Преди три години канцлерката Ангела Меркел обяви политиката на отворените врати и в страната нахлуха мигранти. Германия им се виждаше като рай. Мнозина бяха убедени, че щом получат статута на бежанци, ще се обзаведат с жилища и прилични доходи. Но нещата не се оказаха толкова прости.
„Ако попитате немците как се отнасят към мигрантите, всички ще отговорят прекрасно, опасявайки се да не ги нарочат за расисти. Но щом изпият две халби бира, тяхното мнение ще се промени“, шегува се Петра Келер (фамилията й е променена по нейна молба).
С мъжа си Йорг тя цял живот е прекарала в Хамбург. В уютния блок от червена тухла в самия център на града те са отгледали и възпитавали двете си деца. В гостната им има снимка на църква. В този храм те са се венчали през 1985 г., след това там са направили кръщене на сина си и дъщерята. Сега тук е джамия. Пари за нея предостави Кувейт.
Последното десетилетие и половина хората не са идвали в църквата и сградата е пустеела. „Там, където по-рано беше кръст, сега е надписът „Аллах“. Немците сред съседите са все по-малко, по вратите на жилищата са само арабски и турски имена. Стараем се да поддържаме с тях добри отношения, но понякога се чувстваме тук като чужденци. На някои автобусни спирки някакъв си там суахили звучи по-често от немската реч“, споделя Петра.
На нея й е много криво, че църквата е превърната в джамия. Но тя не смята, че това е причина да премине на страната на ултрадесните. „За нищо на света няма да гласувам за „Алтернатива за Германия“. С мъжа ми винаги сме подкрепяли  социалдемократите и няма да променим предпочитанията си“, уверява Петра.
Въпреки това зарази притока на мигранти животът в Германия видимо се променя. Според данни на федералното статистическо ведомство

всеки пети в страната е мигрант, а всеки четвърти чужденец

Лекарката Майке Манц, която отдавна работи в родилен дом, не започва смяната си без листчета, на които са записани най-необходимите фрази на арабски, румънски, турски или фарси. При назначаването на нови служители, тя предпочита онези, които владеят поне един от тези езици. Наистина незаменим за клиниката стана ливанският лекар Суфан Абдулхади, който живее в Германия от 2008 година. „В тази болница аз говоря на родния арабски много повече, отколкото на немски“, признава той.
В интернет мигрантите споделят историите на своя успех. В тази страна можеш да постигнеш нещо само при едно условие – познания по немски език. Като цяло пришълците от Африка и Близкия изток започват дребен бизнес – магазини и закусвални.
През 2011 г., когато „арабската пролет“ се добра до Дамаск, Фирас Алшатер е учил за актьор в университета. Заради активното си участие в протестите попаднал в затвора. Осем месеца родителите му не са знаели къде е той и какво се е случило с него. Веднага щом излязъл на свобода, сириецът бе подхванат от екстремистите на терористичната групировка „Ислямска държава“. Когато успял да избяга от нея, се прехвърлил в Германия. Първоначално му е било тежко, както и на всички пристигнали. Но всичко се променило след един случай. Фирас заснел видео как немците се отнасят към миграните. Той излязъл на  Александерплац в центъра на Берлин със завързани очи и плакат на гърдите с надписа „Аз съм мюсюлманин. Смятат ме за терорист. Аз ви вярвам. А вие вярвате ли ми? Прегърнете ме“.
Трябвало да чак цял час, докато първият желаещ го доближил. Ама заради селфи. Но след това пред сириеца се опънала опашка.
Сега Фирас е един от най-популярните немски видеоблогъри. В своите видеа, които се радват на стотици хиляди гледания, той с чувство за хумор разказва на немските бюргери как ги възприемат мигрантите. Сириецът мечтае в близко време да направи кулинарно шоу, в което мигрантите и коренните жители на немските градове да приготвят интересни ястия.
Въпреки единичните истории на успеха, ситуацията като цяло не изглежда толкова благоприятна.

Само един от всеки 50 бежанци успява да се устрои на работа,

при това нискоквалифицирана – продавачи на фастфуд, чистачи, товарачи. През октомври миналата година цялата страна бе потресена от признанията на охранител от бежански лагер край Берлин. По думите му такива като него  припечелват като сводници, предлагайки на млади и привлекателни мигранти интимни отношения с германци и германки. За всяка среща сводникът получавал около 40 евро.
Далеч невинаги мигрантите оказват сексуални услуги на добра воля. Нерядко те попадат в мрежите на етнически банди, а там могат или да ги продадат в робство, или да ги принудят да търгуват с наркотици.
През 2015 година германците приеха ентусиазирано заявлението на Меркел, че страната ще приеме бежанци от Сирия. Мнозина станаха доброволци и носеха храни, лекарства, дрехи и детски играчи, които стоварваха по железопътните гари, където пристигаха доброволците. За няколко години в Германия пристигнаха около 1,4 милиона бежанци. И постепенно въодушевлението на германците охладня.
Тягостно впечатление оставиха многобройните терористични актове в страните от ЕС, особено Коледната атака в Берлин през декември 2016-та. Тогава стана ясно, че всички те са дело на лица, които са попаднали в Европа заедно с мигрантския поток. Запомни се и сексуалният скандал в Новогодишната нощ в Кьолн. Десетки жени се оплакаха в полицията от груби сексуални посегателства и грабежи.
През декември 2016-та във Фрайбург бе задържан афганистанец, който изнасили и уби 19-годишна студентка. През 2017-та палестинец, на когото бе отказано убежище, се нахвърли с нож върху посетителите в супермаркет в Хамбург – един човек загина, а шестима бяха ранени. Това лято немските власти издействаха екстрадиране от Ербил на иракски бежанец, убил 14-годишно момиче във Висбаден. Той ще бъде съден в Германия.
Колкото и да е парадоксално, но най-много недоволни от създалото се положение са в източната част на Германия, където бежанците са много по-малко. Местните хора негодуват от допълнителните държавни разходи за мигрантите. Освен това германците се опасяват, че „дошлите“ ще вземат техните работни места. Именно в източната част на страната възникна дяснопопулисткото движение PEGIDA („Патриотичните европейци срещу ислямизацията на Запада“), което през 2014 г. изкара по улиците хиляди хора. Активистите продължават своята дейност в интернет, разпространявайки чудовищни истории за мигрантите. Плашат местното население с терористични действия и влошаване на криминогенната обстановка заради съседството с чужденци.
Не бе учудващо нажежаването на обстановката, веднага щом стана известно за убийството на Даниел Хилиг в градчето Кемниц в Източна Германия. 30-годишният германец получи смъртоносни рани при масово сбиване с участието на бежанци. Още преди властите да съобщят за задържането на сириец и иракчанин, заподозрени в извършване на престъплението, из града плъзнаха слухове, че това е дело на мигранти. В резултат ултрадесните изкараха по улиците стотици хора. Радикалите нападаха минувачи с неевропейска външност, крещейки расистски лозунги, а и се съпротивяваха на полицаите.
Всичко това бе осъдено от властите. Имаше демонстрации срещу ултрадесните и антимигрантската им риторика. Но не можеше да не се забележи, че заедно с радикалите по улиците

излязоха и редови жители на Кемниц,

възмутени от убийството. Популярността на „Алтернатива за Германия“ нарастваше. Тяхната антимигрантска риторика намери отклик у много немци, особено в източната част на страната. Създадената през 2013 г. партия само за 5 години успя да влезе в Бундестага, тя зае трето място на изборите и се превърна в главната опозиционна сила в германския парламент.
Меркел обаче настоява, че е постъпила правилно. Обявявайки политиката на отворени врати, тя прекрасно е разбирала, че от близкоизточните държави бягат не само  малограмотните хора, но и квалифицирани работници и служители – представители на средната класа. Германия се нуждае от работна сила, особено на фона на застаряването на населението и демографската криза. Но обществото и политиците виждат по-различен начин кое е правилно и кое не за страната в момента. Именно затова много германци останаха с впечатлението, че канцлерката не държи сметка за тяхното  мнение и опасения.