„Единството е сила“ ще бъде слоганът на кам­панията за присъединяването на страната ни към еврозоната. Така е решило жури на на­рочен конкурс, обявен от Министерството на финан­сите. Автор на предложението е художникът Георги Георгиев-Аршата. Той е едва на 24 години и все още не се е ди­пломирал от Националната художествена академия. Още отсега обаче преподава на ученици от Матема­тическата гимназия и на деца от детска градина в родния си Пловдив.

Фразата той избрал от легендата за хан Кубрат, коя­то се учи още в училище. Според нея ханът показал на синовете си сноп пръчки, които трудно могат да се счупят, щом са накуп. Казвайки „Единството е сила“, ние ставаме единни с ЕС и с единна валута, обясня­ва художникът. Изработеният от него знак комбинира три елемента – знака на еврото, трикольора и лицето на европейската монета.

Проблемът с логото е, че фразата „Единството е сила“ е фашистки лозунг, повтарян от Бенито Мусолини, пише в. „Филтър“. Дучето на младини е последовател на Маркс и Енгелс. Известно време дори е секретар на социалистическите профсъюзи и участва в редактирането на два леви вестника.

Постепенно обаче прави завой надясно и през 1919 година повежда движение, което се консолидира като Национална фашистка партия. Лозунгът на формацията е „Всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо срещу държавата“. Самата дума фашизъм пък идва от т. нар. „фашио“ – сноп пръчки, които олицетворяват единение, воля, власт. Точно с такива пръчки Кубрат дава урок на си­новете си, като ги чупи една по една, а те се мъчат да скър­шат целия сноп. Пръчките като метафора за сила присъстват в различни кул­тури, лошото е, че Мусолини изрича фразата, харесана за слоган по време ­на кампанията за присъединя­ването ни към Еврозоната.

Целта на тази кампания, която ще бъде проведена от Министерството на финансите, не е да поражда дебат за или против еврото, а да информира и да се бори с дезинформацията, както и да отговаря на потреби­телски въпроси от гражданите и от бизнеса, обясни­ха от ведомството, на Асен Василев.

Там може да са наясно с бюджета, кредитите, инфлацията и лихвите, но очевидно имат сериозни пропуски в исторически­те си познания.