Управляващото мнозинство или малцинство – вече не знам как е по-правилно да се определи, има вече няколко министри на всяка цена. И социолог пое вътрешните работи, и секретар на президента стана министър на правосъдието, и Меглена Кунева пое образованието… Някога на стола на дядо Вазов в МОН са седели и Константин Величков, и Петко Славейков, и Петко Каравелов, и Иван Шишманов, и проф. Илчо Димитров, и още много учени, родолюбци, достойни българи. Сега на всяка цена имаме министър пенкилер, а защо не и министър по милост. Няма защо да премълчаваме. Такъв е маниерът на пожарникаря и неговата партия!

Някои коментираха, че Меглена Кунева може да стане веднага министър и на икономиката, на здравеопазването, на енергетиката, на културата, на отбраната и на външните работи. Още същия ден ще представи стратегия, концепция. Достойна е и за генерален секретар на ООН, особено ако Ангела Меркел няма претенции и Бойко Борисов направи най-после предложение. Защото премиерът още не е представил единствената българска кандидатура, която има шансове – тази на Ирина Бокова.

Защо пък да не е министър на образованието Меглена Кунева? Помните как лесно закри блокове на АЕЦ „Козлодуй“ преди години за наше благо, стана еврокомисар на годината, че и европеец на годината. А като подготвяше страната ни за ЕС, не рачи да се съгласи България да има оперативна програма за… образованието и науката. Още по-лесно ще й се удаде сега закриването на просветата, на цялото образование и на историческата ни памет чрез образованието.

Министърът си е министър. Въпросът е за стабилността, която е водеща в днешното управление на страната. В анкета по националната телевизия процентите на неодобряващите Кунева бяха над 90, но водещият неглижира факта. При гласуването в парламента „Йес“ бе избрана с гласове по-малко от пръстите на двете ръце. Неприсъстващите, негласувалите решиха избора, но вотът все пак показа стабилността на правителството на ГЕРБ.

Премиерът обаче изпусна една възможност. Спокойно можеше да предложи за министър учителката от Пловдив Ана Баракова. Същата, която най-чистосърдечно „издаде“, че не Кунева, а Даниел Вълчев ще коли и беси в МОН, двамата били „комплекс“. Така е при нас – в Брюксел Бареков, в София – Баракова. Такова е моментното равнище на властниците у нас. Затова идват министри на всяка цена, министри пенкилер, министри, избрани почти по милост. С какво самочувствие ще ръководят обаче, ако не са и гьонсурати, не си представям. Но те са. И още как!