Агенция „Фокус“: Дебатът за бъдещето на бойната авиация и в частност, на самолетите Миг-29 е на път да се превърне в безкрайна сага. От Министерството на отбраната вече месеци наред се чуват какви ли не обещания въпросът да бъде решен. Според вас какви са реалните перспективи?

Бойко Ноев, бивш министър на отбраната: Пооткъснал съм се от конкретиката в този дебат, но ми прави впечатление, че въпросът за бъдещето на бойната авиация не е попаднал в добри ръце. Или по-скоро е в ръце, които по въпросите на отбраната не знаят коя е лявата и коя дясната. От общия тон на коментарите разбирам, че не съм единственият, останал с това впечатление. Има и друго нещо – ненужната идеологизация, наред с некомпетентността, очевидно нанася щети и на бойната авиация.

АФ: Имате предвид острия език в отношенията с Русия ли?

БН: У нас все още има хора, които си мислят, че биха могли да компенсират очевидната си политическа немощ и професионална непригодност чрез остро антируско говорене, както и с охулване на живота и труда на цели поколения мъже и жени, служили в редовете на българската армия и системата за национална сигурност. Това от една страна. От друга страна, същите тези хора използват, например, съкращението НАТО по повод и без повод, често пъти за да прикрият някоя управленска глупост. Тези пишман натовци нанасят тежка вреда на евроатлантическата кауза на България, настройват широки слоеве от българското общество против тази кауза, за която през изминалите 20 години бе платена скъпа политическа, а в много случаи – и лична цена.

АФ: Но нали темата за „съвместимостта“ със съюзниците от НАТО е от ключово значение за изпълнение на съюзническите ни ангажименти?

БН: Да, от ключово значение е. И на първо място – съвместимостта в мисленето, съвместимостта на човешкия фактор. У нас продължава да бъде проблем липсата на адекватно образовани и способни лидери, които да мислят евроатлантически и да правят евроатлантически. Но това не се преодолява с хулене, дамгосване и ровене в миналото, а с победа в битката за умовете и сърцата…

АФ: Не омаловажавате ли значението на модернизацията на техниката?

БН: Аз бих подредил така приоритетите в съвместимостта, първо – човешкият фактор, второ – правилата и процедурите и чак трето – материалните средства, оръжията.

АФ: Но оръжията остаряват….

БН: Да, така е. Но нормалните държави ги подменят, когато вече наистина не могат да служат по предназначение, а не поради идеологически или някакви земеделски причини. Ползва ли Пентагонът руски двигатели за тежките си ракети? Ползва. Има ли Турция много повече руски хеликоптери от България? Има. Почти половината гръцка бронирана техника и средства за ПВО руски ли са? Руски са. Лети ли Полша на МИГ-29? Лети. Примерите са десетки. Но у нас президентът и военният министър са решили, че ще компенсират некомпетентността си с антируска реторика, дори това да ни коства криза в бойната авиация. Зависимостта от Русия във военната област не е оръжейна, а просто българска. Тази зависимост с лозунги не се преодолява.

АФ: Не са ли обаче правителството, премиерът, причината модернизацията на армията все да се отлага…

Бойко Ноев: Според мен основната причина, освен състоянието на икономиката, разбира се, е изключително порочния начин, по който Плевнелиев и Ненчев се опитват да извиват ръцете на правителството и на премиера да дадат „едни пари“. Стигнаха и до улични агитки под прозорците… Те не могат да дефинират приоритети, камо ли да оправдаят финансиране. Не могат да защитят една валидна кауза пред обществото, което да ги подкрепи. Пощипват оттук-оттам някакви екзотични идеи, хвърлят някакви информационни бомби, станали сме за посмешище. Кой отговорен човек може да си помисли да финансира модернизацията чрез фонд, образуван от продажби на армейско имущество. Та и да го нарече „интелигентна отбрана“!…