Докато преследва афиширани слуги на Москва под етикет “руски шпиони”, прокуратурата игнорира напълно мощната финансово-олигархична машина изградена около руския петролен гигант “Лукойл” в България. Машина, захранвана от джоба на всички потребители на горива, която източва национален ресурс. Едновременно с това чрез финансови облаги, но също и компромати за ключови български политици, тя провежда руското влияние в икономиката и обществено-политическите процеси у нас.
Шпионите, които не се крият

Прокуратурата у нас напоследък полага титанични напъни, за да демонстрира активност срещу “руските шпиони” в България. През септември председателят на Национално движение “Русофили” Николай Малинов се сдоби с обвинение в шпионаж. Леонид Решетников, който е генерал лейтенант в оставка от руското разузнаване, пък получи забрана за влиза на територията на републиката за 10 години.

Малинов е обвинен, че срещу заплащане е предавал класифицирана информация на руските организации “Двуглав орел” и Институт за стратегически изследвания, в които водеща фигура е Решетников. Държавното обвинение твърди, че разполага с документи, които свързват с шпионската афера собственикът на фалиралата КТБ Цветан Василев, оръжейният търговец Емилиян Гебрев и “православния” олигарх Константин Малофеев. Те са заподозрени покрай участието си в няколко сделки, като например тези за Виваком и Дунарит. Явно на този етап за прокуратурата стига да борави с внушения, а не с обвинения, защото Цветан Василев и Емилиян Гебрев нямат процесуално качество по делото за шпионаж.

Без елемента на шпионаж, цялата информация е известна от разследване на Биволъ публикувано през 2015 г.

Сагата продължи с дипломатическа нота, по силата на която Владимир Русяев – първи секретар на Посолството на Руската федерация в София, трябваше да напусне София заради топлите си връзки с Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Русия. Експерти от контраразузнаването коментираха за Биволъ, че освен показност, подобно „противодействие“ на чужди служби от страна на ДАНС и Специализираната прокуратура може да донесе само негативи. „Мероприятието“ противоречало на писаните и неписаните правила в контрашпионажа. Вместо да бъде разработван, заподозрения е просто изведен извън пределите на страната.

За да бъде пълна гротеската в „патриотичните игри“ на родните служби и прокуратурата, обвиняеният Николай Малинов пътува безпрепятствено до Москва, за да беше отличен с орден от Владимир Путин именно за про-руската му дейност в България. Главният прокурор Сотир Цацаров пък се оказа много изненадан от воаяжа на Малинов. Резилът стана международен, когато американския президент Тръпм повдигна темата пред Борисов.
През “Русофили за Гешев” към Валентин Златев

Докато прокуратурата полагаше усилия, за да изглежда, че „мачка“операторите на руско влияние и най-вече движението „Русофили“, председател на про-руска организация поведе шествието в подкрепа на наследника на Сотир Цацаров – Иван Гешев. Веселин Огнянов Костов, представляващ НПО „Национално движение Хан Кубрат“ се оказа горещ поддръжник на новоизбрания главен прокурор.

В профила си във Facebook Костов се хвали, че “Хан Кубрат” е подкрепяло “Нощните вълци” при посещението им у нас. Руската организация, поддържа тесни връзки с властимащите в Кремъл и изповядва националистическа и евразийска идеология, близка до тезите на генерал Решетников.

Странно защо обаче вместо да протестира срещу задржането на русофилите, Костов подкрепя шумно Гешев? Той и НПО-то му са свързани със строителната компания „Джи Пи Груп“. НД “Хан Кубрат” са отличени през 2017 г. от ръководството й, като „неправителствена организация, основана от хора, обичащи България и българските традиции с подкрепата на ДЖИ ПИ ГРУП АД“

Какво е естеството на подкрепата от компанията не уточняват, но най-вероятно тя има финансово измерение. “Джи Пи Груп” е свързана с вече бившия изпълнителен директор на „Лукойл България“ Валентин Златев. Той е считан за неин скрит собственик. Докато Златев е начело на „Лукойл“, “Джи Пи Груп” строи повечето от обектите на петролната компания у нас.

След мащабно разследване на Биволъ за злоупотреби с европейски фондове и обществени поръчки “Джи Пи Груп” стана клиент на прокуратурата. На двама от шефовете й бяха повдигнати обвинения, а прокуратурата блокира превод от 14 милиона евро за чужбина. На пръв поглед няма никаква логика про-руско НПО да подкрепя прокуратура в подобна ситуация. Освен ако поведението на прокуратурата е театър.
Възходът на Борисов покрай “руския резидент” Златев

Данните за намеса на руските служби и за конкретни „проводници“ на руско влияние са налични от повече от десетилетие назад. В дипломатически грами от 2006 г. посланникът на САЩ у нас Джон Байърли отбелязва, че Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев.

Информацията за ролята на “Лукойл” в икономическия възход на охранителната фирма на Борисов – ИПОН е дори по-стара. ИПОН става фактор след като в края на 90-те получава от рафинерията договор за охрана на нейните тръби и съоръжения. И това е отразено подробно в доклада на Байърли.

“14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл” в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда “танто-за-танто”, публичните договорки на Борисов с „Лукойл” са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.”

В друг доклад от 2005 г., подписан от професионалния разузнавач Джеймс Пардю, се открива информация, че американските служби подозират „Лукойл България” и Валентин Златев във връзки с руското разузнаване и прокарване на интересите му в България.

Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.

Биволъ публикува всичко това през 2011 г., след като докладите изтекоха в Wikileaks. В доклара на Байърли се казва още, че лоялността на Борисов към Златев играе голяма роля в процеса на взимане на политически решения от бъдещия премиер.

Две години и половина след Байърли, посланик Макълдауни описва бъдещия премиер на България като „жокер“ когато става въпрос за Русия“. Тя също подчертава близките връзки с Валентин Златев, „за когото слуховете твърдят, че поддържа ГЕРБ с пари в брой“.

За американските дипломати е известно, че Златев е бил и голям финансов поддръжник на БСП. Дали поради близостта му с ГЕРБ или поради онази с БСП, но нещо пречи на НСС, а после ДАНС и прокуратурата да разследват Златев за корупция или по глава първа от Наказателния кодекс.

Несменяемият Златев все пак беше отстранен от оперативна работа след разследване на Биволъ, че от “Лукойл” са източени десетки милиони през дружества, свързани със самия него. Но влиянието му върху българския премиер и евентуалните зависимости минават и по друг линия. За да я проследим, трябва да се припомни генезисът на дружеството “Литаско”.

Доставките за рафинериите на компанията в Европа дълго време минават през регистрираното в Швейцария търговско дружество “Литаско” (Litasco) . До средата на миналото десетелиетие съществува и „Литаско България“. Дейността ѝ е прекратена през 2006 г. неин собственик е “Лукойл Нефтохим Бургас”, а управител Владимир Александрович Браун. Последният е ключова фигура в корпорацията. Явно България му е харесвала, защото се оказва депозитар в КТБ с 54 000 евро и 64 000 долара.

По-интересен обаче е прокуристът на „Литаско България“ – небезизвестният Александър Чаушев. Той стои плътно до Валентин Златев още от времето на смесеното руско-българско дружество Росбулнефт. През 1999 г. „Лукойл“ изкупува руския дял от дружеството, а българския дял придобива чрез приватизационната сделка.

Именно Чаушев, който сега работи за “Софарма”, се оказа номинален собственик на къщата в Барселона, за която бившия председател на СГС Владимира Янева твърди, че Бойко Борисов е купил на своя метреса, „към която имал отношение“.

Сянката на Доган

Oбосноваването на връзката между Валентин Златев, „Лукойл България” и разузнавателните служби на Русия не почива единствено на американските дипломатически доклади. Може би най-сериозният знак е близостта с ДПС.

Почетният лидер на ДПС е ползвател и вероятен реален собственик на луксозно крайбрежно имение, което се издига в близост до „частното“ пристанище на „Лукойл“ край нос Чукалята. Биволъ пръв разказа за аферата покрай “морския сарай” на Доган още през април 2016 г.

Крайбрежната територия, на която сградата се издига сега, попада във владение на „Лукойл“ след приватизационната сделка за Нефтохим-Бургас. Правителството на Иван Костов предостави рафинерията в Бургас, заедно с близката нефтобаза на руската компания през 1999 г. за незначителната сума от 101 млн.$, от които едва 80% платени в брой. Твърди се, че в момента на приватизацията над 30% от акционерите в Лукойл са американски граждански и юридически лица. Факт е обаче, че президентът Петър Стоянов съобщава за интерес от западни компании, които Костов пренебрегнал и избрал „Лукойл“. Сделката за рафинерията и днес се счита за един от най-тъмните моменти в масовата приватизация.

Пенсионните фондове на Лукойл продават близо 320 декара от земята край Росенец на руската фирма „Стрейтлайн”. Зад нея стои кипърската офшорка TROXY TRADING, която пък е собственост на друга офшорка от Британските вирджински острови – FCM GROUP HOLDING. По информация на Биволъ, зад “Стрейтлайн” стои самият Валентин Златев.

Видимата връзка между Златев и Доган е адв. Александър Величков. Той е шеф на Правна дирекция на „Лукойл България“ и участва в управителните съвети на Пенсионно осигурително дружество „Лукойл Гарант-България“ АД и Доброволен пенсионен фонд „Лукойл Гарант-България“, които продават земите. В същото време Величков представлява TROXY TRADING, която се помещава в неговата кантора.

Така от двете страни на сделката се оказват едни и същи лица, а самата сделка е откровено симулативна. През март 2014 г. “Стрейтлайн” продава около 9 декара от терена на фирмата „Хермес Солар” ООД за смешните 1.7 млн. лв. Фирмата купувач е регистрирана в началото на 2011 г. Нейният мажоритарен собственик е Хайрие Сюлейман Хаджийска. Тя притежава 85% от първоначалния капитал на фирмата. Дамата е била секретарка на личния помощник на Доган – Ахмед Емин, отговарящ за паричните потоци от и към партията. Пет процента от капитала на „Хермес Солар” държи Мускафа Шан.

Напомняме, че Емин загина при загадъчни обстоятелства на 17 октомври 2008 г. в Боянските сараи на Доган. Случаят бе обявен за самоубийство от прокуратурата. Непосредствено след прехвърлянето на земята, Хайрие и съдружникът ѝ Мустафа Шан решават да продадат дяловете си във фирмата и да излязат от ръководството. Но по адреса и координатите посочени в Търговския регистър има достатъчно основания да се счита, че фирмата е част от прословутите обръчи на бизнес интересите на ДПС.

Вече с новото ръководство „Хермес Солар“ пристъпва към строителството на двореца. Средствата са от банкови заеми. Дружеството има два кредита към КТБ. Първият е от март 2012 г. и за близо 12 млн. лв. и има просрочени лихви 100 хил. лв. Вторият – за близо 7 млн. лв. е от юли 2013 г. и има просрочени 50 хил. лв. лихви. Те са категоризирани като “лоши кредити” без достатъчни обезпечения. И двата кредита на “Хермес Солар” са рефинансирани от ПИБ, където се прекредитира и Делян Пеевски малко преди фалита на КТБ.

Две години по-късно сараят е довършен. Ахмед Доган получава и близкото пристанище, което е отписано, като изключителна държавна собственост. Правят се опити всички плажуващи в района да бъдат изгонени. Впоследствие, през 2018 г. “Хермес Солар” се превръща и коцесионер на плажа Росенец – Север.

През Васил Михайлович Рибаулин, който е вече бивш акционер в “Хермес Солар”, дружеството е свързано лице с фамилията Еременко – Игор Николаевич, съпругата му Наталия и синът им Роман Еременко . Те освен че са бизнесмени и хотелиери, очевидно са много близки и до различните мото-клубове, носещи името „Нощни вълци“ и ги приемат на чествания в своите хотели.

От страниците в социалните мрежи на подразделението на „Нощните вълци“ във Варна става ясно, че българските рокери поддържат гореща връзка с руския клуб-майка. Във Facebook са публикувани снимки на членовете на българския клуб с Александър Залдостанов – „Хирургът“ – създателят на „Нощните вълци“ в Русия. Не липсват обаче фотографии и с руския полсаник Анатоли Макаров, президента Румен Радев и лидерът на БСП – Корнелия Нинова.

Но “Хермес Солар” преди всичко очертава връзката между „Лукойл“ и почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Той е считан за близък до няколко разузнавания като се започне с това, че е бивш агент на Държавна сигурност от времето на комунизма. За близостта му с Русия говори факта, че той, заедно с Делян Пеевски, получава забрана да влиза в Турция през 2016 г.

Повод за рестрикцията стана про-руската позиция на ДПС при кризата, която настъпи между Турция и Русия след свалянето на руския бомбардировач СУ-24 от турски изтребител Ф-16 в Сирия.

Малко преди да бъде обявено, че Доган и Пеевски са persona non grata в Турция, стана ясно, че има концентрация на агенти на турското разузнаване (МИТ) в района около хотел “Берлин” и Беловодски път. Към онзи момент на двата адреса се помещават резиденциите на Пеевски и Доган. Дали в рамките на активно мероприятие или пък по случайност, но известен столичен автокрадец задига джип AUDI Q7 с регистрационен номер TR 16 ACH 92, ползван от турските служби. Вътре в джипа са и служебни карти на служители от МИТ. Возилото е отмъкнато от СПА-хотел в Драгалевци, който е собственост на роднина на тогавашен зам. министър на отбраната.

Впоследствие източници от сферата на сигурността потвърдиха информацията. Возилото е било върнато срещу откуп. То било прибрано лично от Младен Маринов, твърдят запознати, който тогава е директор на СДВР. По това време има два повода за засилен интерес на турското разузнаване към Доган и Пеевски – връзките с Русия и контрабандата на български цигари в Турция и Близкия Изток.

За да обобщим: дружества на „Лукойл“ предоставят на про-руски настроения Ахмед Доган земя при „преференциални“ условия, за да си вдигне там той луксозна лятна резиденция. Дали това е възмездна сделка за услуги към руските служби или за лобиране пред българските институции можем само да гадаем.
Монопол и недосегаемост

„Лукойл“неколкократно е била разследвана за злоупотреби в ЕС. През 2014 румънската прокуратура обвини местното ѝ поделение в злоупотреби и пране на пари, като внесе в съда иск срещу компанията за 1.8 милиарда Евро. През 2017 г. обаче делото беше прекратено.

В България компанията е на практика монополист и никой не я преследва за нищо. Доминацията ѝ се простира върху всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти. Основното нефтено пристанище на Лукойл край Росенец е на практика руски „анклав“, където няма представители на българските власти, включително и митнически служители, както установи разследване на Биволъ.

Компанията е единствен доставчик на горива за морските, речни кораби и самолетите по националните летища на България. Лукойл е основният, а практически и единствен доставчик на горива за всички институции и служби, включително полицията и армията. Останалите компании са просто посредници, които също предлагат неин продукт. Законодателството у нас изисква акцизните стоки да се съхраняват в данъчни складове, които са лицензирани. През 2011, българското Министерство на Финансите обяви, че Лукойл пряко контролира 80% от данъчните складове за горива. Всъшност индиректно компанията контролира над 95% от тях.

Печалбите на „Лукойл“ от дейността му в България се изнасят изцяло извън страната. През 2017 г. от компанията изтъкнаха, че са платили над 32 милиарда данъци, акцизи и т.н. Впечатление прави, че за цялото това време са платили едва 151 милиона данък печалба, според официалните данни. Това означава, че от „Лукойл“ са работили почти благотворително за българския пазар.

Поради липсата на ефективни инструменти за контрол, държавата няма яснота колко е внесеният от „Лукойл“нефт, колко е износът на горива, колко се продава на вътрешния пазар и за колко от това се плащат данъци. Съществува хипотеза, че не се начисляват всички дължими ДДС и акцизи, които съставляват огромната част от крайната цена на горивата. Това на практика означава, че „Лукойл“ в България е държава в държавата, която се „дотира“ от българските граждани, фирмите, и правителството.

Единствените опити да се наруши този изключителен данъчен комфорт на „Лукойл“ бяха направени от покойния шеф на митниците Ваньо Танов, който за кратко отне лиценза на компанията заради неспазване на задължението да монтира измервателни уреди за горивата. Парадоксално, усилието на държавата да въведе ред беше парирано от… американския посланик Джеймс Уорлик, който направи нарочна публична визита в рафинерията и се изказа много благопожелателно за нейната работа.

След тази дипломатическа интервенция темата за измервателните уреди в “Лукойл” заглъхна. Посланик Джеймс Уорлик приключи мандата си в България, а през 2016 г. напусна Държавния департамент и започна работа в руската адвокатска кантора “Егоров, Пугинский, Афанасиев и партньори”, основана от състудент на Владимир Путин.