Днес България е колонизирана държава. Редица продажни бъл­гарски прави­телства раздадоха на чужди компании природните богат­ства на нацията. Чрез наложе­ната измама, че държавата е лош собственик, българските марионетни правителства си позволиха да приватизират ос­новния стратегически ресурс на държавата – водните ни ресурси. С това си действие т.нар. десни политиче­ски субекти превърнаха България в държава от третия свят, в поле за развилняли се чужди колонизатори, които смучат живителните сили на цял един народ. Заблуждавайки населението, марионетките приватизираха най-голямата водоснабдител­на компания на територията на България – „Софийска вода”. Действие, което не се прилага никъде в т.нар. западен свят, а единствено и само в колонизи­раните от Запада територии. Всички правителства, упра­влявали България от промени­те насам, подаряваха на чужди компании минералните извори на държавата, Кока Кола. За­щото това било пазарна ико­номика. Днес ние, българите, сме принудени да плащаме за собствената си вода на чуж­денци. Те определят цената, те печелят стотици милиони от нашето национално богат­ство. Това извратено чуство за пазарна икономика, подпла­тено от илюзията, че държа­вата е лош стопанин, трябва да бъде унищожено с факти. А именно – кой държи собстве­ността върху водните ресур­си там – на Запад, и кой печели милиарди от ресурсите си – държавите или частните ком­пании?

В Дания и Финлан­дия всички водоснаб­дителни компании са общинска собственост. Приходите от продажбата на водни ресурси към крайни­те потребители се насочват директно към общините, а не отиват в ръцете на част­ни компании по подобие на България, и в частност „Вео­лия Уотър” – собственик на „Софийска вода”. Държавна и общинска собственост върху водоснабдяването се наблю­дава и в редица други държави членки на ЕС, като Белгия, Франция, Германия, Италия, Швеция. Явно държавата е лош собственик и в държави като Швейцария, Норвегия, Сингапур, Малайзия, Индоне­зия, Австралия и редица други. Лоша е, щом тези държави са си позволили да упражняват контрол върху водните дос­тавки и приходите от тях. В тези страни обаче никой не говори, че държавата била лош собственик или стопанин.

В т. нар., незнайно защо – „люлка на демокрацията” – САЩ, държавата също упраж­нява собствеността и печели стотици милиони и милиарди долари от водните си ресуср­си. Редица федерални щати в лицето на Оклахома, Минесо­та, Мериленд и много други управляват водоснабдяването си и генерират сериозни при­ходи от водоснабдителните си системи. В Мексико също наблюдаваме огромен брой дър­жавни и общински водни ком­пании генериращи милиарди щатски долари.

Пълен държавен контрол върху цялостното водоснаб­дяване наблюдаваме и в една от най-развитите пазарни икономики на света – тази на Южна Корея. Според данни­те на ООН за 2012 г. БВП на Южна Корея се нарежда на 15- то място в света. Същото твърдят и от Международни­ят валутен фонд, Световна­та банка и ЦРУ на САЩ. Из­повядването на принципите на пазарната икономика явно по никакъв начин не пречи на правителството на Южна Корея да държи пълният кон­трол над водоизточниците си, върху разпределението и доставките на вода до крайни­те потребители в държавата.

С разкъсване на веригите от американското колониал­но робство държавите от Латинска Америка също са приели стратегията да упраж­няват държавен и общински контрол върху водоизточни­ците си и водоснабдяването си като цяло, респективно държавите да попълват свои­те бюджети, а не банковите сметки на „Водните барони” (както ги нарече „Международ­ният консорциум на разследва­щите журналисти”) в лицето на френската „Веолия Уотър”, „Суез” и британската „Тей­мс-Уотър”.

Практиката на държавен и общински контрол наблюдава­ме в държави като Арженти­на, Бразилия, Колумбия, Перу, Боливия и редица други. От всички изброени държави в Латинска Америка трябва да обърнем специално внимание на Боливия!

За да получи заем от Све­товната банка през 1985 г., Боливия бе принудена от една международна финансова ин­ституция да приватизира ВиК мрежата в третия по големина град в страната – Кочабамба. Важно е да отбе­лежим, че Световната банка принуди Боливия да прива­тизира и своите железници, телефонни мрежи и национал­ната авиокомпания – „с цел да премине към самостоятелно развитие”, както се е изра­зил тогавашният президент на институцията в лицето на евреина Алден Клаузен. В крайна сметка през 1999-2000 г. населението на Кочабам

ба излиза на масов протест, познат като „Водната война на Кочабамба”. Във връзка с невъзможността да издържат на постоянно покачващата се цена на водата и откровения грабеж от страна на чуждес­транния консорциум, боли­вийците се вдигат на бунт. Наглостта и грабителство­то на експлоататорите на водните ресурси в Кочабамба стига дотам, в държава с ми­нимална заплата от 70$ по това време сметките за вода на домакинствата да надхвър­лят 20$ за месец. Когато на 12 април 2000 г. американски жур­налисти питат тогавашния президент на Световната банка – австралийския евре­ин Джеймс Улфенсен за ситу­ацията в Боливия относно протестите срещу водните експлоататори, същият зая­вява следното: „ Държавната собственост, субсидирането и предоставянето на общест­вена услуга като водоснабдя­ването води до злоупотреби с ресурса. По една или друга причина никой журналист не се досеща, или просто няма смелостта да зададе един еле­ментарен въпрос на юдейна Улфенсен, роден в Австралия, а именно – „Ако сте прав във вашето разсъждение, защо Ав­стралия не приватизира на 100% държавните си водни компании”?

В крайна сметка боливий­ският народ изхвърля със сила чуждите колонизатори и днес водата е собственост на бо­ливийската държава и народ, а цените са напълно приемливи спрямо покупател­ната способност на местното насе­ление.

Боливийският случай ясно показва, че полити­ката на Световната банка е твърда и последователна в на­правление на приватизацията на основните стратегически ресурси на държавите по све­та.

Гарантирам Ви, че светът е към края на ерата на брутал­ния хищнически капитализъм, безочливостта, двуличието, антисоциалността на меж­дународните корпорации и наистина безграничната им деструктивност и незачита­не на никакви човешки цен­ности. Апетитът им за мак­симални печалби е нестихващ, защото усещат и знаят, че няма нищо вечно и дните им са преброени. Тяхната неопи­суема наглост стигна до там, че без капка срам висши слу­жители на световни водещи частни водни компании зая­вяват, че тъй като питейна­та вода е ограничен ресурс на земята, хората трябвало да разберат, че водата не е без­платна, следователно всеки трябва да плати цената, коя­то си заслужава. Пропускат само да споменат, че водата и водните ресурси са нацио­нални богатства на нациите и народите по света, а не на талмодистко-масонските компании. Водата в България е собственост на българския народ, а не на френската „Ве­олия“, или която и да било чужда колониална компания. Водните ресурси в България и приходите от тях трябва да вливат в българската държава по примера на Австрия, Кана­да, САЩ, Великобритания, Хо­ландия, Гърция и други, а това ще бъде възможно едва когато разчупим оковите на колониа­лизма.