Печалбата на „Лукойл“ от дейността й в България за 2022 и 2023 година е по-голяма от цената, на която се продава руската компания, показа щателна проверка в отчетите на монополиста на пазара у нас.

„Лукойл“ се продава за около 2 милиарда долара, обяви премиерът Росен Желязков пред депутатите в четвъртък. Свръхпечалбата на руската държавна фирма за 2022 и 2023 година е 2,4 милиарда долара, показват документите. Това означава, че ако държавата купи „Лукойл“, инвестицията ще се върне за година и половина, в най-лошия случай за две години, а след това постъпленията ще влизат в държавния бюджет. Официално кандидати за купувачи са 7 компании, като за някои от тях лобират родни политици с позиции в парламента и изпълнителната власт, твърди източник на „Филтър“. Някои от тях дори са офшорки и има съмнения, че са свързани със сегашните собственици на „Лукойл“.

За 25 години „Лукойл“ изгради империя в България. Оттук компанията изнасяше горива за Европа и трети страни. Малко експерти си позволяват да кажат колко точно пари са спечелили руснаците за това време и колко данъци са платили в България, защото ръководството на компанията винаги е било близко до всяка власт и е имало огромна армия от добре платени лобисти по ниските, средните, че и по високите етажи на властта. Фирмата майка е регистрирана в Швейцария, а дейността на „Лукойл“ се е уреждала на най-високо ниво от двете страни. Според предварителни оценки обаче сумата е над 50 милиарда долара.

Печалбите на „Лукойл“ нарастват драстично, след като Европа обяви санкции за внос на руски петрол на нейна територия заради войната в Украйна. Това се случи през 2022 година. Правителството на Кирил Петков тогава успя да отложи тези санкции (т.нар. дерогация), за да не остане България без гориво и да се блокира икономиката. По-късно парламентът гласува бонусът да отпадне от януари 2024 година. От тази дата „Лукойл“ е длъжна да преработва само нефт, внесен от други източници, но не и от Русия. Според бизнесмени в бранша това е една от основните причини руснаците да решат да продават „Нефтохим“, който приватизираха през 1999 година от правителството на Иван Костов въпреки публичната омраза към Москва, която той демонстрираше. Шизофренно раздвояване, което досега нито лекари, нито политически и икономически анализатори са обяснили логично. Съвсем естествено е хората да смятат, че бившият премиер е имал личен интерес това да се случи.

Да не говорим за цената, която държавата получи за сделката. „Лукойл“ плати тогава на държавата само 101 милиона долара. Това бе над 10 пъти по-малко, отколкото е годишната печалба на компанията по-късно. В бюджета обаче влизат 81 милиона, а другите 20 – в специална сметка за покриване на скрити задължения на „Нефтохим“.

Още тогава се заговори за огромни комисиони и задкулисни договорки, които така и не се доказаха във времето. Все пак обществената среда се усеща като достатъчно замърсена след така наречената приватизация, осъществена от твърде спорния политик на прехода Иван Костов.

С годините „Лукойл“ монополизира пазара у нас и дори западните компании купуваха масовото гориво от тях заради достъпната цена. В същото време руският гигант уби конкуренцията при обществените поръчки за доставка на бензин и дизел. Министерства, общини, болници, агенции на държавна издръжка сключиха договори за милиарди с „Лукойл“. В същото време беше изградена огромна верига от модерни бензиностанции за продажби на дребно.

Хегемонията приключи с началото на войната в Украйна и особено с края на дерогацията. Първо избухна скандала с неплатения данък печалба. Българският клон на „Лукойл“ е собственост на регистрираната в Швейцария „Литаско“. Над 15 години руснаците са превеждали парите си на фирмата майка и са отчитали счетоводни загуби у нас, стана ясно още през 2021 година. 10 години по-рано покойният шеф на Агенция „Митници“ Ваньо Танов пръв заговори за този проблем. Тогава той беше във война със собствениците на рафинерията заради различни схеми за източване на пари. В крайна сметка загуби войната.

От 2006 до 2015 година „Лукойл“ декларира само загуби, въпреки че приходите й са между 4 и 8 милиарда лева на година. През 2016 и 2017 година все пак декларира скромни печалби, върху които дължи данък – за първата година 103 хиляди лева, а за втората 304 хил. при приходи съответно 4,3 и 5,6 милиарда лева. През следващите години до 2020 отново декларира само загуби. По-късно експертите изчислиха, че „Лукойл“ не е платил над 500 милиона лева само данък печалба. Освен това не е внасял задължителната си вноска във Фонда за енергийна сигурност. Тогава започнаха и проверките на различни институции в рафинерията. Част от дълговете „Лукойл“ плати, но други ревизионни актове на НАП се обжалват в съдилищата, показа проверка.

Освен НАП с „Лукойл“ започна да се занимава и Комисията за защита на конкуренцията, която започна проверка за монопол срещу компанията още през 2021 година. Две години по-късно антимонополната институция излезе с решение, че „Лукойл“ има господстващо положение на пазара на горива в България, и я глоби с 68 милиона лева. Според решението руската компания е изградила стратегия за постепенно завземане на пазара на горива на едро и да елиминира конкурентите си. Оказвала натиск над тях с данъчните складове, които контролира. „Лукойл“ не плаща глобата и обжалва решението на КЗК. Делото е в Административния съд в София, показа друга наша проверка. Още е висящо. Както висящ е и въпросът кой ще наследи дълговете по споровете в съда с НАП и комисията, ако рафинерията бъде продадена. Решението на съда е далеч. Следващото заседание по делото е на 15 февруари, но междувременно съдия Владимир Николов е отправил запитване до Съда на Европейския съюз, който трябва да реши казуса.

Валентин Златев стана милионер, Александър Величков вози Асен Василев

Българите в управата на компанията не са случайни и имат достъп до огромни пари

Българите в управата на „Лукойл“ не са случайни и имат достъп до стотици милиони покрай черното злато от Русия. През 1999 година Валентин Златев беше представител на руснаците за България. Той подписва приватизационния договор с държавата и става шеф номер 1 на компанията в България. Син е на Васил Златев – дългогодишния кмет на Правец, където е роден Тодор Живков. Напусна компанията през септември 2020 година, когато Кремъл назначи Булат Субаев в централата. За 21 години като изпълнителен директор Златев стана мултимилионер и един от най-богатите хора в държавата. Бил е близък с всички премиери и президенти, докато управляваше „Лукойл“ в България. Днес е трудно да се оцени състоянието му. Докато беше само служител на „Лукойл“, фирмата на баща му „Тера тур сервиз“ придоби луксозни хотели, ловни стопанства, стана собственик на фотоволтаични паркове и много други бизнеси.

Не са случайни и представителите на държавата в „Лукойл Нефтохим“ АД. Сега това е Александър Величков, който е стар кадър на компанията, а преди е бил шеф на правния отдел. Той е близък с Валентин Златев, но и с Асен Василев, разкри през 2023 година депутатът Делян Добрев. Тогава той написа във Фейсбук, че финансовият министър Василев ползва колата на Величков като своя. По-късно съпредседателят на „Продължаваме промяната“ не отрече това. Точно Асен Василев беше в основата на дерогацията за внос на руски петрол в България след началото на войната в Украйна.