Легендарният спортист Йордан Биков скандализира с изказване за покойния Наим Сюлейманоглу в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. „Не уважавам Наим. Хубаво, постигна целите си, голям спортист, но за мен на основата на химията не е оправдано всичко това“, коментира пазарджиклията.

Биков е първият българин с голям шлем във вдигането на тежести след триумф с олимпийска, световна и европейска титла! Негова снимка от олимпиадата в Мюнхен обиколи света и остана в историята на родния спорт. На нея той е скочил много високо над щангата в ликуването си след шампионския си опит на игрите. Освен олимпийската титла през 1972 г., той отвоюва също и европейско злато в Констанца. И като венец на успехите е коронясан за Спортист номер едно на годината в България.

– Какво мислите за вече покойния трикратен олимпийски победител Наим Сюлейманоглу? Правилно ли емигрира в Турция в края на 1986 г.?

– Аз не го уважавам, Бог да го прости и него. Не го уважавам по простата причина, че тук стана и тук трябваше да си остане. Политически ли, финансово ли е погледнал на нещата, остави майка си и баща си… Хубаво, постигна целите си, голям спортист, но за мен на основата на химията не е оправдано всичко това, макар че направи много пари. Имаше много приятели в България, идвал е на гости в пазарджишко. Добро момче, но за мен спортът и политиката не бива да се мешат, а той го направи.

– Добре ли се отплати от морална и от материална гледна точка българската държава към олимпийския, световен и европейски шампион Йордан Биков?

– Абсолютно, макар и малко късно. Беше 2003-2004 г., когато ни събраха в НДК почти всички шампиони и ни подсказаха, че държавата иска да ни отпусне по 100 лв. премии. Хората, които са били в Левски, в ЦСКА, военизирани, с хубави заплати, казаха: „Много добре! Благодарим за вниманието! Това е чест за нас! Парите не са важни!“ Аз бях на първия ред и поисках думата. Казах: „Не мога да стоя тук да ми се подиграват! Не може 100 лв.! Какво са 100 лв.? Не можем дори на децата по един чифт обувки да вземем! Да не говорим за разходи за живота…“ Тогава работехме като треньори за по 170-200 лв., даже рядко заплатата беше 200 лв. За мен това беше обида, станах и напуснах. След мен повечето от колегите също си тръгнаха и развалихме този дебат. След известно време в Народното събрание гласуваха предложение за премия от 500 лв. и взимахме 400 лв. чисто. По това време работех във Вагоноремонтния завод в Септември и взимах 260 лв. Децата ми бяха големи, синът ми вече беше студент и трябваха повечко парички. Веднъж ме питаха – как го прие това нещо и казах: „Аз сега станах олимпийски шампион!“

– Имали сте сложни отношения с Иван Абаджиев. Вие сте първият, който е искал да му докаже, че дори и без витамини могат да се вдигат големи тежести. Скарвате се, помирявате се, работили сте в негов щаб като треньор, после си тръгвате. Разкажете нещо повече…
– Тези моменти са малко неприятни за мен, защото точно тогава излязоха на мода анаболите. Тогава не бяха забранени, не бяха в списъците за допинг преследване. Когато видех бели хапчета, не исках да ги пия. Чисто и просто ми подсказаха, че ще ми навредят в последствие на здравето и то от лекар. Както и да е, той това го даваше. Естествено искаше да направи добро, да имам по-добри постижения, но аз се страхувах да пия тези хапчета. Витамините си ги пиех, без тях не може организмът да възстанови. Това ни е бил единственият конфликт. На тренировки му доказвах, че може и без тях. Е, в последствие се оказа, че пак са слагали в храната по малко, но не е било в такива количества, които да увредят младия организъм.