„Турция не ни е враг, а стратегически партньор и трябва да имаме прагматични отношения с нея. Тя не ни е обявявала война след края на Руско-турската освободителна война, а обратното се е случвало.“ Това обяви лидерът на ДОСТ Лютви Местан на специална пресконференция, предизвикана от „патриотичното“ послание на почетния председател на ДПС Ахмед Доган от четвъртък вечерта, в което той говори за опасност от неосманизъм и нужда от обединяващ патриотизъм.
Местан реши да огласи писмо, датирано октомври 2012 г., три месеца преди конгреса на ДПС, на който Ахмед Доган се оттегли от поста си, тогава беше и опитът за атентат срещу него, лидер става Местан, а в обръщението си Доган прави паралели между Бойко Борисов и турския президент Ердоган като диктатори. Само няколко месеца по-рано Местан чете обръщение от него към 4-ия конгрес на АКП, управляващата в Турция партия, което изобилства от хвалебствия към властовия модел, който тя е наложила.
В писмото се говори, че ДПС е част от турската общност, турския свят в ЕС, „майката ни родина трябва да е сред страните с най-висок икономически потенциал“, „управляващата партия е завиден модел на подражание от всяка партия, която е натоварена с мисията за прогресивна модерна партия“, „тепърва ще се говори за феномена АКП“, „политическата иновация на АКП“, „инвестиционните успехи на Турция“, „само така ще има адекватни културни измерения в целия демократичен свят“ и т.н.
Местан огласил писмото, за да се види „многопластовия образ на Доган“. „Кога той е искрен – пред конгреса, в писмото до Ердоган, сега“, попита реторично лидерът на ДОСТ. Сега го възхвалявали като новия Левски, Аспарух, а може би и Паисий Хилендарски заради „патриотарското му писмо“, възмути се бившият лидер на ДПС.
Според него сараите и бизнескръговете около тях имали нужда непрекъснато от свежа кръв, образно казано, за да се захранват.
„Без политическата власт ДПС не може да обслужва сараите, многоглавата ламя, която има нужда от публични ресурси, за да пие публична кръв“, обрисува картината Местан. И обясни, че от ДОСТ не били неоосманистка партия, а търсеният враг.
