Купен вот!“, „Купиха изборите!“… Рефренът преминава в истерия. И понеже темата е важна, дваж повече с пластовете под повърхността, е нужно да бъдат казани няколко думи – основно спрямо ПП-ДБ. Преобладаващо нейни политици и симпатизанти считат, че някой им е ограбил изборите в неделя.

Безспорно купен вот има. Купуват се избиратели, купуват се комисии. Трябва да се противодейства. Но МВР и прокуратурата затварят очи, действат избирателно. Акциите стигат до дребните изпълнители,

тулупите поръчители се забавляват

Освен воля, нужни са и по-добри закони. Обикновено най-много купува този, който управлява държавата или общините, притежавайки ресурс, чадър: ДПС-тата в регионите си, над десетилетният доминант ГЕРБ, другите – по-изолирано или забравено назад във времето.

Всичко казано дотук е така. Но то е истина на възрастта на българския преход. Да останем при тази „топла бира“ значи да не помръднем, папагалски да повтаряме партийни пропаганди, да не погледнем дълбоко, искрено.

Тия избори съвсем не бяха от най-опорочените. Виждали сме къде-къде по-големи чудесии. Вотът в ромските гета, който винаги е индикатор, не бе силен. Във „Факултета“ и „Столипиново“ (армии потенциални гласове) имаше секции с под 10% активност. Освен това, въпреки че общата избирателна активност надскочи юнската, 39% не са много. Ако купеният вот бе голям при тази средно-ниска активност, още повече, ако бе причина тя да се вдигне, той

щеше да има по-висока тежест  –

например ДПС-Ново начало нямаше да е чак четвърта сила. Спекулира се с резултата на ДПС-тата. 2 се оказа повече от 1 с над 100 000 гласа – хоп, значи разликата е купена! Но в действителност фактът е, че всички качват спрямо юни. ДПС-тата също печелят от по-високия електорален интерес. ПП-ДБ добавя 40 000 гласа, ИТН – 37 000 – и те ли са купени?!

Но да оставим досадните числа. Нека погледнем едни употребявани заедно понятия, обаче различни. Да вземем община Върбица. Десетилетният кмет (Мердин Байрям) е с Делян Пеевски. Населението – малко. Всяко семейство има служител в общинската администрация или обвързана с нея структура, фирма – почти всички бюлетини са за ДПС-Ново начало.

Трябва ли гласът на човек от тия семейства да е купен,

за да припознае „Новото начало“? Или да е страхуван? Не е задължително, сам осъзнава интереса си като идентичен с партията. А трябва ли непременно гласът му да е контролиран? Без доказателства, ако приемем, че да, по същата логика следва да заключим, че контролирана примерно е и администрацията на община Варна (ПП-ДБ) – и там има обвързаности, лични интереси, партийни… – разликата е, че в малката Върбица може да проследим резултата и да цъкаме с език. Нека се запитаме и организирането на застъпници, на които

най-законно партиите плащат – 

организиран вот ли са? Ако да, значи всички партии организират вот, защото всички плащат на застъпници (новините „Полицията спипа списъци с имена и суми“ касаят именно застъпници – следва крах в съда). С други думи, „купеният вот“ си е купен – би било прекрасно да бъде разкриван; да се разобличават натиск, изнудване… Но в много случаи изречените неща просто са абракадабри – което не значи, че под тях никога няма опорочаване, а че самата материя е много сложна в същността си.

Бидейки сложна, абракадабрите

смилаемо я превръщат в медийни и партийни дъвки.

Следва да се знае също, че крясъкът „Купиха вота!“ винаги е нададен от загубилите изборите – алиби, индулгенция. „Част от резултата на ГЕРБ и по-голяма част от този на ДПС-Ново начало представлява купен и контролиран вот“, казва днес Николай Денков (ПП-ДБ). Нормално – до оня ден формацията имаше претенцията да даде алтернативен на ГЕРБ път на България, днес няма такива претенции. Но има и двоен стандарт в случая. Многото преференции в шуменската листа на ПП-ДБ за Айлин Пехливанова, дъщеря на кмета на Хитрино, целокупно получени точно от Хитрино, хич ли не са контролиран вот по същите критерии? А самият Денков стана традиционен водач в Шумен заради любовта на хората от региона към него? Или и той разчита на чудодейното Хитрино? Отговорите са реторични.

ПП-ДБ е обект на много анализи, дискутират се проблемите ѝ, обаче най-същественото се пропуска – това е формация, почти изгубила смисъл. „Градската десница“, припокриваща се с ПП-ДБ, 15 години осмисляше съществуването си в противовес на Бойко Борисов, 10 години – на Пеевски. За хората извън твърдата ѝ агитка смисълът бе точно такъв – алтернатива, нещо

обратно на Борисов и Пеевски – да ги накаже,

изхвърли. Затова бяха и протестите през 2021-ва. И точно тази формация се сглоби с Борисов, пишеше закони с Пеевски, сядаха заедно отпред в парламента, радваха се … Много се говори за текущи тактически грешки на ПП-ДБ – безидейност, слаби послания, инициативи… Но твърде е съмнително, че след тая гигантска измама, и след вече перманентното слагане на Борисов, всичко останало има значение.

За протокола: Днес ПП-ДБ казва, че не иска Борисов за премиер, а и следва да се изгради „санитарен кордон“ около Пеевски; за неразбралите – това са оферти за участие в мнозинство с ГЕРБ. Ако някога Христо Иванов бе министър, но и ефектно се отказа, днес „градската десница“ се натиска за още с ГЕРБ. Една сглобка не ѝ стига.

Но да погледнем по-конкретно отминалата кампания на ПП-ДБ. Същата тази формация, точно тя, изгради цялата си агитация срещу Борисов и Пеевски: „Гласувайте за нас, за да не получите тях!“; „Излезте в неделя, иначе те с купените гласове ще ви прецакат!“. Бяха пуснати клипове с „второ качество хора“, продаващи гласа си. Да оставим, че себеизтъкване на фона на врага-плашило е клише. Но да се чуди човек

що за очи има тая формация

да се позиционира като антипод баш на Борисов и Пеевски? Как ѝ щукна? А можеше да опита да осъзнае колко много се е дискредитирала, да го приеме, да пробва да роди нещо различно… С нови лица да опита, някакви други идеи… Ето, купеният вот не бе тъй мащабен – ако ПП-ДБ все нещо различно бе потърсила, можеше и да вдигне процентите. Не стана! Предпочете

да плаши и обвинява хората в пасивност

Да се затвори в собствените си истини. „Ще купят гласовете – купиха ги – паднахме, щото ги купиха“ – това се получи – супер алиби, само дето вещае още затваряне в собствения балон.

Накратко: темата с купените гласове не бива да се подценява, следва да се подхожда будно, критично; но не бива да се подценява и все по-задълбочаващата се партийна безсъдържателност, „балонното“ осмисляне на действителността. Днес е ПП-ДБ, утре – друг. Проблем е.

Диян Божидаров, Сега