Около 4000 човека от цяла България спешно бяха събрани в София в сряда (5 август) на извънредна „национална конференция“ на ГЕРБ с една точка – реч на лидера. Изказването му беше очаквано от всички, за да изясни какви ще са политическите ходове след 28 дни на протести с искане на оставката на правителството и на главния прокурор. Бойко Борисов съобщи, че е готов да посочи дата за оставката си, но трябва да осигури стабилността, плаши с тежка зимата и други възможни събития и за пореден път надълго обясни какъв уникален принос има партията му за просперитета на България и колко лоши ще са последиците от евентуално разпускане на парламента (тази част той изчете списък от листче, за да бъдел „точен“ по собствените му думи).

„Дневник“ провери тези твърдения и установи множество неистини и (вероятно неволни) неточности в тях. Сред тях едва ли струва да се включват думите му „направихме това събрание в обедната почивка“ заради хората, които са на работа. Много дълга „обедна почивка“, за която събирането започна от 9 часа, а пътуването от зори.  Иначе събранието беше обявено като „национална конференция“ – твърде гръмко име на случилото се – в партиите това обикновено е форум, от който по-голям е единствено конгресът, и затова се обявява понякога месеци предварително, има водеща теми или теми, дневен ред, програма, обсъждане в структурите и излъчване на делегати и заключителен документ, по който се гласува. В събитието на ГЕРБ нямаше нищо от това.

„Когато до 90-та година управляваше партията на президента Радев, такова нещо (сегашните протести) не беше възможно.“

До 1990 г. управлява БКП, на която Бойко Борисов е член и след 1989 г., а преди това през 80-те години работи в различни структури на МВР, т.е. формално в репресивния апарат на тоталитарния режим. През 1985-1990 г. е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Ако Борисов има предвид БСП, президентът Румен Радев не е член на тази партия, а бе подкрепен от нея на изборите. Като военен той нямаше и право да членува в политическа партия. БСП управлява в демократична България в различни самостоятелни и коалиционни правителства до 2009 г.

„Защо избрахме технопарка – защото тук е най-явно, най-видимо за 10 години какви промени се направиха. От едни казарми – виждате „Бош“, най-мощният суперкомпютър на Балканите, клъстъри автомобилни, иновации, представителство на Световна банка.. Един прекрасен технопарк.“

„София Тех Парк“ беше замислен като самостоятелен център за иновации, но беше превзет от държавата по времето на ГЕРБ и според в.“Капитал“ се превърна в обичайна държавна компания – лошо управлявана, източвана и удобна за „наши хора“. Сега се прави опит за рестарт с поредните десетки милиони от оперативни програми на ЕС и увеличаване на работещите от 700 на 2500 до края на 2021 г. Това бяха намерения преди пандемията и не е ясно дали ще се реализират.

Суперкомпютър няма – има само първа копка за сградата, в която ще се намира, никой от правителството не е обяснил има ли план как ще се възвърнат вложените в покупката му десетки милиони левове.

Световната банка откри преди година свой нов център за споделени услуги, но той не е за иновации, а за „дистанционно предоставяне на корпоративна и технологична подкрепа на бизнес операциите на петте институции от Групата на Световната банка по целия свят“.

„Какво друго могат да ни покажат нашите опоненти, алтернатива на това?“

Опонентите на управляващите не могат да покажат „алтернатива“, защото от 20 години не са управлявали с толкова доминираща роля в правителствена коалиция (НДСВ от периода 2002-2005 е изключение, но тази партия практически отсъства от протестите и реалния политически живот, след това имаше тристранна коалиция 3:5:8), докато ГЕРБ с две прекъсвания е на власт от 2009 г. насам.

„Магистралите – имат какво да блокират, защото преди нас ги нямаше“

Решението за автомагистрален пръстен на България е взето през 1964 г., строителството започва през 1973 г. и през 1990 г. са изградени 273 км с пари от бюджета и заеми. В следващите 16 години до влизането на страната в ЕС са добавени още около 150 км. Към октомври 2019 г. – след като България е управлявана от няколко правителства, включително без ГЕРБ – работят над 812 км и се строят други 116 км с предприсъединителни и кохезионни фондове от ЕС и съфинансиране от бюджета.

„Винаги сме успявали в последните години да вдигаме БВП с милиарди на година и сме били в тройката на най-бързо развиващите се държави по Евростат и статистиката в Европа.“

Есенната прогноза на Европейската комисия за годините 2019-2020-2021 поставя България на 6-о място в очакванията си кои ще са най-бързо развиващите се страни до края на този период. Преди това са Малта, Ирландия, Румъния, Полша и Унгария. Кризата, предизвикана от пандемията, направи тази прогноза изключително условна. През 2018 г. по реален ръст на БВП България е била 12-а, преди това е била извън челната петица.

„Питам младите хора има ли значение дали нямаш задължения, или имаш огромен дълг? Нали тези млади хора трябва да ги платят тези пари с времето.“

Ако ГЕРБ се гордеят с това, защо дадоха разрешение на правителството да вземе тази година до 10 млрд. лева дълг? Бюджетната дисциплина, предпазливата фискална политика и говоренето, че „пари няма“, са разумни при определени условия. Но ако нямаш идея за инвестиционна политика, за бързо развитие на икономиката и догонване поне на Централна Европа, нямаш и нужда от допълнителни средства (или искаш заеми за добре аргументирани конкретни политики и големи проекти). Защо „младите хора, които трябва да ги връщат тези пари“ предпочитат да отидат да работят в страни с висока задлъжнялост?

„Ние се справихме и най-добре с пандемията. И най-бързо и най-точно пуснахме хората, за да защитим психическото им здраве и за да заработи икономиката. Затова и заложихме толкова много за възнагражденията на хората на първа линия.“

Пандемията не е свършила, за да се правят такива заключения. Вярното е, че първите месеци бързи и радикални действия позволиха избягване на здравна криза.

Но последвалото без много ясни – или отсъствието на каквито и да е – мотиви отменяне на ограниченията доведе до такова темпо на ръст на заразяванията, че в момента България е поставяна в забранителни списъци от нови и нови държави, включително такива, за които правителството на Бойко Борисов позволява влизане в България дори без тест. За „заработването на икономиката“ може да се спори, но самият Борисов казваше преди седмици, че всъщност в България предприятията не са спирали, спрени са само ресторанти, кафенета, кина, фитнеси, стадиони…

„Хората на първа линия“ и до днес казват, че средствата не са достигнали до някои от тях, повишаването на заплатите с до 30% в 28 администрации в пряк контакт с обслужваните тепърва се обсъжда 5 месеца след началото на здравната криза.

„Контрабандата преди нас беше 30%, сега е 3%“

Стара теза на премиера с хвърлени цифри без контекст – каква контрабанда, с какво (в речта си той изреди „фъстъци, пилешки бутчета, агнешки главички“), това дялове от какво са, кои са контрабандистите и колко от тях са осъдени. Но се използва отново за внушение, че критикуващите правителството са свързани с „контрабандата“.

„На Бузлуджа имаше 150-200 души“

БСП тази година реши заради коронавируса да премести годишните чествания в София. В нормални години партията събира на Бузлуджа хиляди членове.

„На протеста на БСП имаше руски знамена – не видяха ли как се разправят с протестите в Русия. На другите имаше американски знамена – е, не видяха ли как се разправят с протестите в Щатите. Други носеха европейски знамена – нали видяхте едномилионен митинг в Берлин как беше разчистен.“

Връзката между знамената и „разчистването“ на протести не е ясна, но очевидно има за цел да внуши колко търпелива е българската полиция и да се отправи завоалирано предупреждение към протестиращите. Сравняването на режима в Русия, където дори със закон е забранено неразрешеното събиране на повече от двама души, с демократични държави като САЩ и Германия (протестът в Берлин впрочем беше против карантината и с участието на антиваксъри, неонацисти и подобни) дори не си струва коментар.

„Ордите на Бареков, Мая Манолова и ТВ7 бяха пред дома ми и сега пак са същите участници.“

Мая Манолова опитва да се включи сега в започнати и движени от други протести. ТВ7 не съществува и се преформатира като страстно проправителствената телевизия Канал 3, бивши ръководители на ТВ7 в момента са директори в „Нова“ и начело на БНТ.

„Най-лесно е да ни атакуват, че имаме отношение към избора на главен прокурор. Единственото, което не сме направили, е, че не издигнахме кандидат на ГЕРБ, сиреч на правителството, за главен прокурор. Представете си сега, ако Емо Радев или някой друг беше главен прокурор – това е невъзможно. Не моят подпис стои под указа на президента Радев.“

През октомври премиерът Бойко Борисов категорично отрече възможността правителството да издигне кандидат за главен прокурор (право на номинация има правосъдният министър). По думите му тогава това би било „лицемерно“. Така процедурата беше оставена само с един кандидат – Иван Гешев, който получи гласовете на мнозинството в съдебния съвет. Президентът Румен Радев върна избора с ясен коментар, като един от мотивите за това беше, че не е имало истинско състезание между кандидати“, а „формално изпълнение“. Президентът няма право да върне втори път процедурата, а според Конституцията е задължен да подпише указ за назначаването на кандидата, избран при повторния избор. Това отново беше Иван Гешев.

„Наслагва се една теза, че ни е страх от служебно правителство. Точно обратното. Да, не вярваме на Радев, че ще бъдат честни и почтени, но какъв ни е проблемът със служебно правителство?“

Едва ли има нужда да се изреждат цитатите от дълга поредица министри и лидери на партията, които обясняват апокалиптични сценарии, ако сега има служебно правителство.

„Без Народно събрание не могат да се свършат следните неща…“

Тук е важно да направим разяснение: Борисов има предвид, че ако подаде оставка и бъде сформирано служебно правителство, с това се разпуска и парламентът и такъв няма до избирането на нов. Ако мандатът продължи до редовните избори през пролетта на 2021 г., парламентът вероятно ще излезе във ваканция месец преди това заради кампанията, а правителството на Борисов ще е на власт до избора на ново такова.

В първия вариант Народното събрание не може да се събере извънредно, защото вече е разпуснато. Затова Борисов плаши с липсата на парламент, ако подаде оставка.

Но ако има предсрочни избори – какви биха били сроковете: ако Борисов подаде оставка утре, депутатите се съберат извънредно и я одобрят, а в рамките на броени дни президентът връчи и му бъдат върнати без резултат мандатите за съставяне на ново правителство, това Народно събрание може и да да изкара до края на август месец, защото президентът ще назначи служебен кабинет. Ако връщането на мандатите се бави или някой пробва да състави правителство в този парламент – тогава сроковете ще се удължат. Ако има служебен кабинет през септември, той ще организира избори и следващият парламент би трябвало да е факт през ноември или декември.

Ето какво каза Бойко Борисов в словото си:

– не може да се обявява извънредно положение, ако наесен пандемията нарасне (Спрямо сроковете Борисов явно има предвид проблеми през септември и октомври)

– не могат да се вземат заеми, ако икономиката блокира (При почти 2 млрд. лв. бюджетен излишък към края юли и хвалби „договорих ви 29 млрд. евро“, правителството допуска блокиране на икономиката и няма представа дали може да управлява в криза в следващите няколко месеца?)

– ако се открие лечение или ваксина и има търгове на ниво ЕС, Народното събрание е това, което може да даде правомощия на здравния министър да участва в сключването на споразумение (Какъв е проблемът това да бъде одобрено по принцип от сегашния парламент за който и да е здравен министър – редовен или служебен? Ако ваксина се появи сега, докато депутатите са в отпуск през август, ще се чака да се върнат в София и да дадат мандат на здравния министър на Борисов или ще се съберат извънредно? А ако търговете започнат по време на служебния кабинет, който чака учредяване на нов парламент, за да му даде такива правомощия, ще се чака месеци до появата на 45-то Народно събрание?)

– без действащо Народно събрание няма да може да се актуализира бюджетът и да се изпълнят задълженията по плащанията към бизнеса и хората (Няма проблем такава актуализация да бъде гласувана сега, ако правителството я поиска, за да функционира държавата и да не бъде оставено служебното правителство с вързани ръце от отсъствието на парламент, вместо просто да изпълнява одобрените параметри. Думите на Борисов следват логиката, че държавата спира, когато ГЕРБ не е в управлението.)

– без парламент няма бюджет за 2021 г. (повторено от Борисов още веднъж), т.е. няма актуализация на заплати, 11 вида семейни помощи, парите за майки, добавки за защита на пенсионери, хора с увреждания и социално слаби (Бюджет за 2021 г. има и по закон това е автоматичното изпълнение на държавния бюджет от предходната година. Между другото показателен за готвенето за избори е акцентът в словото на Борисов върху грижата за социално слабите, а не например върху нужните повече разходи за здравеопазване и здравна сигурност, образование или спасяване на бизнеса и данъкоплатците от финансова катастрофа.)

– без Народно събрание няма как да се приемат промени в образователния закон и да се регламентира дистанционното обучение, следващата учебна година да бъде изгубена за 90 хиляди ученици (Т.е. през досегашните месеци дистанционното обучение е било незаконно? И без такова регламентиране ще е незаконно, ако министърът на здравеопазването реши в средата на септември, че е опасно да се отварят училищата? И защо това не е направено вече, след като депутатите ще се върнат на работа на 1 септември, а учебната година започва на 15 септември и се предполага, че всички в системата са готови, инструктирани, обучени и технологично обезпечени за дистанционно обучение?)

– за да се гарантират честни и законни избори, Народно събрание трябва да приеме промени в Изборния кодекс, където се регулират детайли, машинно гласуване, редът и сроковете за купуване на машини за гласуване (Опонентите на ГЕРБ твърдят, че такава промяна не се налага, трябва решение на ЦИК и средства за сделката с важно уточнение, че за това не важат тежките процедури по обжалване според Закона за обществените поръчки. Но и без този спор стои въпросът дали без тази поредни промени в кодекса ще е под въпрос честността и законността на изборите? А ако ГЕРБ се яви на такива избори без тези промени, ще смята ли провеждането и резултата от тях за нечестни и незаконни?)

„Минус 32.8% е спадът на БВП на САЩ, една трета от икономиката, по-голяма от Голямата депресия с близо 10 процента“.

Икономиката никога не е била силната страна на Бойко Борисов, но и съветниците, които са му дали тези данни по този начин, са го подвели. Става дума за наистина рекордно понижаване на БВП на САЩ за периода април-юни, но това не е реалният спад, а е показател с колко би се свила икономиката, ако обстоятелствата от второто тримесечие на 2020 г. се запазят за 12 месеца. Реалното свиване на БВП за този период е 9.5%, равняващи се на 1.8 трилиона долара. За сравнение, колко голяма е тази сума – през 2019 г. БВП на САЩ е бил 21.428 трилиона долара.

„Минус 15% е спадът на ЕС“

Казаното за САЩ важи и за данните от ЕС. С 14.4% е намалението за второто тримесечие спрямо същото тримесечие на 2019 г., а не на цялата европейска икономика. Прогнозата на Европейската комисия отпреди месец е, че ЕС ще приключи годината със спад от 8.3% и догодина ще има растеж от 5.1%. Икономики като германската например вече се отблъснаха от дъното и започнаха да растат.

„Нашите приемливи партньори са тези, с които сме днес – патриотите и СДС.“

Това може да звучи добре като предизборен лозунг, но изглежда като влизане в път без изход – СДС не може да вкара нито един депутат, ако ГЕРБ не включи кандидатите му в избирателните си списъци, а според най-новото проучване на „Алфа рисърч“ при свиваща се подкрепа за партията „патриотите“ имат 2.2% подкрепа (или 4.1% сред гласуващите) и не стигат за управляващо мнозинство.

Източник: Дневник