Руският президент Владимир Путин изрече на глас тезата на целия славянски свят за произхода на славянската писменост, докато България продължава да живее в заблудите на XIX век и нападките от политическите и научните среди в София имат лош привкус. Това твърди 92-годишният македонски лингвист Трайко Стаматоски пред електронното издание на „Дойче Веле“.

Изданието определя „Стаматоски като един от най-големите македонски лингвисти и пряк съвременник на създаването и развитието на съвременния македонски език“.

Трайко Стаматоски твърди, че „славянският свят определя езика, на който светите братя Кирил и Методий са писали като старославянски, докато в България се твърди, че този език е старобългарски.“

Според него: „Присвояването е заложено в кръвта на малките народи, към които спада и българският и преследвани от комплексите си българите смятат, че ако си присвоят късче от чужда територия или история ще станат много по-големи и по-богати.“

Стаматоски смята още, че „руският президент като държавен глава на най-голямата славянска страна разполага с подготвен екип и с неопровержимите аргументи на руската славистика.“В интервюто прави впечатление услужливият въпрос, зададен от „Дойче Веле“ дали може да се смята, че българите са дали писменост и азбука на славянските народи във времето, когато нациите още не са били формирани.

На този въпрос Трайко Стаматоски отговаря: „Кирил и Методий сами са написали, че са превели своите трудове на славянски език. По тази причина научният свят нарича техния език старославянски. Единствено българската наука дава на този език национално означение, което на практика е непозволено преименуване, особено след като се знае, че това е езикът на славяните от Солунско.“

Стаматоски смята, че по този въпрос не може да има спор, тъй като неговото решение е било намерено още преди да бъде създадена македонската държава и македонският книжовен център и припомня трудовете на руския славист Валерий Кувакин и на хърватския славист Ватрослав Ягич, докато според него френският славист Андре Ваян е използвал термините „старобългарски и старомакедонски“, за да означи разликата между книжовните центрове в Плиска и Преслав с Охридския на Климент и Наум.

Според Трайко Стаматоски чрез разликата в отбелязването на празника 24 май, който в България се празнува като празник на българското образование, култура и славянската азбука, а не на славянската писменост, говори за опитите на София да присвои празника на просветителите. Той смята, че „българското общество продължава да живее в илюзиите на XIX век и не желае да приеме новите реалности и продължава да атакува Блаже Коневски като създател на македонския език, както и съществуването на македонския народ и македонския език.“