Посочете ми един Чобанин, който си знае, че ръси глупости.
На нито един от тия дори и през ум не му минава подобно нещо.
Нито един-едничък не си е признал досега за 30 преходни години, че е изтървал нещо глуповато.
И на никой не са посмели да му кажат, че е ходещо словесно сметище.

Каква ли е представата на чобаните за „умни“ въпроси, какво ли е умността, според тях. „У, бря-бря!“ – да подвикват нещо по стадото, това ли?

Борислав Борисов е прекрасен футболен коментатор, както и повечето от колегите му от Диема Спорт, обаче напоследък има леки пристъпи на логорея, съчетани с комични признания. Той не спира да говори нито за миг и мелницата му започва да ни отегчава.
Тия дни коментираше мача Тотнъм-Арсенал и понеже лесно се привързва към някои свои фрази, този път се залепи за думите „Ако не се лъжа“ и ги повтори поне половин дузина пъти едно след друго.
И се питам, дали нашите Чобани биха могли да използват тия невинни думи, да ги превъртят из устите си.

Представяте ли си някой Чобанин да каже: „Ако не се лъжа, положението в страната е розово“, „Ако не се лъжа, ние сме световен фактор“, „Ако не се лъжа, говоря глупости“.

Но какво да говорим за Чобаните и чобанския им език, когато и телевизиите не им отстъпват.
В новините на Трети март повечето от анкетираните използваха някакъв сакат език – така ли говорят вече нашите хора? Или репортерите намират най-нечленоразделните измежду тях и след това набързо монтират анкетите си.
Така сакатата реч осакатява и Празника.

За ритуала/смяната на караула пред Президентството репортерката пък каза, че атмосферата е величествена – величествена? Колко да е величествена, когато езикът е сакат, прибързан, небрежен.

Разбира се, не се мина и без поредното гигантско знаме – този път 300 метрово. Проблемът бил да не се объркат цветовете – кой е отдолу, кой е отгоре…
Навремето нашите алпинисти покоряваха Еверест, сега ни остана да ушием един байрак с дължина 8 хиляди метра, сетне пък Кристо да дойде да ни опакова с него – та да се отървем наведнъж от всичко.

Осакатяването на езика на обикновените хора е последица и от непрекъснатите покушения над Паметта ни.
Тия дни Велислава Дърева припомни какви ги е дробил преди време Андрей Райчев за Ботев и Левски: били момчета с девиантно поведение, които при други обстоятелства щели да станат престъпници.
Е, как да се надяваме след тия изстъпления на мекеретата и езикът ни да не отиде по дяволите.
Те внасят едно отровно съмнение или поне пренебрежение в Народния Ум, разколебават го, оттам разколебават и езика…
Пак ги канете по телевизиите от сутрин до вечер тия поганци – но поне водещите да носят табелки „Аз съм голям Родолюбец“.

Съвсем осакатена е дори и обикновената съпричастност, тя се изчерпва с това да сготвят два казана чорба за бедняците. Яжте, че иначе ще я хвърляме – този простонароден лаф си остана жилав и досега.

Телевизионните новини все повече се стараят да заприличат на криминална хроника и най-важната новина тия дни – протестът на медицинските сестри в 32 града – едва намери място.
Един плакат беше много важен: „Милост за милосърдието“.
А една протестираща каза, че до две-три години тук няма да останат сестри, такава ще бъде жестоката развръзка.

Но Властта не си дава сметка за предстоящата катастрофа.
Вместо да зареже всичко и да се занимава само с това, тя предпочита показните пазарлъци.
Още една професия загива, но и обществото зяпа като анестезирано.
Дори и Съсловната организация на медсестрите останала безучастна, без да се притеснява, че изглежда като помощен персонал на Властта. Министърът на здравеопазването говори за достойни заплати – обаче вече няма достойнство и в тази професия, обедниха и унизиха и нея.

Медицинските сестри призоваха и пациентите да се включат в протестите им. Хайде да ви видим сега – напълно ли са изкормили съпричастността ви и вместо нея са ви натъпкали със страх и равнодушие…

И две думи за посещението на Медведев.
Цветанов съобразително пропусна да го сравни с Мадуро – знае, че Мечката от шега не разбира.
Очевидно стана отново, че нашите политически актьори са се изчерпали, особено Главния.
Не може един и същи номер да го правиш безкрайно – дори да си най-талантливият карагьозчия, да показваш, че уж не ти пука от нищо, от околните пък най-малко, да говориш едно, пък да правиш друго.
Този номер е до време и накрая започва да омръзва на публиката и постепенно се превръща в някакъв втръснал на всички скеч, може би втръснал най-вече на самия теб.

Отгоре на всичко, каквото и да правиш, гърбът ти все е отзад.
Няма как, не можеш да промениш местоположението му.
Дори най-съвършеният политически карагьозчилък разполага с ограничени изразни средства.

Не се научиха подобаващо да се държат с Чорбаджиите.
Липсва им въздържаност, липсва премерена последователност – примерно, тази, която демонстрира Орбан.
Не знаят, не са научени как да се опъват, макар и привидно, а пък и когато уж се опъват, веднага след това незабавно се размекват, разтичат се като конфитюр от рози.

Не можаха да се научат, а и не възнамеряват.
Брутално мазнене се редува с фалшиво непокорство.
Затова не ни вземат на сериозно.

Не ми се пише дори за това посещение, защото всичко предварително бе ясно.
Енергийни хъбове ще правим, а накрая стана ясно, че по-добре да направим един пъб, за да опиянчим провалените си намерения – понеже руски газ няма да има.
Руснаците казват, че са пуснали кепенците пред нас, но ние продължаваме да разтягаме мехури.

Минаваме всякаква мярка – потупваме Медведев, държим се някак с него – майтап бе, дорогой.
Накрая и той влезе в тази стилистика и започна да ни занася.
Чух го по телевизията да казва, че по-добре да обвържем/подсигурим лева с китайски юани – пак добре, че не ни препоръча монголски тугрици.
За смях сме станали изглежда, неусетно.

Нашите първенци така и не се научиха, че Историята помни и пази казаното. Тя е непримирима, дори свирепа в това отношение.
Като изтърси някаква Румянка, дето сега ще става посланик в Израел, че ББ е спрял лично три големи руски енергийни проекта, това ще ти е доживотна, вечна дамга, печатът ти е ударен. Няма спасение.

Мярнах по телевизията Томислав Дончев, той пък има късмета да минава за технократ, тъкмо казваше, че България е фактор.
Водещият не го попита в какъв смисъл, откога, на какво отгоре.
Примерно, фактор ли е в предстоящите нови изстъпления на македонците – вече с натовските пискюли, с Историята ни?

Руснаците, и те са едни злопаметници, тръшнаха вратата в лицето ни – а ние се мислим за фактор в енергетиката, бедни ми Томиславе.
Ние сме врътливата покорна Булка, с която всеки злоупотребява.

Само едно ми е интересно: искам да знам, кой е мазникът, който навива чивията на ББ, който го баламосва усърдно:“Ах, как им се опъна пак, господин премиер, на русняците, ах как им изви ръчичките, а пък какви им ги каза, ти си велик, велик, велиииииииииииик…“
Кой е този безумец, който си играе с България, а не с премиера си. Коя е тази мишка, някакъв крив днешен Лулчев или Милко Балев? Надявам се, че Историята в някаква степен ще съхрани не само клозетните разговори, нагласени от онзи Миро Найденов, но и тези мазнотения.

Властта в българската й употреба е нещо по-скоро невнятно, това се отнася още повече за Абсолютната Власт.
Капсулованият Самодържец има тежка участ.
А самозаблудите ни са особено покваряващи, особено ако са плод на подли ласкателства.

По време на бизнес-срещата с Медведев се роди идейката ние да осигуряваме безплатни чартъри за руските туристи, за да ги отклоняваме от турските курорти.
Колкото ще отклоним „Турски поток“ – обаче важното е да демонстрираме големи мъдури.

*Мъдури – така Народът нарича семенниците на мъжа – ляво мъдо, дясно мъдо, а заедно мъдури.

Кеворк Кеворкян