Европредседателството започна с клетвите на управляващите, че всичко ще бъде публично и прозрачно и на гражданите ще се дава отчет за всеки похарчен лев. Една от най-апетитните хапки на обществените средства, които щедро се леят за 6-месечния ангажимент на българското правителство, са парите за медийно отразяване.

Министерството на Лиляна Павлова е възложило медийните си отношения на консорциум от две фирми – дружеството по Закона за задълженията и договорите (ДЗЗД) „Медиа ЕС“ . Българските и европейските данъкоплатци са щедри – те плащат 370 хил. лв. за шест месеца за отразяването на протоколните срещи в София и Брюксел. Кой и колко пари получава, за да ги популяризира и рекламира.

„Медиа ЕС“ е спечелило обществената поръчка със списък от медии, на които се ангажира да подава информация за европредседателството. Сред тях бият на очи специализирани медии за готварство, тийнейджърски проблеми, прогноза за времето, тунинговане на коли, сайтове за клюки, спортни страници, изцяло музикални радиостанции и още десетки медии, нямащи нищо общо с актуалните политически и обществени проблеми. В списъка, предоставен на „Сега“ от правната дирекция на Министерството за европредседателството, са продавалникът olx.bg, teenproblem.net, tialoto.bg, ponicka.com, calculator.bg, gotvetesmen.com, tuning.bg, missbloom.bg, dechica.com, dalivali.bg, cartoonnetwork.bg, secretzone.bg, vsickioferti.bg, forum.napravisam.bg, lifestyle.bg, ladyzone.bg, opoznai.bg, kulinar.bg, topigri.bg и много други. Министерството посочва, че печатната реклама минава през вестниците „24 часа“, „Труд“, „Телеграф“ и „168 часа“, както и списанията „Мениджър“ и „Тренд“. Посочени са и регионални медии, без конкретика какви пари ще им се плащат.

За обслужването на тези и на останалите медии „Медиа ЕС“ получава общо 370 000 лв. обществени средства. Дружеството беше избрано за победител при обявен прогнозен таван на поръчката от 375 000 лв. без ДДС. В консорциума участват пиар агенцията „От-До консулт“, в която съдружник е бившият журналист от БНТ Олга Лозанова, и дружеството „Диджитал Ай Ди“ АД с управител Чавдар Платиканов, регистрирано на адреса на спортния сайт „Спортал“. В търга участваха още две фирми – „Аргент 2002“ и „АПРА“, които бяха отстранени, защото не отговаряли на някои от критериите. Заданието: „да извърши медиа планиране по отношение на национални и регионални печатни и интернет медии, и социални мрежи; да подготви, организира и разпространи публикации и интернет банери и клипове, предоставени от възложителя, в национални и регионални печатни, интернет медии, и социални мрежи на база направеното медиа планиране; да предоставя контент анализи на публикациите за всеки месец, който подлежи на анализ“.

Интересно какъв ли е контент анализът на продавалника или сайтовете за козметика …

Министерството за европредседателството отговори, че „отделен бюджет само за реклама в печатни и електронни медии не е обособен, а са предвидени общо средства за популяризиране и визуализация на българското председателство, като в тях са включени и рекламите в печатни и електронни медии“. В отговора на дирекция „Правни и обществени поръчки“ пише още, че министерството е прехвърлило отговорността за подбора на медиите, в които да се популяризира председателството, на ДЗЗД „Медиа ЕС“.

„Изпълнителят ежемесечно отчита всяка една от дейностите, включително и извършените публикации, в съответствие с предложения от него и приет от възложителя медиен план и съобразно индивидуалните договорености между ДЗЗД „Медиа ЕС“ и всяка една от медиите, с които изпълнителят има договорни отношения. Тези договори не са предмет на сключения договор по обществената поръчка и не са предмет на контрол от страна на министерството. Министерството не разполага с конкретните параметри, включително и ценовите условия по конкретните договори между ДЗЗД „Медиа ЕС“ и съответните медии“, твърдят от министерството.

Служителите на Лиляна Павлова препратиха към „Медиа ЕС“. Представителят му Олга Лозанова първоначално обеща информация „до няколко часа“. Тя съобщи, че фирмата й отговаря за договорите и публикациите в печатните издания, а „Диджитал Ай Ди“- за онлайн медиите. По-късно Лозанова поясни, че възнамерява да се консултира с юристи дали има право да съобщи конкретните плащания към отделни медии, поради което поиска кратка отсрочка. В крайна сметка информацията беше отказана с аргумента, че данните представляват търговска тайна. „Ние сме частна фирма и те са частни медии и е абсурд да се разкрива подобна информация. Това, което вие имате право да получите като информация, е публичният предмет на обществената поръчка. Оттам нататък всеки договор между частни субекти е търговска тайна и има клауза за конфиденциалност“, заяви Лозанова.

Така остана неясно на кои печатни и електронни медии „Медиа ЕС“ е разпределила пари и колко. Не беше съобщена дори общата сума, изплатена досега. Не станаха ясни критериите, по които са избрани печатните и електронните медии, които да получат пари за популяризиране на европредседателството.

Как се харчат парите от държавния бюджет не е търговска тайна, а г-жа Лозанова пропуска факта, че дори търговската тайна пада, когато е налице обществен интерес. Справка – трайната практика на административните съдилища у нас. Прави впечатление, че министерството не крие колко пари получават електронните медии: 300 000 лв. – „Нова броудкастинг груп“, 270 000 лв. – „Би Ти Ви медиа груп“, за сравнение БНТ получава само 30 000 лв. И още: Канал 3 – 50 000 лв., „България он еър“ – 50 000 лв., „Европа“- близо 30 000 лв. Измежду радиата избраните са БНР – 30 000 лв., Би Ти Ви радио – 30 000 лв., Дарик радио – почти 30 000 лв., „Фокус“ – 30 000 лв. и „БГ радио“ – 20 000 лв. Тук интересно защо търговска тайна няма.

Няма съмнение, че парите за печатните медии, където монополът е всеизвестен, се крият, за да не лъснат предпочитанията на властта. В последния доклад на „Репортери без граници“ се казва, че насочването на европейски средства към определени медии поражда зависимост и липса на прозрачност и „концентрирайки комуникационните бюджети само към контролирани от властта медии, правителството си купува спокойствие“.

От броя на публикуваните рекламни материали за европредседателството във вестници например личи, че измежду тях обслужващият правителството консорциум има фаворити и предпочитани издания. В медийния план на ДЗЗД „Медиа ЕС“, одобрен от министерството, ръководено от Павлова, е записано например, че за целия период на договора е предвидено във вестник „24 часа“ по поръчка на ведомството да има по една публикация през януари, февруари, април, май и юни и две през март. На практика обаче статиите в „24 часа“ са значително повече, като през март се появява поне по една през 3-4 дни. Останалите избрани всекидневници за партньори на председателството са „Телеграф“ и „Труд“. Предпочетеният седмичник е „168 часа“, а изброените регионални медии в медийния план са около 50.

Друго нещо, което става ясно от материалите, които избраните медии разпространяват, е, че

сериозен дял от публичните средства се пилеят напразно

и голяма част от статиите нямат нищо общо с реалните цели и задачи на председателството.

Пример е неотдавна излязлото брандирано съобщение с логото Eu2018.bg, че България е предприела „мерки за засилен контрол по граници и летища за недопускане на африканска чума по свинете“. В дописката, заемаща половин вестникарска страница, се обясняваше надълго и нашироко как в София се е провела международна среща за ролята на дивеча „в контекста на управлението на здравето на животните“. И как само през тази година са взети над 7000 проби от диви прасета с цел да не бъде допуснато разпространението на този бич по домашните животни.

Ако въпросната информация е платена според актуалните тарифи за пиар, то само за нея българските и европейските данъкоплатци може би са се бръкнали с около 1000 лв. за всяка публикация. Голяма част от другите статии, с които медиите популяризират европредседателството, също не са с особена стойност – информации как деца са седели в столовете на европейските лидери, съобщения за провели се игри в училища, откриване на изложби и други пиар мероприятия.