Онзи ден чух неповторимия Мустафа Карадайъ да зове мен и останалия свят да инвестираме в родната икономика. Да инвестираме не как да е, а „по модела на господин Доган“. „С частните инвестиции ще развиваме икономиката, ще създаваме работни места, ще увеличаваме брутния вътрешен продукт на страната“ и т.н и т.н. Леко се зачудих какъв е пък този модел, но Г-н „Сички ще бъдете ДеПеСе“, ми обясни напълно подробно какво има предвид. Има прeдвид как г-н Ахмед Демир Доган надиплил цели 3500 лв. и купил 70% от ТЕЦ-Варна. Сега подозирам, че там г-н ще си увеличава брутния частен продукт и придатъка ще го поддържа като свой студен резерв.

Познавам няколко души, които биха извадили 3500 лв., но за разлика от г-н хидролога Доган, не познавам никого в ГЕРБ, който да ми хариже ТЕЦ и да ми плаща всяка година за евентуалните ми мегавати. И да ми включи ТЕЦ-а в новия 10-годишен план за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2018-2027 г.

Имам и друг проблем – не познавам собственик, който да ми продаде ТЕЦ за 3500 лв. Е, разбира се, вие може да познавате. Както се казва: Дай боже всекиму ТЕЦ. Хубаво е от ДПС да инвестират още – сега, например, собствениците на „Аджъбадем“ продават най-голямата

група лечебни заведения в България – дано Доган купи и болница. Сигурен съм, че държавата моментално ще направи така, че всички лечебни пътеки да водят към нея.

Може и по модела на г-н Пеевски да инвестираме, пак ще сме добре. Вървят му добре нещата – 35-40 млн. от дивиденти изкара. В парламента също е ОК – 3 законопроекта написа, сега ще мине и третият. КПКОНПИ го нищи по документи – „няма нищо незаконно“. Прокуратурата го проверява – чист е като сълза, а проверявалата го прокурорка расте в кариерата. Враговете му се скитат немили-недраги из чужбина. Успешен бизнесмен отвсякъде – откъдето и да го погледнеш. Добър модел. Всъщност, до вчера моделите на г-н Доган и г-н Пеевски си приличаха като две капки вода. Сега ситуацията се промени леко – Пеевски зарязва издателския бизнес в ръцете на изявени журналисти. Докато Доган се хвърля с лично участие, Пеевски толкова си е надвил на масрафа, че вече ще управлява чрез фондация. Ще стане като по Азимов – „Фондация и Империя“ – от едната страна фондацията на Пеевски, от друга страна – Империята на Бойко.

Наскоро видях една снимка, от която се затвърди усещането, че успешните хора с успешните модели са уважавани от всички – включително и от американския посланик, който им идва на крака. При целия този рахат, който се изсипва върху ДеПеСе-то, абсолютно не мога да разбера защо нервничат в тази партия?

Вярно, през последните десетина години (с малко изключение по времето на Орешарски), Движението като че ли здраво се оплете в паяжините на опозиционните кьошета. Няма официална власт, положението е напрегнато – разбираемо е. Времената не са като при Беров, не са като при Кобурга, не делят властта 3:5:8 като при Станишев. Но какво от това? Формална власт няма, но фактически ДПС се чувства много добре – власт има, отговорност няма. Моделите на Доган вървят като добре смазан валяк по надолнището.

Днес ДПС отново спасява кворума в парламента и отново получава гигантски финансови инжекции по общини. Заедно с ГЕРБ довършват разгрома на КТБ и заедно громят враговете на Борисов. Те заедно преговарят за ключови назначения (Красимир Влахов-КС) и игнорират проблемите. Точно така, както преди ДПС гласуваше заедно с ГЕРБ срещу всяка идея за съдебна реформа; срещу всяка идея за повече пряка демокрация; „за“ заемите, които взе правителството; за поправките в закона за НСО, които разшириха прекомерно кръга на охраняваните за сметка на данъкоплатеца лица и т.н.

Днес критики на ДПС срещу управлението има – няма как, те са „опозиция“, но тези критики са нежни като пух във възглавница. Те не са насочени срещу ГЕРБ, те са насочени срещу партньорите на ГЕРБ. „Управляващите концентрират и пропиляват енергията си в потушаването на различни конфликти“ и „Ситуацията е скандал след скандал“, а управлението действа на принципа проба-грешка без ясна визия“ – това са камъни в градинката на герберските партньори, не удари по Борисов. Преди това имаше още по-директни приказки. ДПС казваха, че са предупредили ГЕРБ за „безпринципната коалиция“, но предупрежденията им не били чути. Още – ДПС говореха, че тази безпринципност ще доведе до колапс на държавността!

Сега в ДПС казват, че „алтернатива на този модел има и тя е програма за ускорено развитие на база ценности“. Сигурно е така. Винаги е по-добре напред да са ценностите. Преведено от езика на Карадайъ, това означава, че алтернативата на това правителството е правителство, в което участва ДПС. Всъщност това бе казано директно от Рамадан Аталай: „На ГЕРБ им трябва сигурността и стабилността на една политическа сила като ДПС“. И докато в ГЕРБ узреят за смяна на коалиционните партньори, то ДПС ще се придържа към заветите на Доган, а те са пределно ясни: „Дълг на гражданското общество и на всички политически сили е да гарантират сигурността и стабилността на държавата“. Всеки опит за сваляне на правителството през протести или вот на недоверие ще трябва да се съобразява със Сокола: „Ако целта е „стани да седна“, не си заслужава усилието да подложим на изпитание общия ни дом.“ Бойко, а? Каква силна защита от човек, за когото казваше, че те е „поръчал“…

Всяка партия е създадена, за да се бори за властта, ДПС е партия, която като че ли е създадена, за да се бори за моделите. Тя може да живее в опозиция, но не може да живее без моделите. Доган бе силен, когато казваше в Кочан: „Властта е в моите ръце“. Силен бе, когато определяше кой да бъде президент на тази страна. Той е силен и сега, когато Борисов създава възможности за цъфтеж на моделите на господата Доган и Пеевски. Без държавна подкрепа не само моделите, цялата партия ДПС би залиняла. Разбира се, подкрепата е двустранна – моделите на Борисов също крепнат, неговата власт е непоклатима, щом и декларираните опозиционери на Карадайъ гледат рахата на премиера.

За ДПС моделите са важни, не това кой къде се намира. Затова благоразположението на ДПС към ГЕРБ ще продължи дотогава, докато моделите вървят. Когато моделите зациклят, стрелите на Доган и Карадайъ няма да са насочени само към патриотите.

Разбира се, по-добре е ДПС да е във властта – за да управлява моделите отвътре. Защото няма модел, който да устои на институционална атака. Досега Движението не успя да окаже необходимото влияние върху Борисов и не бе допуснато до министерски постове. Но досега Доган не бе се снимал с американския посланик в централата на ДПС – може Сокола да се опитва да окаже външен натиск върху Борисов – нашият премиер обича да слуша „началниците“. ДПС скъса „дипломатическите“ отношения с Турция, партията няма силни европейски връзки, положението с Русия е деликатно, но пък ето – Америка е готова да съдейства.

Целта на цялата тази офанзива е една – укрепване на модела. Заговори се за избори „2:1“ през май, когато „Борисов 3“ ще се намира в средата на мандата. Дали това укрепване ще мине през предефиниране на правителствената подкрепа не е толкова важно. Важното е моделите да вървят.