Ако някой още не е разбрал, нека му поясним – в България през последните седмици се случват страшни неща. Страшно върлува COVID-19, страшна е (дез)организацията срещу него, но страшно е и едно друго обстоятелство, на което малцина все още обръщат внимание – всеки, който дръзне да информира за окаяното състояние на болничната помощ, на мига е профилактиран да мълчи. Такова мракобесие обществото ни не помни. Всъщност, никой досега не е тръгнал да съобщава публично за допотопната ситуация с цел скандал. Напротив –

описва се истината, дири се помощ!

Апелите за съпричастност могат единствено да помогнат, но това няма значение – на мига дирещите са вкарани в строя, за да се поправят.

Най-напред бяха лекарите от общинската болница в Златоград. Те организираха кампания за набиране на храни, дърва и предпазни средства. Кметът Мирослав Янчев (ГЕРБ) обаче припозна във вика за помощ подривна дейност и директно заплаши персонала и шефа на болницата: „Използвам случая (интервю пред БНР – б.а.)  да поканя всички млади специалисти, които са готови да работят. Общината ще осигури всякакви условия, а

нашата болница има нужда от нови лекари

с по-различно креативно мислене – по отношение дори на менажирането“. После дойде и случката със столичната УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Най-напред заведението пусна подробно съобщение до медиите за остър недостиг на маски (дори бе изписан необходимия клас), костюми, шлемове и пулсоксиметри. С цел предизвикване на отклик молбата бе придружена с разяснение за значението на болницата за хиляди пациенти. После

апелът бе официално отменен:

„Министерството на здравеопазването ни е осигурило всичко необходимо… Подадената към вас информация не е съгласувана с изпълнителния директор, който е с ковид инфекция и е в карантина”. Веднага след това се оказа, че Министерството (не на здравеопазването, а на истината) броди и край журналистката Ваня Шекерова. Тя алармира в качеството си на пациент в социалните мрежи: „Скандално е, че днес в ковид-отделението на Първа градска няма лекар, не били доставени защитни облекла за персонала”. Малко по-късно е била замолена да се коригира: „Имало предпазни облекла, помолиха ме да опровергая това, което написах. Но не съм си го измислила, а беше информация от нощните”. Болницата в Добрич също организира дарителска кампания

за маски, ръкавици, дезинфектанти…

А и „Ремдесивир” недостига (не само там!). Но здравният министър Костадин Ангелов отсече: „Нека не си говорим през медиите!”. Ясно е, че принципът „Нека не си говорим през медиите!” се е превърнал в политическа линия. След като през пролетта прокуратурата опита да профилактира лекари и шефката на фармацевтичния съюз проф.Асена Стоименова-Сербезова, сега източниците на страхуването се увеличиха.

Няма нужда да обясняваме защо всичко това е мракобесие. Няма нужда да адвокатстваме на истината, тя е видна. Трябва обаче да се отбележи, че за първи път имаме криза, в която така публично и безцеремонно се тъпчат правото на глас, възможността да изказваш различно от властта мнение. Видно е също така, че се отделя

ресурс за следене кой какво пише и говори – 

после инакомислещият да бъде вразумен. Това си е точно Министерство на истината, което обгрижва управленските действия на принципа „Няма жалби – няма проблем”.  Налице е градация в цялата  работа. В началните години от управлението си премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов караше министри и депутати да ходят на място, за да обясняват на всеослушание причините и мерките по възникнал проблем. Сега обяснения няма, номерът е недоволният да се самодисциплинира с правилни мисли.

Като стана дума за Борисов, трябва да е ясно – този човек или тотално е скъсал с реалността, или е безпрецедентно нахален, правейки се на невнятен паради някакви си негови причини. Иначе нямаше оня ден да обяснява как през лятото нарочно оставил вируса да вилнее, за да може сега да сме добре, и

ние наистина сме добре, а зле били