Доцент Даниел Смилов, специалист по сравнително конституционно право и програмен директор на Центъра за либерални стратегии, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: От втори септември народните представители ще заседават в новата зала „Света София“ в сградата на бившия Партиен дом, чиято петолъчка бе първият демонтиран комунистически символ преди тридесет години и надежда, че тоталитарният режим до тогава е приключил. Сега точно по същото време във тази и около тази сграда за пореден път ще се направи опит за надежда за бъдещето на България. Отвън се свиква Велико народно въстание. Отвътре се обсъжда идеята за Велико народно събрание. Дали бившият партиен дом е само грозна сграда на сталинската архитектура или символно за историята ни място, около което се пресичат парадоксите на обърканото ни битие? Дали стартът на новия политически сезон с две взаимноизключващи се събития няма да остане само на нивото на тяхното наименование, в което велики да останат единствено претенциите?
Поканих за анализ преподавателя по теория на политиката в катедрата по политология на Софийският университет доцент Даниел Смилов, специалист по сравнително конституционно право и програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Какво ще видим утре – ще се окаже ли решаващ втори септември или ще е поредният ден от календара на нашите провали?
Даниел Смилов: Много песимистично начало. Пореден ден от календара на нашите провали надявам се, че няма да бъде. Все пак демокрацията е процес на учене и надявам се, че от утре нещо ще научим като политическа общност. Но ситуацията е трудна. Имаме всъщност едно правителство, което до голяма степен е дискредитирано в очите на огромна част от населението и гласоподавателите. Правителство, управляващи, които се опитват по всякакъв начин да продължат мандата си до пролетта на следващата година. И този опит за свикване на Велико Народно събрание /ВНС/ всъщност трябва да бъде четен точно така – като някаква технология, която би дала формално основание да останат по-дълго време. Поне засега от сигналите, които политическите партии изпращат обаче проектът за ВНС пропада, защото няма дори теоретичен шанс да се съберат 160 гласа, които са необходими, за да се вкара просто една Конституция или по-скоро проект за Конституция, която всички специалисти наричат по-скоро излагащ правителството документ. То е безсмислено, ако няма перспективата да се съберат 160 гласа. Та това е драмата от страната на тези, които ще бъдат вътре в парламента. Вие сте права, че има известна ирония българският парламент да заседава в зала, която е в бившия дом на комунистическата партия, но така или иначе нека да приемем този факт като факт на радикалното ни скъсване с миналото. Аз не смятам, че въпросът демокрация или тоталитаризъм вече пред нас стои. Други са въпросите, които трябва да решаваме, така че да гледаме към миналото с малко ирония. От страната на тези, които ще бъдат извън парламентарната зала, протестиращите, основният въпрос ще бъде за тяхната бройка.
Водещ: Какви са възможните сценарии, как ще се развият събитията след утре?
Даниел Смилов: Такъв един вариант, който е възможен, е когато министър-председателят Бойко Борисов види окончателно и официално, че няма шанс за събиране на 160 гласа, да оттегли самия проект за конституция и да не го внася. Това би могло да бъде съпроводено също така и с оставка на правителството и отиване на бързи предсрочни избори. Друг вариант е да се продължи с този театър, така да се каже, около ВНС, да се съберат 120 гласа, за което има техническа възможност, да се вкара този проект с идея да се провеждат консултации, дискусии и прочие, и прочие. Този втори вариант ще даде възможност на правителството да остане, но то вече трябва да започне да калкулира и негативите, които ще бъдат свързани с такъв курс на действие. Тези негативи ще са в два плана. Първият е, че колкото повече стои в такова висящо положение правителството, ГЕРБ като че ли ще продължат да губят електорална подкрепа. Социологическите сондажи показват ерозия в подкрепата на ГЕРБ, и тя би продължила, ако ГЕРБ останат на власт без да дадат отговори на съдържателните въпроси зад този протест. А тези съдържателни въпроси бяха свързани, да не ги припомням, но те са корупционни по своя характер за 700 милиона от хазартния бизнес, записите, имоти на премиера и т.н. Ако името на премиера и на управляващите като цяло не бъде адекватно изчистено, ако няма адекватни отговори на тези въпроси, ерозията в тяхното доверие ще продължи и тя може да достигне драматични размери вече при нормалните избори, ако успеят дотогава да останат на власт. И тогава да видим много драматична загуба на ГЕРБ. Така че това е едно от съображенията, които те трябва да вземат. Другото е мащабът на протестите, както казах. Сега, тази метафора за Велико народно въстание на мен ми е леко двусмислена, но в крайна сметка протестите по българска традиция, която е хубава, досега са мирни. Това е традиция, която трябва да бъде запазена и ако са и много мащабни, вече това също ще бъде фактор, който управляващите не биха могли да не отчетат.
Водещ: Доц. Смилов, дали обаче от ГЕРБ няма да вземат да се уловят за спасителната сламка на ДПС за сформиране на кабинет на националното спасение, която сламка бе подадена вчера?
Даниел Смилов: Да. Предполагам, че такива междинни варианти ще са възможни. Те всъщност ГЕРБ бяха склонни да опитат един такъв вариант, ако си спомняте, премиерът събра в августовския пек актива на ГЕРБ с идея да оповести нещо, което като че ли вървеше в тази посока, оттегляне на Борисов, сформиране на нов кабинет със сега парламентарното мнозинство. Сега една от пречките пред този вариант е, че подкрепа за него от страна на Патриотите не дойде. И според мен тази позиция е резонна, защото Патриотите ще продължат да консумират негативи и ще е ясно, че голяма част от отговорността за управлението, те ще трябва да я понесат. И това, което показват социологическите сондажи, е, че тяхната електорална подкрепа е на санитарния минимум. Ако падне под чертата, те рискуват да не влязат в следващия парламент. И едно експертно управление с тяхна подкрепа би бил много сериозен фактор за ерозия в тяхната електорална подкрепа. А не си представям, откровено казано, експертно правителство подкрепено от ГЕРБ и ДПС открито. Това някак си наистина би могло да взриви общественото мнение, също така и да влоши позиционирането и на ГЕРБ, не толкова на ДПС, но най-вече на ГЕРБ за следващите парламентарни избори.
Водещ: Да, но експертно правителство подкрепено от ГЕРБ, Патриотите и „Воля“ е напълно възможно. Не е ли?
Даниел Смилов: Да, напълно е възможно, пак казвам, ако Патриотите преобърнат собствената си позиция, така преди няколко седмици, когато те всъщност отказаха един такъв вариант, аз се опитах да опиша причините, заради които отказаха. Но виждате в позицията на Патриотите общо-взето ежедневно има промени. Днес чух лидерът на ВМРО Каракачанов, поне на два пъти някак си да смени позицията си за това, дали ще сложат подписа си под проекта за Конституция или не. Явно текат някакви преговори с Патриотите. Технически вариантът, за който вие казвате за такова експертно правителство, е възможен, но ми се струва, че е много високо рисков както за ГЕРБ, така и за самите Патриоти.
Водещ: Президентът Радев отива утре в парламента, за да направи специално изявление към народа и НС. Допустимо е, че той би призовал за разпускане на парламента, нещо което вече изказа като теза. Дали няма да я повтори в обръщението си и да призове за излизане от парламента депутатите от опозицията, от групата на БСП и по този начин да изземе инициативата от лидера Корнелия Нинова?
Даниел Смилов: Трудно ми е да предполагам, какво би направил в тази посока президентът. По-скоро не. Мисля, че той няма да се ангажира с пряко отношение за това, какво поведение трябва да следват депутатите на БСП. Няма да звучи президентски един такъв призив. Това ще бъде вече директна намеса във вътрешна политика все пак на една партия. Още повече, както вие казахте, някак си да се опита да измести лидера на тази партия. Така че за мен би била огромна изненада, ако нещо такова се случи.
Водещ: И още един въпрос е важен в случая, доц. Смилов. Колко дълго може да продължават управляващите политическото си шоу и как смятат, че ще им отговорят хората отвън?
Даниел Смилов: Това е основният въпрос. Наистина в поведението на управляващото мнозинство имаме известен опортюнизъм. Те се опитват да видят, докъде могат да стигнат някак си и предполагам, че ще видим такива опортюнистични ходове, някои изненадващи като този ход с ВНС и това си беше можем да кажем политически опортюнизъм в чист вид. За всички беше ясно, че основното изобщо не е Конституция, защото все пак, ако смяташ да променяш сериозно Конституцията, можеш да вложиш труд, усилия и експертиза в проекта, който подготвяш. Очевидно това не се случи. И този ход беше предприет от такива конюнктурни съображения за оставане на власт. Предполагам, че ще видим още от това. Може да има и изненади с един или друг ход. Но проблемът е, че това опортюнистично поведение то някак си не решава базовите въпроси, които стимулираха хората да излязат на тези протести. Дори по някакъв начин тези протести във времето да заглъхнат, както се надяват може би управляващите, всъщност тяхната легитимност, легитимността на управляващите е много сериозно уронена. И с такъв тип опортюнизъм те няма да си върнат доверието на хората.
Водещ: А кои са базовите въпроси, за които вие говорите?
Даниел Смилов: Базовите въпроси аз казах, че са корупционните питания, с които стартираха протестите и пак, ако трябва да ги повторя, за мен един от най-важните скандали със 700-те милиона, не сме стигнали до дъното на тази история, нито как се е случило, че един бизнесмен получава такава привилегия, нито какво той е дал като отплата и на кого. Това виси във въздуха и по принцип е в състояние да взриви политическия живот. Оттам нататък се натрупаха други скандали като записи, имоти, къщи и т.н. Те също са важни сами по себе си, но в комплект някак си, докато тези неща стоят, много трудно можем да говорим за връщане на доверието на хората към управляващите.
Водещ: Доц. Смилов, вие сте преподавател по теория на политиката. Кой в България взима решенията – дали някакво енигматично задкулисие, което използваме като зловеща метафора или реално Борисов с неговото обкръжение?
Даниел Смилов: Става дума за политически мрежи, част от тези мрежи, разбира се, са с представители на хора от политическите партии. Има обаче и хора от бизнеса или които също са важни във взимането на политически решения, те подкрепят с медиите си или по друг начин дадено управление. И всъщност тези мрежи в този комплекс между политически и икономически играчи са реално факторът, който взема решения. Разбира се, премиерът Борисов е много важен член на такава мрежа, но все пак и той е зависим от решения, които вземат и останалите играчи. Проблемът на Борисов в последно време е някак си, че имиджът му на човек, който сам независимо взема решения, започва да се уронва. Той като че ли изглежда прекалено зависим от решения на други хора. И това няма как да не доведе до падане на общото доверие в него и степента, в която обществото го харесва.
Водещ: Реалистична ли е надеждата на хората от протеста, че ще могат да разкъсат тези мрежи?
Даниел Смилов: Шанс има. Разбира се, все пак ние сме отворена система на управление. Дори когато говорим за захват на държавата от определени интереси, България все пак е демокрация, имаме и големият шанс да сме в ЕС, партньори сме на едни от най-утвърдените демокрации. В този смисъл имаме ресурси да се справим. Има и възможност това, което сега се случва, аз го чета и като възможност, но възможностите могат и да бъдат пропускани за съжаление. Така че това зависи от всички.