Лихвите по влоговете в България продължават да падат и стигнаха рекордно ниски нива – вече има две банки, които дават едва 0.05% за едногодишен левов депозит. Това са Райфайзенбанк и ДСК, показва справка в портала „Моите пари“. Масовите предложения са за под 1%. На практика това означава, че много от вложителите не получават никаква доходност от парите, които държат на разплащателна сметка или на срочен влог. А ако се сметнат таксите за поддържане, за справки и данъкът върху лихвата, реално те трябва да доплащат на банката.

Отрицателна например би била сметката за един от най-разпространените депозити – в рамките на 1000 лева. При 1% лихва за срочен годишен влог например банката би начислила лихва от 10 лева, които ще бъдат обложени с данък от 8%. Отделно в различните трезори месечната такса за управление на спестовна или безсрочна сметка тръгва от 1 лев и стига до над 2 лева, тоест от 12 до над 24 лева годишно. Например месечната такса за обслужване на безсрочния влог и за спестовната сметка „ДСК Мотив“ е 2.20 лв. В Райфайзенбанк годишната такса за поддържане на спестовна сметка „Перспектива“ от 1 юни е в размер от 18 лв., вместо 12 лв. Лихвата на същата сметка пада от 0.2% на 0.1%. В Пощенска банка таксата е 1 лв. месечно при сметки „Мега“ и „Активни пари“.

Справка в портала Pariteni показва, че в момента има една-единствена възможност човек да получи над 2% доход, като вложи парите си на влог за година. Въпросната най-щедра оферта е за „детски“ депозит, а лихвата е 2.25%. Така ако човек внесе 10 000 лева за детето, след 12 месеца банката ще му начисли 225 лева отгоре, но от тях ще удържи 18 лева за данък от дохода. Повечето банки предлагат едногодишните депозити в левове с лихва под 0.5%. Още по-ниски са лихвите за спестявания в евро. За едногодишен депозит на 1000 евро най-високата оферта в момента е за 1.63%, а повечето предложения са за лихви в диапазона 0.05 – 0.99%.

На фона на ниските лихви не е чудно, че за първи път от близо седем години тенденцията на непрекъснато увеличение на парите на домакинствата в банките се прекъсна и през 2016 г. БНБ вече на два пъти отчита свиване на спестяванията – спад имаше през февруари, а после и през май.

За експертите отливът има лесно обяснение – много хора вече не виждат смисъл да „консервират“ парите си при символична лихва и решават да ги инвестират в нещо, от което имат нужда, или което ще им носи доход. Онези, които имат по-малки спестявания, правят ремонти, сменят мебели, купуват телевизор или нова кухня, правят отдавна планирана екскурзия или дълго отлагана скъпа процедура при зъболекаря. По-заможните инвестират в имоти – къщи, апартаменти, ниви и др., които после да отдават под наем или да препродадат на по-висока цена. Това обяснява и защо цените на жилищата неотклонно вървят нагоре. Трети се престрашават да опитат някакъв дребен частен бизнес.

Банките свалят лихвите, защото и без това са пълни с пари, които трудно пласират като кредити. По последни данни на БНБ спестяванията на фирми и граждани в банковата система през май са изкачили поредния връх и вече надхвърлят 64 млрд. лева, като увеличението идва от бизнеса. За съжаление данните на централната банка показват и друго – че заемите поевтиняват много по-бавно от депозитите. Така в момента по отношение на символичните лихви по влоговете България напълно се вписва в нормалните за ЕС равнища, но при кредитите картината е съвсем различна. У нас процентите по жилищните заеми например са около 6 пъти по-високи, ако се сравняваме с Германия, където средната лихва за домакинствата е 0.89%.

При тази огромна ножица между лихвите по отпуснатите и по привлечените средства и при непрекъснато увеличаваните такси не е чудно, че печалбата на българските банки расте със 110 млн. лева средно на месец. Поне това показва статистиката на БНБ към 1 май. През първата третина на 2016 г. банковата система като цяло е отчела 439 млн. лева печалба, което е с близо 15% повече спрямо година по-рано.

По време на финансовия форум „Шумът на парите“ банкери и анализатори прогнозираха, че в Европа и в България ниските лихви ще се задържат още най-малко две години. Според Иван Кутлов от ОББ алтернативите на банковите депозити – взаимни фондове, застраховки със спестовен елемент и т.н., тепърва ще добиват популярност у нас. А Зденек Метелак, директор на Сосиете Женерал Експресбанк, коментира, че моментът е добър за инвестиране в недвижими имоти. Не е ясно обаче как ще се отрази на финансовите пазари, банките и лихвите решението на Обединеното кралство за излизане от ЕС.