– Не зависи от нас, господине!

– Системата не позволява!

– Елате утре!

– Вие не бяхте ли тука вчера?

– Колежката е в отпуска!

– И други хора чакат, не сте само вие!

– Вижте дали не е в кафето!

– Това не е наша работа!

– Момент, че сме с нова система.

– Значи, вземете си документ от КАТ и го донесете.

– Не ги определяме ние тези работи!

– Знам, че звучи абсурдно, но това е положението!

– Живеем в България, господине!

– Обадиха се по телефона и затова са преди вас!

– Еми нямаме, свършиха, купете си от книжарницата.

– Ксероксът е две спирки надолу.

– Оплачете се на когото искате!

– Пак ли сте вие?

– Седнете ще ви извикаме!

– Не ви ли дадоха номерче?

– Съжалявам, но няма какво да направя.

– Не, не се шегувам.

– Носите ли си копие?

– Не, този ксерокс е само за вътрешна употерба.

– Разпечатайте го и се върнете.

– Така ни е наредено!

– Пийте едно кафе и елате пак.

– И на нас ни е писнало от много неща!

– Не знам, вижте на втория етаж.

– Аз не идвам у вас да ви чукам на вратата, нали?

– Еми, вие трябва да си носите химикалка!

– То така всеки ако почне…

– За пръв път виждам такова нещо.

– Сега се връщам!

– И аз искам много неща, ама…

– Ми щом искате пуснете жалба, ама ви казвам, че няма смисъл.

– Компютърът нещо заби… Ванчеее!