Само няколко часа, след като зам.-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев отправи своя призив, сепаратистките администрации в Луганск, Донецк и в Херсон обявиха, че ще организират референдуми за присъединяване към Русия, съобщи назначеният от Русия ръководител на Херсон Владимир Салдо в Telegram.

По-рано днес Медведев заяви, че подобни решения ще „циментират геополитическите промени“ и ще дадат допълнителни основания на Москва да защитава окупираните от нея украински региони. Референдумът в самообявилите се Луганската народна република (ЛНР) и Донецка народна република (ДНР), както се наричат двата региона в Донбас, са насрочени за 23- 27 септември.

Датата за референдума в Херсон още не е определена, но самопровъзгласилата се администрация на града обяви, че решението за гласуване е взето окончателно. Руските сили контролират около 95% от Херсонска област в южната част на Украйна.

Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин заяви, че Москва трябва да подкрепи желанието на регионите, като има предвид споразуменията, подписани между Москва и ДНР и ЛНР, които проправиха пътя на Кремъл към започването на войната в Украйна през февруари. В началото на септември висш представител на партията на руския президент Владимир Путин „Единна Русия“ предложи провеждането референдуми за присъединяване към Русия на 4 ноември в Донбас и окупирани части от Украйна. Преди около две седмици Кремъл ги отложи за неопределено време.

Вчера сепаратистките лидери на ДНР и ЛНР се споразумяха „да синхронизират“ усилията си за провеждане на референдуми за присъединяване към Русия, след като назначените проруски представители в двете републики засилиха призивите си за гласуване.

Русия ще наказва с 10 години затвор доброволно предали се войници

Днес бяха приети промени в Наказателния кодекс на Русия, според които руските войници, предали се доброволно в плен, ще бъдат наказвани със затвор от 3 до 10 години.

Според новоприетите законови промени доброволното предаване в плен е престъпление. При първо пленяване наказанието няма да се наложи, ако военният се е избягал и се е върнал в частта си.

Предвижда се и засилване на наказанията за дезертьорство. За отсъствие от частта до 10 дни провинилите ще се наказват пет години затвор, за отсъствие до месец – седем години затвор. За по-дълго отсъствие от месец наказанието ще е от 5 до 10 години в затворнически лагер, вместо както досега – до пет години.

Неизпълнението на заповед по време на военно положение, по време на война или в условия на въоръжен конфликт или бойни действия, както и отказ от участие във военни действия, се предлага да се наказва с лишаване от свобода за срок от две до три години, уточнява руската агенция „Интерфакс“.

Наказанието за кражба и грабежи, извършени от военни, е до 15 години затвор, като извършването на престъплението по време на война се смята за утежняващо вината обстоятелство.

Законовите поправки, които за първи път въвеждат понятия като „военно положение“, „мобилизация“ в Наказателния кодекс, бяха гласувани на три четения в един ден.