То не бяха ПР-предавания, разговори и рекламни клипове. То не бяха патриотични, сълзливи и превъзбудени участия на продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов по сутрешни, обедни и вечерни блокове.

Ами интервютата с някои от участниците в новия сезон на реалити шоуто „Фермата“? Направо смазаха турските и индийските сериали. Сълзи, сополи, въздишки и високопарно-празни глупотевини. Ах, ние патриотите. Ах, милото Отечество… Верно е много мило, щом търпи подобна подигравка. Прибрали продуцентите едни яки пари, но да настояват целокупният български народ да се просълзява на патриотичните им напъни – е нахалство.

Симпатични мъже като прославения гимнастик Йордан Йовчев и бившият атлет и настоящ бизнесмен Ивайло Караньотов, ще участват в шоуто и това, според Иван и Андрей трябва да налее адреналин в изтормозения от катастрофи, лъжи и корупция зрител.

Хайде да сме поне за малко откровени. Повечето участници в подобни формати са там заради парите. Някои са в затруднение, други имат нужда от още. И известност търсят, разбира се. Хонорарите са щедри, а за обикновения човек – фантастични. Пазят ги обаче в тайна. Тайна са и парите, които получават Иван и Андрей, както и договорения дял от рекламите по време на излъчването на формата. Супер секретност. Но не са тайна пенсиите на леля Стефка и бай Димитър, които трябва да вдигат рейтинга. Техните пенсии са известни: 200 – 250 лева. И нямат голям избор пред телеекрана: ако сменят канала с фермата, попадат направо на Биг Брадър. Или на „среща“ с Цветан Цветанов…

За този сезон на „Фермата“ продуцентите са заложили на патриотизма. Съединение, – вдигат пушилка те! Обединение! На всички българи! Не само в родината, но и по света! Страшна работа. Къде е Ботев да възпее тез титани на родолюбието? Къде е Левски, да тръгне отново из страната? Щото, нали, гранде юнаци са се нароили!… Платени, платени, ама го докарват на същински будители. Ако не си си проглеждал скоро диоптрите, де…

Иван и Андрей са прави. Турят стръвта с „патриотизма“ и който се хване – хване. Балъци – колкото искаш. Някакви хора ще режат дъски, ще месят пити, ще пият ракия, ще реват, ще се джафкат, ще се заканват, ще се опипват. Както пише в сценария. Кой им диктува репликите и кога да се вълнуват или смеят – тайна. Който проговори остава без хонорар и отива на съд. Такива са правилата и всеки си е турил подписа.

Бутафорното шоу в построената ферма за шоуто – идва. Шараните да налапват кукичката.

А ако все пак искате нещо истинско, то би трябвало да изглежда така. Научаваме, че великият гимнастик Данчо Йовчев се е заселил в изоставено село и отглежда овце. Там го намират пратениците на земеделския министър и искат да му избият животните, но той ги брани с всички средства, защото са здрави, а не чумави. Буни и други стопани да сторят същото. Данчо излиза победител в тази война с бездушния чиновник. Примерът му последват и други българи. Едни се заемат с кози, други с коне и т.н. Няма нужда да се гиздосват с потури и с калпаци – може и по дънки. Възраждат се природно чистите мляко, сирене, кашкавал. Не в някакво шоу, а там, на село.

В съседното село, ти да видиш, се оказва, че пристигнал Йвайло Караньотов. Там той организирал работилници за стари български занаяти. По европрогарама, спечелена честно. Събрал майстори, продават произведеното у нас и в чужбина.

Това би било честно. От шоуто „Фермата“ никой няма да поеме към селата – нито от участниците нито от зрителите. Със сигурност обаче някои ще се замислят, как и те да се докопат до хонорарите.

Иван и Андрей отдавна опитват да превърнат патриотизма в платинена карта. Не е лошо, но само ако не се преминават определени граници. Разветият от тях трибагреник при всяко повтаряне на думата „патриотизъм“ е прекрачване на границата. Измислената от тях масовка по кръщаване на бебета и деца – също. В историята ни няма подобно събиране. Подобна масовост експлоатираше преподобният Муун, който бракосъчетаваше хиляди познати и непознати на стадиони. За което бе наричан „ловец на изгубени души“.

Находчивите наши продуценти не спряха дотук. Решиха да използват и темата „Македония“, както и балканската такава. Това не става без солидно финансиране. И да питаме откъде идва то, няма да ни кажат или ще отрекат. Горчивият вкус идва от предозирането.

И понеже ще се изсипят упреци, че е лесно да се критикува, а трудно се прави нещо, ще река едно-две неща. По времето на Хитлер, режисьори, продуценти и актьори, доста професионално заснемат филми за живота по села и планини. Хора, облечени в национални носии позират с крави, бидони с мляко и масло. Тези филми се излъчват като кинопрегледи. Прожектират се и на стадиони, където се събират стотици хиляди „заклети патриоти“.

При режима на Сталин не е по-различно. Колхозници се усмихват от плакати, краварки чупят рекорди, миньори изкопават цели вагони за час. Хиляди млади патриоти участват в спартакиади.

Тези двамата са говорили за подем и патриотизъм повече от останалите.

Подем на една нация, народ или общество има тогава, когато управлението на страната поставя интересите на обществото и отделния гражданин над интересите на кръгове и партии. Когато икономиката расте реално, а не по стъкмистика. Когато МВР, прокуратурата и службите спазват закона и защитават правата на хората. Когато културата ражда достоен продукт, а не се навежда пред ВеждиРашидовци и АнтонДончевци. Българският лев е бил златен и конвертируем, когато е имало истински подем. Съединението, както и Независимостта са плод на такъв подем. Априлското въстание, Левски, Караджата, Раковски, Ботев – са чеда на такъв подем. Стамболова България е рожба на истински подем.

Ако вместо да пресмятат хонорарите за шоу-проекти Иван и Андрей бяха заснели какво се случва по селата във Видинско, Монтанско, Плевенско, Търговищко, Шуменско, Разградско, Русенско и пр., щеше да е се получи нещо смислено. Ако бяха запечатали разкази и образи на насилваните и ограбвани българи там, които не ферма, прасе и магаре не могат да овардят – щеше да е честно. Ако бяха показали и чакащите майки своите от чужбина или изпратените долари и евро – щеше да е справедливо. След това да бяха показали всичко това на опънат екран пред парламента. Щеше да е достойно. А ако бяха застанали до майките на деца с увреждания, облечени в черни фланелки – щеше да е съпричастност. Защото това обединява. Затова нямат право да говорят за патриотизъм, още повече на фона на реалити формат. Патриотизмът е съвсем друга категория, друго усещане и чувство.

Да заснемаш за пари хора, които секат дърва и плачат за пари не е родолюбие. Шоу е. Да рекламираш кампания за събиране на боклуци един ден в годината е ПР на съответната телевизия, а не патриотизъм. Зачестилите възстановки, хора и мартеници за „Гинес“, навличане на пещимали, потури и наливане с ракия, изстудена в кладенчето, където е била отрязаната глава на Бенковски не е патриотизъм, а идиотизъм. Да размахваш любовта към Отечеството в скъпо шоу – е цинизъм. Ако не го разбирате – майната ви.