Примата на българската естрада даде интервю за сутрешния блок на Би Ти Ви „Тази сутрин“. Първата част на изповедта й пред водещия Антон Хекимян бе излъчена днес. Интервюто е на запис и е заснето на сцената на Софийската опера. Самият Хекимян посрещна в началото примата с огромен букет с бели цветя. Почти през цялото време на разговора Лили Иванова бе усмихната. Публикуваме най-интересното от разговора.

Тази година, както и всяка, имахте голям концерт в зала 1 на НДК. Скоро бяхте в Панчарево. Има ли изобщо време да се измори Лили Иванова?

Доста трудно се изморявам. Засега поне, да чукна да дърво (почуква на малката дървена масичка, поставена между нея и водещия, б.ред.). Обичам работата си. Тя ме поддържа може би.

Почивка има ли?

Аз не ора и не копая, така че няма от какво да се изморявам чак толкова. Важното е да съм се наспала, защото това е важно за поддържане на гласа ми.

Често съм на ваши концерти. Всеки път трептите като струна, всеки път на сцената сте прекалено емоционална. Всеки път ли се вълнувате след толкова много концерти и сцени? Огънят не прегаря…

Радвам се, че сте го забелязали. Аз не мога да бъда друга, но тази емоция, която е преди концерта, този адреналин понякога ми играе много лоша шега, защото съм прекалено много концентрирана и мога да забравя нещо, мога да променя някаква дума. Това ми се случва. Защото в края на краищата концертът е на живо, той не е олимпиада. Той затова се казва концерт на живо. Човек може да сбърка и аз не съм застрахована от тези неща и ми се случват.

Наистина ли сте много взискателна дотолкова, че понякога до болка може да изисквате от хората около вас и до вас самата?

Да, взискателна съм, но преди всичко към себе си. Към другите също имам изисквания, но не ми се е налагало да съм недоволна нито от дисциплината, нито от нищо. Защото тази дисциплина идва, без да я налагам. Аз винаги съм на репетиция преди всички почти и никога не си позволявам закъснение. Това е. Това съм аз. Знам, че се говорят много лоши неща за мен. Много често, като ангажирам нови музиканти и ако ги срещне някой и разбере, че идват да работят в моята група, казват: „Как, как ще работиш с нея, тя била ужасна.“ И аз, когато започваме да работим, казвам: „Вижте какво сега, това е началото. Вече съм изяла един човек, разкъсала съм го, не съм гладна, бъдете спокойни.“ Това казвам на всички.

Колко време остава след концерт това трептене, вибрациите, адреналинът?

Не го измервам, но доста дълго време – може цяла нощ. Ако аз съм направила грешка, както казах, и аз мога да правя грешки и правя грешки, това ме влудява и си казвам: „Как можах да го допусна?!“. Това са нещата, които ме вълнуват.

Учудва ли ви, че дори в този момент, ако обявите дата за концерт след една година, билетите ще се продадат след няколко часа?

Това е оценката на моята публика. Тя решава. Аз не задължавам никого да си купи билет или да дойде на мой концерт. Ако е решил, това значи, че е оценил моите песни, моето творчество. Избягвам да си градя пясъчни кули, защото моят репертоар е – аз на сцената не правя фойерверки, нямам балет, не съм и ползвала в моите концерти. Репертоарът ми изисква някаква по-интимна зала. Даже когато направих концерта в „Арена“, аз страшно се притеснявах, аз бях като луда едва ли не, защото си казвах, че в тази голяма зала как хората ще почувстват и как ще възприемат моите бавни песни. Аз повече обичам бавните си песни, не знам защо. Пея еднакво и на селото, и в града. Някой като каже „Тая зала е много малка“, ама, чакайте малко – певецът прави залата, а не залата – певеца.

Как усещате публиката – като едно същество, като много хора?

Публиката я усещам моментално. Усещам по това, че тя ме е усетила, още от първите думи и това е като един бумеранг и той се връща. Аз го изпращам в залата и го получавам. Когато аз получа този бумеранг или адреналин от публиката, музикантите ми също се палят и това рефлектира и върху мене и аз се паля пък от музикантите и всичко е…

И сцената гори, нали така?

Сцената гори. Това е всичко, което се случва на сцената, защото публиката и музикантите и всичко, което става, са моят адреналин, моето въздействие, моята емоция, която трябва да извадя от себе си. Не мога да пея без причина, без нищо, без емоция не мога. За мен аранжиментът е дрехата на една песен. Един аранжимент може да провали една песен и може да я вдигне горе.

Всеки един текст ли преживявате, когато пеете?

Може би. Не знам.

И за любовта, която е полет над бездна, и за любовта, която е радост?

Аз не мога след това тези неща да ги разказвам какво преживявам и какво не. Всичко правя на сцената. Ако някой е видял или е усетил, че аз го преживявам, това ме прави щастлива, естествено. Добре е, че е видял моето преживяване. Но аз сега да кажа: ще изляза и ще почна да преживявам – това не може да се случи при мен. Не може! Аз съм щастлива, това винаги си го повтарям, че още като съм започнала кариерата си, съм пяла най-великите поети на България. Друго нямам, но за това човек убивам. Това са Павел Матев, Дамян Дамянов, Яворов, Славейков, Иван Вазов, може би ще пропусна някого. Днес няма такива поети. Вярно е, че сега сме 2016 г., нещата не могат да бъдат същите, както тогава.

Доверчив човек ли сте?

По-скоро наивна.

Защо?

Ами такава съм може би. Някой път ми се качват на главата, но се усещам. Важното е да се усетя по навреме.

Как изпитвате хората до вас? Дали са зад вас?

Рано или късно те сами излизат от купона, както аз казвам. Рано или късно аз усещам те защо са до мен. Просто те са до мен, защото имат някаква изгода от това нещо. Те искат да се доближат до мен, да се качат на моето раменце, нищо, че съм по-ниска, и да изглеждат по-високи от мен. Абсурд! Това не може да стане! Това касае всеки човек. Никой не може да надскочи ръста си, както и при мене.

Прощавате ли, ако сте били предадени?

Предателство не прощавам! Предателство никога няма да простя! Никога! Ако някой ме излъже за пари или пък е казал, че ще дойде, пък не идва – това са неща, които не ме интересуват. Аз казвам: Предателството не го прощавам! Но и не съдя! Никого не съдя, защото има само един съдник – Господ. Ако той отсъжда – нека да отсъди! Аз нямам право да съдя никого. Имам право само да не прощавам. Говоря за предателство. Има такива. Има няколко души, които са ме предали. Дотук! Нека да го чуят.

Свързано ли е това с емоциите, с любовта дори?

Не, нищо общо няма с любовта. Това не са хора, които са ми били гаджета или мъже. Не! В тоя контекст искам да кажа, че има само един човек, за когото съм била женена – Иван Пеев, от когото съм научила много неща, с когото до ден днешен сме в прекрасни отношения и му благодаря за това, което съм научила от него. Научила съм невероятни неща, на тази дисциплина, на тази взискателност – аз съм се научила от него, на професионализъм. Всичко е от него. Абсолютно всичко!

Чувствата остават ли обаче? Човек може ли да обича два или три пъти?

Не, не може. Това са глупости за мен. Човек веднъж обича в живота истински, другото са някакви такива временни емоции. Когато човек е по-млад, всеки е правил грешки, и аз съм правила, смятам, че няма да правя вече, но съм правила грешки, не съжалявам, не мога да върна миналото.

Още един от митовете – Лили Иванова и самотата. Самотен човек ли е Лили Иванова?

В никакъв случай. Не! Не! Това не може да се случи при мен. Няма такъв филм. Как ще съм самотна?! Не!

А изолирате ли се от хората? Страните ли нарочно от тях? Живеете ли, отново митове и легенди, в кула от слонова кост, някъде затворена, далеч от всички?

Обичам да се изолирам от хората, не от хората, от шума по-скоро и от лошите хора. Колкото до митовете, мисля, че ако вярвате на митове, значи трябва да смятате, че днес не съм тук. Пред вас не стоя. Стои някое чучело или не знам кой стои тук. Не съм аз. Това са митовете. Това са глупости.

Често казвате, че не обичате да се връщате в миналото, но аз сега ще се опитам да ви върна. Във вашите спомени колко често се връщате в миналото?

Миналото за мен е поуката за бъдещето, но обичам да сравнявам часовника. Равносметки чак толкова не правя, но за мен всичко е напред. Назад, казах, е само поуката. Всичко е напред. Когато се обърнем, няма нищо там.

Споменах в началото за тези пет диска. В тях има едно момиче на черно-бели снимки, с къса коса. Помните ли го това момиче?

Да, това съм аз.

Каква е разликата между него и вас сега?

Тогава съм била много млада, на малко години, а сега съм на повече години. Да.

А човек променя ли се за тези години?

Не.

Дори предателства, успехи, щастие, сълзи, човек променя ли се, душата променя ли се?

Доволна съм от моето възпитание, което е дошло от моите родители, след това от моята учителка Савка Ненова, която е жива и здрава и искам да я поздравя специално и да й пожелая много здраве. От тях съм научила много неща, че човек трябва да бъде честен и да има достойнства. Аз имам огромни претенции за това нещо. Огромни! Не мога да бъда купена с нищо, освен с хубава песен и хубав текст. Не съм в облаците. Това е много важно.

Не може да не осъзнавате, че сте №1 в България?

Не зная. Звучи много неестествено и доста напудрено или превзето. Не зная. Аз първо не обичам тези сравнения. Номер 1, номер 2. Всички са №1. Нямам нужда от номерация. Вие го казахте в самото начало – аз съм просто Лили Иванова. Аз нямам нужда от номерация. Всичко, което съм направила, съм го направила сама. Сама! Ако съм изкачила някакъв връх, то съм го направила сама. Никой не може да изкачи някой връх на гърба на някой друг. Аз съм си го изкачила сама и съм сама, но никога не съм била самотна. Никога не съм се оплаквала. Ох, скучно ми е, ох, много съм самотна, ох, никой не ми се обажда. Ами обади се ти. Кой си ти? Корона ли имаш на главата, че ще падне, ако се обадиш на някого и кажеш: „Аз съм тук, имам песен, имам това-онова.“

Даже не ми прави впечатление, че моите песни новите се знаят от интернет. Не се знае от радиата. На нито едно радио не съм се обадила и няма да го направя. Ама защо не пускате моите песни? Не ги харесват хората, редакторите, аз не мога да им се сърдя. Аз както не отивам на филм, който не ми харесва, така и не мога да кажа: „Елате на моя концерт и да ме харесате!“. Няма такова нещо. Насила хубост не бива.

Помните ли момичето от черно-белите снимки, преди да стане известно? С какво дойдохте в София?

В началото живеех на хотел, нямах пукнат грош, него го няма вече, той се казваше „Родопи“ до халите. Хотелът струваше 50 стотинки. И много често пътувам на турнета и като се върна, няма място в хотела. Пък аз само това място си знаех и там спях, защото ми беше по-евтино. Връщаме се към 4 сутринта и нямаше места, сядах на едно столче и чинно си чакам, когато се освободи стая или легло, изчаквам камериерката да почисти и си влизам.

Трудни години ли бяха?

Да, защото нямах никакви пари. Не че сега имам много, но с пари не можеш да купиш всичко. Трудно се пробиваше. Тогава нямаше телевизия. Сега е лесно. Особено ако човек е млад, намираме спонсор и нещата тръгват, но докъде ще стигнем, няма значение.

В тези години вашите родители вярваха ли във вас?

Предполагам, че са вярвали, но никога не са се хвалили или пък са мислили, че вече съм световно известна.

Усетихте ли онзи момент, в който вашите родители, дори да са били скептични, са повярвали, че следвате пътя на сърцето си?

Предполагам, че така е било. Още от дете никога не са ме насилвали да правя това или онова. Аз сама съм решавала за себе си. Това важи и до днес – никой не може да ме накара да направя нещо, което не желая.

От какво се лишихте през тези години?

Не бих правила трагедия от разни режими, пък това-онова. Чувала съм: „Ох, горката тя, нищо не яде.“ Напротив, бъдете спокойни, ям си всичко, ям умерено, моят избор е това – да изглеждам по-слаба и при мен проблеми не са килограми, а са грамове. Аз се тегля всеки ден. Най-много да се изтърва до 200, максимум 300 грама и веднага на следващия ден съм си моите 43 килограма.

43?

Да.

Не повече.

Да, 43 и 200-300 грама. Това е.

Около концертите как сте?

Тогава смъквам малко. Но преди това се наяждам с баклава, с шоколад, с мед, така че едното балансира другото.

А кога е сутрин за Лили Иванова?

Като се събудя.

В колко?

Обикновено се събуждам към 12,30-1, но се събуждам или сама, или с часовник, зависи кога съм си легнала. За мен сънят е много важен. И това касае всеки певец, особено оперните певци. Преди концерт не трябва много-много да говоря. След концерта трябва поне половин час да мълча. Такива неща спазвам. Трябва да съм гладна преди пеене. Съвсем малко неща мога да си позволя – един-два белтъка, без жълтъка и това е. Храната ми трябва само за енергия.

След всичко до този момент – постигнала ли е всичко Лили Иванова?

Ако аз реша, че съм постигнала всичко, значи съм постигнала края. А краят никак не е приятен. Да видиш края си. Ти повече не можеш да постигнеш. Това е ужасно нещо (чука пак на масичката, б.ред.).