„От днес съм вече безработна медицинска сестра. Вчера, събота, в 18:30 ч. ме уволниха дисциплинарно от Acibadem City Clinic Болница Токуда. Защо? Защото вместо да се решават проблеми в тази болница, те решават да се отърват от неудобната – от оная „лудата“, дето си позволява да им нарушава спокойствието, като им предизвиква проверки от страна на различни институции и си позволява да изисква от работодателя да спазва българските закони. За съжаление – не без помощта и на тези, с които работя повече от 10 години, които на практика ме предадоха, за да може работодателят да се докопа до заветните „доказателства“.

„Дали са им обещали нещо – не знам, те си знаят и нека да им тежи на съвестта“, задава въпрос Илиева и споделя, че уволнението ѝ е станало факт не без помощта синдикатите.

„И най-важното – не без помощта на синдиката (Конфедерация на независимите синдикати в България – КНСБ – CITUB), защото се оказах неудобна и за тях и не играя по ничии правила. Защото не можаха да ми затворят „голямата уста“ (цитирам д-р Иван Кокалов), който, след като разбра за организирания от мен първи протест в социалните мрежи, ми се обади по телефона и каза: „Затваряй си голямата уста, че лично аз ще се погрижа да не работиш повече в Токуда“. И се погрижи, удържа на обещанието си.

„Парадоксът в случая е, че аз съм председател на синдикална организация към КНСБ в Acibadem City Clinic Болница Токуда от 2012 г. и като такава имам имунитет по чл. 330 от КТ, т.е. защита от уволнение. Но синдикатът (КНСБ) и работодателят са си стиснали ръцете и д-р Кокалов и КНСБ са дали своята благословия на работодателя да ми отреже главата като са свалили имунитета ми. Забележете – без да поискат от мен каквото и да е обяснение и без да ме изслушат като страна, без да ме уведомят за взетото решение и мотивите за това, но продължавайки да събират членския ми внос.

Питам аз: чии интереси защитават синдикатите в България – тези на работниците или тези на работодателя? Неудобна съм за КНСБ, защото си позволих да направя петиция, с която да искам оставката на д-р Кокалов заради непристойното му поведение и за абдикиране от синдикалните му задължения

Изводите остават за вас, но мисля, че на всички ви е ясна каква е картинката в България. Това, разбира се, нито ще ми затвори „голямата уста“, нито ще ме постави на колене.

Напротив – още по-убедена съм, че има нужда от синдикат на медицинските специалисти и тогава да се надяваме работодателите да разберат, че законите в страната важат за всички и не правят разлика между държавна и частна собственост.“

„За вас остава правото да избирате дали да плащате на синдикати, които не работят за вас и са винаги готови да ви предадат и къде и при кого да кандидатствате за работа. Разбира се, че ще има съдебно дело, може и две. Ще ви обявя дата, заповядайте! Гледат се на отворени врати. Продължаваме напред, мили хора и да става каквото ще“, завършва Мая Илиева.