Министърката на туризма Марияна Николова инспектира „като таен клиент“ – дегизирана „със спортно яке, качулка и маска“, как заведенията спазват противоепидемичните мерки. Трудно е да отгатнем какво е вдъхновило инициативата ѝ. Но след като министър-председателят Бойко Борисов се хвали, че през лятото „умно пуснал вируса да вилнее“, а дългоочакваните скъпоценни ваксини бяха натоварени в бус за кренвирши и поверени на непретенциозен „съветски“ хладилник ЗИЛ, защо министърката да не запретне ръкави и да не тръгне да лови собственоръчно нарушителите на „карантината“?

Абсурдни идеи

Едно е повече от сигурно. Актът на старателното, решително и демонстративно нахлупване на качулката от министър Николова – след престъпния хаос, забъркан от противоречивите действия на правителството по отношение на заболяването – е стъписващо символичен. Този незабравим образ накратко обобщава клоунадата на това, което имаме като институции.

Трябва да признаем: министър Николова, която в края на юли замени г-жа Ангелкова начело на министерството на туризма, определено иска да покаже, че се старае. И държи на това изкъсо да се спазва дисциплината. Дотук добре. Само че от ексцентричната идея на вицепремиерката няма особена полза на практика, нито пък става за политически пиар. Тя предизвиква по-скоро почуда и присмех, отколкото възхита.

Зле обмислена е и другата проява на „творческа самодейност“, лансирана от г-жа Николова: хотелските ресторанти да могат да работят поне до 12.30 след полунощ на Нова година. Целта била „да не се разнасят допълнително храни и напитки из стаите“ – така „било по-хигиенично“. Предложението раздели бранша. От Българската хотелска и ресторантьорска асоциация го приветстваха, но заведенията извън хотелите се почувстваха „дискриминирани“. В крайна сметка идеята отпадна, защото противоречи на заповедта на здравния министър Ангелов.

Ясно е, че ресторантьорството, заедно с туризма (изобщо), транспорта, хората на изкуството, развлекателната индустрия и др. е сред най-тежко засегнатите от пандемията. Но предложението на г-жа Николова звучи нелепо. Положението е толкова сериозно, а ние сме се разтревожили за трохите по пода на хотелските стаи на Нова година?! Това ли е най-важното?

Тези „идеи“ за спасяване на туризма у нас, са нещо като „втора глава“ на онези предложения на г-жа Ангелкова, които ни стъписаха през пролетта: наивни опити за „съблазняване“ на летовниците с евтини чадъри, субсидирани билети за чартърните полети на чуждите туристи и др.

Поредното парче от пъзела България

А какво да кажем за останалите мерки на кабинета за подпомагане на бизнеса? Министър Сачева например уверява, че ако схемата 60/40 не била въведена, безработицата щяла да бъде два пъти по-голяма – до момента по схемата са изплатени 627 млн. лв., като така се запазили 250 000 работни места.

Българското правителство обаче закъсня с прилагането на мерките, резултатите се забавиха, а и дългосрочният ефект остава под въпрос. Освен това, „извън борда“ у нас останаха самонаетите, особено хората със свободни професии; а самоосигурените, както припомни икономистът Г. Ангелов, не са никак малко – 246 000 души (данни на НОИ, 2019).

Но да се върнем към туризма. Като се тегли чертата, загубите за сектора ще бъдат огромни: близо 4.2 млрд. лв. за първите 9 месеца на 2020 (данни на НСИ). Според прогнозата на самата г-жа Николова, загубите вероятно ще надхвърлят дори 5 млрд. лв. Само от ниската посещаемост през коледните и новогодишните празници, се очаква секторът да загуби около 36 млн. лв.

На фона на тази мрачна статистика и перспектива, предложенията на министър Николова изглеждат изключително несериозно. Инициативите ѝ не са нищо повече от поредното парченце от пъзела, който в края на 2020 все по-категорично обрисува България като пародия на държава.

Петър Чолаков, „Дойче веле“