В момента България е насред щурма си към две от вероятно най-ключовите си външнополитически цели след влизането й в Европейския съюз. А именно – валутният механизъм ERM II (познат като чакалнята за еврозоната) и Банковият съюз. Това означава, че всички институции би трябвало да работят максимално фокусирано по ангажиментите си, така че през лятото да няма звучен шамар.

Вместо това последния месец основното внимание и занимание е как да се попълнят кадровите дупки по върховете на двата ключови финансови регулатора – КФН и БНБ. При първата липсата на титуляр за застрахователен надзор и оттеглянето на председателя Карина Караиванова, бяха известни от месеци, но въпреки това беше оставен вакуум. А при втората оттеглянето на подуправителя, ръководещ „Банков надзор“, Димитър Костов беше изненада за публиката, но от официалните му мотиви става ясно, че той също е предупредил отдавна. Тук оставката обаче е с още по-голям заряд, защото става насред течащите проверки от ЕЦБ в шест български банки, където БНБ има поддържаща роля.

Добрата новина е, че скоростно за ключовия пост беше излъчен кандидат, който сигурно ще получи безропотно парламентарна подкрепа, така че още след седмица може да има нов подуправител. Това е председателят на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков, поел поста през 2014 г., дни преди да започне разплащането на 3.7 млрд. лв. депозити в КТБ.

Лошата е, че оставката на Костов, макар и формално подадена в добър тон, идва след системен натиск. Самият той не е коментирал подобно нещо, но според няколко източника на „Капитал“ на моменти през предходните години той е стигал и до надвиснали прокурорски проверки.

Още по-лошата е, че това едва ли е най-подходящият кандидат. Избраникът на гуверньора Димитър Радев по-скоро може да мине за лично назначение на финансовия министър Владислав Горанов, което подкопава сериозно независимостта на БНБ и залага цъкащи конфликти на интереси. А досегашната работа на Миленков, която включва и контрол на синдиците на КТБ, не го очерта като човек с характер да контролира апетитите за активите й. А по-скоро като човек в услуга на статуквото.

На скорост

Още при оттеглянето на Костов чрез кратко съобщение на сайта на БНБ на 1 март Горанов показа раздразнение и заяви, че трябва дупката да се попълни спешно в рамките на две седмици. Депутатите и подуправителят на БНБ откликнаха и форсираха процедурата максимално. Само седмица по-късно вече имаше готова и приета процедура за избор, даваща на Димитър Радев три дена да внесе кандидатура. Той направи това часове след гласуването ѝ, като така започна да тече следващият срок – 8 дена за въпроси и становища от медии и неправителствени организации.

Графикът означава, че още следващата седмица може Миленков да представи концепцията си, да отговори на евентуални питания и след това да бъде избран. Засега няма никакви индикации, че може да има проблем с номинацията му. Близостта на Миленков с ГЕРБ и конкретно с Горанов практически гарантира подкрепата на водещата управляваща партия. А след обявяването на кандидатурата му досега не е имало никаква реакция от другите парламентарни сили – нито коалиционните партньори, нито опозиционните ДПС и БСП. Единственото становище досега е от „Демократична България“, които призовават Радев да оттегли номинацията си, изтъквайки именно политическата обвързаност на Миленков, която поражда „съмнения относно автономността на неговите бъдещи решения“.

„Това ще бъде от огромно значение само след броени месеци, когато трябва да се изпълняват препоръките на ЕЦБ за оздравяване на проблемни банки“, пишат от извънпарламентарното обединение. Те изтъкват още противоречивите резултати от дейността на назначените от ФГВБ синдици на КТБ. „Синдиците на банката често се държат като адвокати на кръга около Бойко Борисов и Делян Пеевски в опитите му да сложи ръка върху активите на КТБ. Пресен е случаят с „Дунарит“, се констатира в становището.

Като минус е изтъкнато и че основната част от кариерата му преминава в ПИБ (2003 – 2011) – една от проверяваните банки сега от ЕЦБ и приключила с най-големи забележки при предишния преглед на БНБ. Там той достига до член на борда и главен финансов директор.

На повикване

Самият Радослав Миленков с това трето поред назначение затвърждава аурата си на лоялен кадър на ГЕРБ за спешно попълване на финансови дупки. Закаляването му в партийните структури започва през 2012 г., когато поема позицията изпълнителен директор на Общинска банка. Там той влиза месеци след като доминираната от ГЕРБ Столична община си върна контрола над кредитната институция, която дълго време беше де факто владение на миноритарните акционери – група компании, свързвани с Христо Ковачки. А през 2014 г. за месеци става колега и с Горанов, който насред краткото си оттегляне като депутат, докато ГЕРБ е в опозиция, става изпълнителен директор на банката.

Скоро след като Горанов се завръща в политиката като финансов министър в кабинета „Борисов II“, той изтегля и Миленков със себе си. Дни след отнемането на лиценза на КТБ той е избран да оглави ФГВБ, който трябваше да започне изплащането на гарантираните депозити и да назначи синдици на банката. Както и сега с Костов, това става след изненадваща оставка на тогавашния председател на фонда – Росен Николов. Както и сега, спекулациите в банковите среди бяха, че е имало натиск.

На каишка

Тези кариерни стъпки говорят по-скоро за лоялност и зависимост, отколкото за принципност и смелост, каквито са доста важни за всеки, желаещ да оглави „Банков надзор“. Дори да се абстрахираме от миналото на Миленков, в българските условия този пост обичайно е под такъв корпоративен и политически натиск, че е чудо, ако подуправителят не се огъне.

Ако разиграем ситуацията като теория на игрите, пред всеки захващащ се с тази работа стоят два избора – образно казано, да е „принципен“ или да е „послушен“. Ако нашият герой тръгне по-скоро по първия път и не прави много компромиси, той почти неизбежно ще се сблъска с прокуратурата. Справка: Емилия Миланова, която за десетте си години начело на „Банков надзор“ (1997 – 2007) почти непрестанно е обвиняема първо с повдигнато обвинение при главен прокурор Иван Татарчев, а после възобновено и при Никола Филчев.

Ако се избере вторият път, пасивният регулатор обикновено означава трупане на взривоопасни проблеми, които могат да доведат до банкова експлозия и пак да се стигне до сблъсъци със съдебната власт. Примери за това са двамата на поста след Миланова – Румен Симеонов (2007 – 2013) и Цветан Гунев (2013-2014), които сега са обвиняеми по делото КТБ.

Така, ако нашият имагинерен подуправител разсъждава рационално, за съжаление той би трябвало да избере „послушанието“ – все пак има и шанс нищо да не гръмне и мандатът да мине тихо и спокойно.

В тази скала е трудно да се позиционира къде точно е Димитър Костов. Формално срещу него не е имало повдигнати обвинения, но според запознати се е стигало до реална заплаха за такива. Доколко и колко често той се е огъвал под натиска също е трудно да се каже – от 2015 г. насам под негово ръководство надзорът започна да се реформира и да си връща много плавно публичното доверие. Проведените под негово ръководство проверки в банките през 2016 г. приключиха с доста критики за недостатъчно прозрачност при резултатите и захаросването им с фини настройки. Това може и да се обясни логично с нежеланието на регулатора да всява паника, предпочитайки и вярвайки, че ще успее планомерно и тихо да изчисти проблемите. Вместо да ги изкара под прожекторите и да рискува нова криза.

Същевременно обаче имаше и казуси, при които болезнено пролича клякане на БНБ под политически натиск. Най-силно – при експресното и безпринципно одобрение на новия собственик на Общинска банка.

Наред с официалните мотиви за оставката на Костов за едва ли не умора от тежкото регулаторно ежедневие сигурно е тежало и нежеланието му да поставя повече подписа си под подобни документи. Скоро в зависимост от това какво види ЕЦБ може да има нужда спешно да се задействат всевъзможни внимателно обмисляни или пък писани на коляно планове. И какъвто и да е случаят, за финансовия министър ще е плюс да разчита на безрезервното им подпечатване от доказал верността си кадър.

На софийска почва този театър лесно може да се изиграе – ако не при овации, то поне без унищожителна крика. Остава да се види само как ще реагира публиката от Франкфурт, където независимостта на централната банка не е просто приятно звучащо клише.