак АД“ на сегашния банкер-беглец. От 2003 г. той е мажоритарен собственик на банката.

През 2007 г. Корпоративна търговска банка набра над 58 млн. лева капитал чрез публично предлагане на акции (т.нар. IPO) и се превърна в публична компания. През 2009 г. 30% от нея бяха купени от суверенния инвестиционен фонд на Султаната на Оман, чрез дъщерното дружество Bulgarian Acquisition Company II, Luxembourg. През 2010 г. Fata Assicurazioni Danni S.p.A и Fata Vita S.p.A (дъщерни подразделения на италианския застрахователен холдинг „Дженерали груп“) придобиват миноритарен дял, а през 2013 г. 9.9% от банката стават собственост на руската VTB Capital.

В периода от 2007-2014 г. КТБ се превърна в една от най-бързоразвиващите се банки в България. От 1.77 млрд. лева през 2007 г. активите й нараснаха до 7.3 млрд. лева и тя стана четвъртата най-голяма банка в страната. Освен това бе трета по размер на печалбата и лидер по темп на растеж на депозитите. Банката стана известна и като спестовната касичка на ДПС. Тя финансира депутата Делян Пеевски да придобие компании като Булгартабак, Техномаркет. Цветан Василев купи от своя страна БТК, „Петрол“, „Дунарит“.

В банката бяха концентрирани парите на много държавни дружества, които допринесоха за ръста на нейната депозитна маса. В края на 2009 г. 35% от свободните средства на най-големите държавни фирми бяха вложени в КТБ.  Става въпрос за над 400 млн. лв., което представлява близо една четвърт от всичките й депозити. По това време КТБ предлагаше едни от най-атрактивните лихви по депозитите на пазара. Според бившия финансов министър Симеон Дянков от първия кабинет на ГЕРБ през 2010 г. делът на държавните депозити в трезора вече е над 50%.  Въпреки обещанията за намаляване на концентрацията на държавните депозити в една банка, тя продължи и през следващите години.

Хронология на падението

През пролетта на 2014 г. настъпи разрив във взаимоотношенията Василев-Пеевски, който се свързва със спор за собствеността на „Булгартабак“. В едно от телевизионните си интервюта Василев обясни, че основната причина за този разрив са били претенциите на Пеевски, вероятно и на хората, които стоят зад него, към собствеността на редица компании. Беше ми представен списък от кое дружество колко трябва да прехвърля. Аз, естествено, не се съгласих, каза Цветан Василев.

Последва разследване на прокуратурата и зрелищно нахлуване на полиция в офисите на Василев на бул. „Цар Борис III“ в София. Вдигналият се шум веднага предизвика опашки пред офисите на КТБ. На 20 юни ръководството на КТБ уведоми Централната банка за изчерпване на ликвидността и преустановява разплащанията и всички видове банкови операции. БНБ постави КТБ под специален надзор и назначи квестори, като обещава банката да отвори врати на 21 юли. Това обаче така и не се случи.

През август 2014 г. БНБ отправи искане към водещите акционери в банката – „Бромак“ АД и Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман, да осигурят финансова подкрепа на трезора до 31 август. Тази препоръка обаче също не бе изпълнена. На 6 ноември БНБ отне лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност с мотива, че банката е нарушила закона, като непряко е финансирала плащанията по кредити към самата нея. Установява се, че от общ кредитен портфейл от 5.4 млрд. лв. кредитите към фирми, свързани с Цветан Василев, са за над 3.5 млрд. лева. На 4 декември 2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете започна да изплаща гарантираните влогове (до 100 000 евро) на вложителите в КТБ. В гаранционния фонд по това време обаче нямаше достатъчно средства за покриването на всички обезщетения. По тази причина държавата отпусна заем в размер на 2 млрд. лева на фонда, с който да бъдат изплатени всички депозити. На 22 април 2015 г. КТБ официално е обявена в несъстоятелност със задна дата от 6 ноември 2014 г.

Разследването на прокуратурата за причините за фалита на Корпоративна търговска банка приключи през февруари 2017 г. Заведено бе дело срещу 18 обвиняеми лица, сред които и изпълнителният директор на КТБ Цветан Василев, който от юли 2014 г. се намира в Сърбия. Делото за фалита на КТБ все още не е приключило. През май миналата година синдиците на Корпоративна търговска банка обявиха, че започва изплащането на суми, включени в първата частична сметка за разпределение на приети вземания към банката. Общата сума, която се разпределя е 570 млн. лева.

Хронология на грабежа

Пет години след зрелищното сгромолясване на КТБ сметката на фалита все още не е платена. Според различни изчисления общата кражба от КТБ, включително парите за гарантни депозити за 3.7 млрд. лв., надхвърля 5 млрд. лв. Заедно с Фонда за гарантиране на влоговете кредитори на фалиралия трезор се оказаха над 7000 физически лица, фирми и институции с негарантирани средства. Пет години след фалита, с решение от 8 май тази година, те получиха достъп до едва 11% от своите средства. Сред „късметлиите“ се оказаха видни вложители като почетния председател на ДПС Ахмед Доган, бизнесмена Александър Сталийски, за когото обвиняемият за източването на КТБ Цветан Василев твърди, че е близък до премиера Бойко Борисов, свързаната със Сталийски тв водеща Виолета Сечкова, политика Николай Бареков, за когото прокуратурата твърди, че чрез подставени лица е получавал сакове със стотици хиляди лева от клона на КТБ на „Цар Борис III“. По някой лев от остатъците от ограбената банка през май месец получиха и цялата върволица държавни фирми, които по безинтересни за прокуратурата причини бяха инвестирали десетки милиони в годините на разцвета на финансовата пирамида, с които после изгоряха. По данни на синдиците към 31 март 2019 г. общата сума, събрана в масата на несъстоятелността, е около 830 млн. лв., което значи, че освен разпределените през май 570 млн. лв. предстои да се раздадат още около 260 млн. лв.

Първоначално масата на несъстоятелността бе оценена от външните одитори на 1.378 млрд. лв., които се считаше, че е реалистично да бъдат събрани чрез разпродажби и дела в процеса по несъстоятелност. Това означава, че при най-оптимистичния сценарий ще бъде възстановено не повече от 20-25% от откраднатото.

Основна причина за това бе фактът, че абсолютно ненужно банката бе държана в безтегловност от 20 юни до началото на ноември  2014 г., когато тя остана без лиценз. Чуваха се и гласове тя да бъде спасявана, въпреки че от разсекретена стенограма от заседанието на консултативния съвет при президента Плевнелиев се виждат достатъчно факти, че става дума за огромна финансова пирамида.

Именно ненужната агония на КТБ в продължение на пет месеца доведе до т.нар. „вторично разграбване“ на фалиралата банка с незаконни цесии и прихващания между кредитори и вложители. Т.нар. квестура се оказа период на доразграбване. Едва през декември 2018 г. Софийската градска прокуратура предаде на съд двамата назначени от БНБ квестори за умишлена безстопанственост, довела до щети за държавата в размер на 1.07 млн. лв.

Още през 2015 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че по данни на службите квестори неправомерно са преправили около 1000 договора за преференциални депозити, така че титулярите им да могат да получат обезщетения от 100 хил. евро, с което ФГВБ е ощетен със 100 млн. евро. По думите на Борисов тогава квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по кредити към банката. За пример той даде компаниите „Петрол“, „Рубин“, „Дунарит“, „Авионамс“, контролирани по онова време от бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Премиерът каза, че тези и куп други компании „са си направили цесии и квесторите са освободили имуществото им“. Само една от сделките е за 90 млн. лв., обяви тогава Борисов.

Съмненията за нередности нараснаха. Заговори за извършени многобройни цесии и прихващания на обща стойност 850 млн. лв., за които впоследствие синдиците заведоха дела заради съмнения за незаконосъобразност. Именно въпросните цесии и прихващания бяха поводът за първия закон „Пеевски“ за КТБ, който позволи на синдиците да оспорват въпросните сделки със задна дата. И досега все още няма решение на Конституционния съд дали текстовете, които са в сила повече от година, са противоконституционни. Освен това не бе потърсена отговорност от регулаторите, допуснали фалита. Изкупителни жертви станаха бившите подуправители на БНБ Цветан Гунев и Румен Симеонов. А започналото дело за фалита на КТБ може да се проточи повече от десет години. Без да е специалист човек може да прогнозира, че за грандиозния грабеж едва ли ще има някой осъден. Справка – делата за фалита на банките през 1996-1997 г.