Руският шпионски инструментариум, засилването на българската енергийна зависимост от Москва, дестабилизацията на европейските страни и Западните Балкани, триадата на съперничеството между САЩ, Русия и Китай и състоянието на демокрацията у нас. Това са само някои от основните теми на първия годишен доклад, публикуван и създаден от Евро-атлантическият център за сигурност на бившия зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той създаде своята НПО-организация миналата година и сега тя за първи път пуска такъв мащабен доклад.

„Изданието е първо от поредица годишни анализи, които екипът ни счита, че като неправителствена организация със сериозна обществена ангажираност сме длъжни да публикуваме ежегодно,” заяви Цветан Цветанов.

Изданието обхваща седем теми, разгледани в седем отделни глави, като се стреми да идентифицира тенденции и ключови събития, които да дадат на читателя една концептуална призма за анализ на случващото се на национално, регионално, европейско и глобално ниво.

Например – Цветанов и екипът му продължават работата по зависимостта на България от руските енергийни източници. Теза, която през последните месеци самият бивш вътрешен министър многократно засегна.

„На този фон българският енергиен сектор следва регионалната тенденция за увеличаване на зависимостта от Руската федерация. Макар реформиран и отчасти либерализиран, енергийният сектор на страната все още носи заряда на силна зависимост, която генерира огромен корупционен потенциал, като тези интереси спорадично преливат и на политическата сцена, както показват редица решения, касаещи развитието на сектора назад във времето. АЕЦ „Белене“ и газовият хъб „Балкан“ могат да се окажат застрашаващи амбициите на страната ни за регионален лидер на енергийната карта на Югоизточна Европа, ако не бъдат напълно съобразени с изискванията на европейското законодателство“, обобщава Цветанов, като допълва, че реализацията на проекта „Турски поток“ само засилва тенденцията към доминиращото влияние на Русия в икономически и политически план.

В предговора към доклада се споменява, че текстовете изследват мястото на страната ни в глобалните и регионални опити за влияние, където се „сблъскват западното разбиране за глобален ред и международно право и проектирането на сила чрез военна доминация от страна на Русия.“

Специално внимание е отделено и на руските шпионски операции в региона, които пък са заради „ключовото значение на транспортните и енергийни коридори и проекти, преминаващи през територията на България и региона на югоизточна Европа“

„В опитите си да противодейства на притегателната сила на ЕС и НАТО, Русия използва все по-често инструментариума на шпионажа и дезинформационните кампании, за да дестабилизира държавите от Западните Балкани и да разколебае обществата и политическите им елити в стремежа им да станат част от евро-атлантическото семейство.“

Накрая – анализът включва и текстове за „една изключително важна годишнина – българската демокрация навърши тридесет години“. Обещанието в предговора е, че тези анализи ще разгледат успешните и неуспешни реформи, както и отсъствието на такива, ще бъде хвърлен поглед към комунистическото минало и управление, както че ще има разчертани планове и амбиции за бъдещето.

„Именно в този период се крият опасностите от вмешателство на чужди интереси, от изкривяване на разбирането за свобода и правов ред, за национален интерес и ценностна система. След краха на тоталитарната система, редица елементи от нея намират нов живот, оказвайки влияние върху пътя на развитие на демократична България.“

Главен редактор и съставител на анализа е проф. Румен Кънчев, експерт по геополитика и отбрана, а авторите включват ген. Съби Събев, енергийните експерти инж. Христо Казанджиев и инж. Иван Хиновски, журналистите Христо Христов и Николай Кръстев, историкът проф. Евелина Келбечева и изпълнителния директор на ЕАЦС София Петкова.