Слави Трифонов е политически проект, който се насочва от определени корпоративни центрове на икономическа и политическа власт зад сцената. По всяка вероятност те са свързани и с това, което наричаме Сараите“. Това заяви за БГНЕС политологът проф. Огнян Минчев.

Според него именно подобни корпоративни центрове са заинтересовани да се възползват от политическата власт, която може да дойде по линия на политическото участие и управление на партията на Слави Трифонов.

„В състава на така наречения от него проектокабинет от една страна има хора, свързани с досегашни политически проекти и със значими корпоративни интереси през последните 20 години. От друга страна в този проектокабинет има предложени много хора, които за първи път ще влязат в политическа роля на българската политическа сцена. Това означава, че те нямат нито политическа основа, нито политическа принадлежност, нито така да се каже политически гръб. Липсата на подобна политическа база и позиция е най-силно уязвима за натиск, който би могъл да идва от задкулисието на корпоративни и организирани групови интереси“, подчерта проф. Минчев.

Тези съображения му дават основание да счита, че „партията на Слави Трифонов е политически проект, който е изведен на политическата сцена от определени и значими интереси в българското олигархично пространство, които биха могли да бъдат свързани както със сарая, така и с други центрове на корпоративно лобистка власт“.

Проф. Минчев смята, че Слави Трифонов е представил своя проектокабинет по съвършено арогантен и неадекватен начин.

„Той го направи съвършено ненавременно в период, в който все още не са оповестени резултатите от изборите дори. Именно този изключително странен избор за времето и за лансирането на цялостен кабинет от страна на политически лидер, който се очаква да има не повече от 65 депутати в новия парламент ни води към две възможни интерпретации на това действие.

От една страна, че това е някакъв тип лична акции на Слави Трифонов, която има за цел да създава с провокативни цели нови тенденции, ново преподреждане на политическото пространство в навечерието на свикването на 46 НС.

Другата интерпретация е, че Трифонов под натиска на тези организирани интереси лансира това предложение за кабинет, за да постави всички останали потенциални партньори и съперници на неговата партия в положение на невъзможност да реагират на един подобен арогантен натиск, като им казва: „или приемате това, или аз не участвам и отиваме на трети поредни избори“, заяви проф. Минчев.

Политологът е категоричен, че и двата варианта – да отидем на нови избори или да приемем правителството на Трифонов – са достатъчно големи опасности.