Не мога да не го харесвам. Та нали се говори, че той бил „най-сериозният политик“ в България от 35 години…

Българските турци, всичките, имат все по-добра работа, все по-високи и горди доходи и стандарт, все по- високо самочувствие като хора от XXI век…А циганите у нас вече не живеят в гета, половината от тях, вече всички ходят мотивирано да учат и не са 65% малограмотни,

вече не си продават гласовете на разни изнудвачи, вече уважават закона и гласуват по личен граждански избор…И така нататък.

Най-обичам митът за Спасителят – все ни спасява, спасител на народа, на етническото мир, на държавата ни. Обичам го като блюстител на Закона, като раздавач на порциите между мафиотски структури, като фалиращ КТБ, като бащица патрон на туркофила Лютви Местан,

и най-вече на „момчето политическо чудовище“…

Няма как да не го харесвам. И благодарен. А сега роня сълзи…С него и хората му лично се сблъсках в кметската кампания през 2003. Тогава те приятелски провалиха един чудесен

български българин в Карлово. От тогава този град вегетира. Желязко после умря мърцина – от обида и смазваща безмощност…

Покрай него обичам Румен Петков от БСП-то и АБВ-то, и още много от сегашните партийни остатъци, които са се обединили за едни позорни 4-5%…Оххх, изгарям от респект и уважение!

И това не е само мое чувство…Нужно ми е някое американско курсче за позитивно позитивиране…

Проф. Михаил Мирчев е политолог и социолог. Баща му е бившият секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов.