По време на 12-годишното управление на ГЕРБ бяхме сигурни, че сме стигнали дъното на пародията, наречена българска вътрешна политика. Оказва се обаче, че има още много за копаене под него. През изминалата седмица станахме свидетели на най-махленското поведение от ръководството на „Има такъв народ“ и отцепниците от партията, а „Продължаваме промяната“ влезе в тяхната стилистика. Пред ожесточените обиди и обвинения между бившите съратници „тулупите“ и „мисирките“ на Бойко Борисов изглеждаха като невинни шегички.

Че разривът между доскорошните коалиционни партньори „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ настъпи заради неотпуснатите допълнителни милиарди на МРРБ, е ясно на всички. Че темата за някакво „национално предателство“ по отношение ветото за начало на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС е измислена и служи за отвличане на вниманието, също е ясно. Но… явно има и друго.

След като държавата си върна контрола на границата при „Капитан Андреево“, започнаха да се случват неща, за каквито сме чели в криминалните романи. Предлагане на многомилионни подкупи, заплахи за получаване на инфаркт или изчезване на хора… Което показва, че мафията у нас здраво се е окопала, необезпокоявана от никого последните десетилетия.

Прави впечатление, че Слави Трифонов и партията му не само счупиха коалицията, но и настървено се нахвърлиха върху Кирил Петков, Асен Василев и съратниците им, обвинявайки ги във всички най-страшни грехове. Формацията на Бойко Борисов също някак си се ентусиазира. И както до онзи ден лидерът на ГЕРБ твърдеше, че няма да внасят вот на недоверие, а ще оставят правителството до дъно да изпие чашата на неадекватното си некадърно управление, така изведнъж парламентарната му група реши и внесе такъв вот. При новосъздалата се ситуация в парламента, т.е. при преминаването на „Има такъв народ“ в опозиция, има всички изгледи той да мине другата седмица.

Най-смешното е, че сценките се разиграват на фона на партийни декларации, че предсрочни избори сега са най-лошия вариант за страната. Социологическите проучвания показват, че и гражданите днес не са петимни за гласуване. Същевременно „Продължаваме промяната“ трескаво търси депутати, обичащи повече България от партийните си централи, с които да събере мнозинство от 121 гласа, за да прокара актуализацията на бюджета. А и не само – трябвало да се променят 22 закона, за да не изгубим парите от Плана за възстановяване и устойчивост.

„Колкото и хората да искат да вярват във всякакви дълбоки и тежки конспиративни схеми, ще им напомня, че в България нещата са винаги много лични. Това е винаги най-често скривания мотив, защото той би изглеждал несериозен. По-добре да припишем някакъв солиден социален, политически и какъвто и да е друг мотив за поведението на хората, а всъщност хората са движени от личните си страсти, личните си амбиции и личните си предпочитания, и от личните си патологии“. Така психологът Росен Йорданов обясни случващото се в доскорошната четворна управленска коалиция.

Получава се една странна надпревара. Останалите три формации в управлението бързат да съберат някакво мнозинство, за да продължат да управляват, а опозицията предприе щурм за събарянето им, като за постигането на тази цел може да се обедини, макар и механично.

Сега всякакви изненади са възможни.  Към цялата какофония е необходимо да прибавим и нетърпеливото искане за връщане на хартиените бюлетини наравно с машинното гласуване. Радетели на тази промяна в Изборния кодекс са както ГЕРБ, така и БСП.

Явно всеки се стяга за предсрочни избори. Вярно е, че законопроектът за промени в КПКОНПИ и нужните нормативни актове за реформа в съдебната система бяха забавени (основното обяснение е връхлитащите една след друга кризи), но изглежда правителството е настъпило здраво жизненоважните интереси на някои хора, които до вчера са се изживявали като господари на страната. Предстои яростна битка и нищо чудно да станем свидетели на първия случай в световната история, в който мафията се е оказала по-силна от държавата.

На14 юни, при посещението си в Трявна, премиерът Кирил Петков заяви, че кабинетът има все повече врагове – както вътрешни, така и външни.

„Всички, които до този момент са крали и знаят, че рано или късно ще минат, ако не през нормалната прокуратура, то през европрокуратурата – където има евросредства. Втората група от хора е – които са били свързани с газови и енергийни печалби, които сега свършват. Трето – руската държава и техните хора съм сигурен, че в момента биха се радвали някое друго правителство да видят“, обясни Петков, потвърждавайки поетите ангажименти за нулева толерантност към корупцията и отвоюването на държавата от мафията.

Друг е въпросът дали на станалата тройна коалиция ще и стигнат силите.  „Съчувствам на младите управленци, защото те дори нямат понятие в какво блато с крокодили са нагазили“, казва Елеонора Николова, и.д. директор на някогашния антикорупционен център БОРКОР. По думите й корупцията у нас така дълбоко се е окопала и има толкова много защитници – чиновници и политици, че борбата с нея е много трудна. Тя обърна внимание, че най-тежката корупция минава през законите и всички са убедени в това.

„Достатъчно е да дадем пример с Васил Божков. Той открадна едни между 600 и 700 млн. лева, но по законова разпоредба. … Без законовата промяна такава крупна кражба не можеше да се случи“, посочи Николова. И тук би трябвало да се запитаме защо ГЕРБ и ДПС така яростно спъват работата на този парламент и пречат на законодателната му работа още от първия ден?

Впрочем след всички излезли на бял свят скандали в управляващата коалиция, взаимни обвинения, размахвания на листчета с драсканици и пускания на смехотворни записи все пак се разбра, че пречене е имало и отвътре.

В крайна сметка, това, което се случва днес на българската политическа сцена, изглежда крайно хаотично и шизофренично. Но в едни момент, по един или друг начин, то ще започне да се избистря и може би най-после ще разберем кой от коя страна на корупционната червена линия стои. Според политолога проф. Евгений Дайнов наблюдаваме поредната сцена от една драма, която върви в България от години.

„ПП залагат само на едно нещо – че в гласоподавателите вече има достатъчно модерни хора, които могат да надделеят въпреки балканските и мутренски изкривявания, които има тук. България няма да се върне в Евразия, няма да има хиперинфлация, обществото ще става все по-културно“, надява се Дайнов.

Елизабет Дафинова, Банкер