Главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев обясни пред Economy.bg какъв риск носят пакетираните и непакетираните храни и какви допълнителни предпазни мерки можем да предприемем.
Можем ли да се заразим с коронавирус чрез опаковка на храна? Какво имам предвид? Например купувам си кашкавал, продавачката, понеже е изложена ежедневно на голям поток от хора, заразила се е, но все още не знае. Без да иска, си киха в ръката, хваща ми кашкавала, за да го маркира. Аз се прибирам, измивам се, прибирам си го в хладилника. След известно време го вадя, за да си направя сандвич. Пипам го, пипам си носа. Това представлява ли риск за мен да се заразя?
Описаната ситуация е теоретически възможна и практически много трудна за осъществяване. При грубо неспазване на доста от правилата, при съвпадение, при добри условия за живот на вируса, това не е невъзможно, не е изключено. Но на практика почти няма шанс да стане във висок процент, защото, първо, действително не е особено траен вирусът във външна среда. Знаем за публикации – 2 часа, 3 часа, 5 дни. Истината е, че в световната практика засега няма доказани случаи на заразяване по този начин. С други думи не е изключено, но е много малко вероятно. Ако спазваме елементарните правила за дезинфекция – измиване на ръцете, термична обработка на храната, ние намаляваме до много голяма степен рискът от заразяване по този начин.
А евентуално какви мерки мога да предприема, за да се предпазя от опаковката?
Ами точно тези. Да си миете често ръцете, да почиствате, включително и в хладилника, повърхности, ако щете дори опаковки, макар че това невинаги е толкова лесно или възможно. Но пак казвам, при една въздушно-капкова инфекция, каквато е това заболяване, включително и контактно-битовия път чрез пипане на повърхности вкъщи, ползване на тоалетна и т.н., този процент на възможност за заразяване по този начин е пренебрежимо нисък.
С какво мога да почистя опаковките?
Нали разбирате, че тук вече е огромно разнообразието от възможни опаковки, които да се обработят по различен начин. По принцип всички, които са непромокаеми, бихме могли да ги обтрием със същия разтвор, който ползваме за ръце, обикновено на спиртна основа, тъй като те не са много агресивни и рядко увреждат повърхности, освен ако са много чувствителни. Защото някои други типове дезинфектанти са по-крайни, по-агресивни, на хлорна основа или на кислородна основа – окислители. Там вече е малко по-друго.
Бях чела някъде за дезинфекция с UV/UVS лампи и тъй като има и такива портативни, смятате ли, че това е подходящо?
Това е подходящо за някои предмети, които не могат да бъдат обработени по друг начин и за въздух. Например имаше данни, че Китайската централна банка подлага оборотните средства на такава обработка преди да ги пусне пак в обращение. Отделно и сега го правят отделни детски заведения. Скоро го видях в Плевен в една от фирмите. Монтирани са такива ултравиолетови лампи, които се насочват обикновено не директно към човека, а към тавана и те наистина имат свойството да убиват микроорганизми във въздуха. Но пак казвам, всичко това може да се ползва, само че поради много ефективното предаване от човек на човек основното, което трябва да имаме предвид е социалното дистанциране, защото вие може да си миете по 10, не, 10 е малко – по 100 пъти на ден, може да забърсвате всички повърхности, но ако застанете срещу някой и говорите, той киха, кашля или дори само да говори без маска и на близко разстояние, вие ще попаднете в обсега на излъчваните от него вируси.
Съществува ли риск от заразяване от замърсена храна? Например готвач, който не знае, че е носител на вируса и е в ранен етап, но все пак отделя вируса в околната среда, да кажем, кихне близо до моята салата. Ако изям тази салата, има ли риск за мен?
Има известен риск, макар че попаднал в храносмилателния тракт вирусът не може да оцелее. Той заразява през лигавицата на очите, на носа основно, може и през устата, но по-скоро не с храната. Ако не е голямо количество вирусът и вие го погълнете, под въздействието на стомашните сокове той ще бъде разрушен. Ще бъде денатура от солната киселина. Друг е въпросът, че и най-елементарната термична обработка или измиване вече намалява значително риска. Ако той [вирусът] е неустойчив на нещо, то е на дезинфектанти и на температура. Дори 70 градуса, не кипване, а сериозно загряване на течности, на водата, го унищожава.
В този ред на мисли какво правим с плодовете и зеленчуците, които се ядат сурови?
Това е много важно и то дори не само заради този вирус, а и заради много други заболявания, като дизентерия и някои паразитози, като хепатит А, тъй като те са масово разпространени в страната. Първо, измиване и второ, специално при плодовете е по-добре, пък и при някои от зеленчуците, като краставици, тиквички, патладжани и др. – обелване, тъй като това допълнително премахва не само замърсяването, ами и натрупването на пестициди по някои от тях, защото те са основно в повърхностния слой. Така че по този начин избягваме два риска.
Какъв е рискът за заразяване при замърсени продукти, които не подлежат на последваща термична обработка – сирене, колбаси, пушени, сушени меса?
Една част от тях са опаковани предварително машинно. Понякога за по-дълга трайност се използват различни методи на вакуумиране, на предварителна обработка, затварят се в среда, която е стерилна, така че до голяма степен са предпазени. Естествено, най-добрият начин е да има термична обработка, защото тя ни отклонява не само от този вирус, а и още от много други причинители, но когато това е невъзможно, вие го споменахте – особено опасни са зеленчуци, които са листни и близо до повърхността, близо до земята. Тъй като при тях, аз пак казвам, не говоря само за този вирус, при него това не е най-характерното, но и някои други. Има доста случаи в света на заразяване да кажем с хепатит А от зелени салати, от магданоз – имаше един много интересен епидемичен взрив в Щатите, тъй като, когато се поливат с отпадни води, много по-лесно може да стане тяхното заразяване. Ако не се измият, крият този риск.
Има ли информация колко време оцелява вирусът върху храна например в колбас?
Няма такива изследвания. В момента работят много центрове по отношение на това колко издържа на различни повърхности. Единодушно е мнението, че най-издръжлив е върху гладки повърхности като плексиглас, стъкло, метал и затова общо взето са насочени усилията към обработка и в офиса, и вкъщи на такъв тип повърхности. Но имайте предвид, че освен типа на повърхност, дори най-малките концентрации на различни дезинфектанти го убиват, не е траен на такъв тип дезинфектанти, а не е траен дори на сапун, тъй като липидната му обвивка се уврежда и той умира. Тъй че това го прави, от тази гледна точка, малко по-лесен за обработка. Има много по-устойчиви вируси, като този на хепатит А, който може месеци да бъде оставен навън в канавката в замърсена вода и да се запази и напролет пак да е активен и да заразява.
Съществува ли риск и как да процедираме при получаване на пратки по куриер? Не говоря за пратки от Китай, по принцип на пратки от куриери.
Ами то вече няма значение откъде са. За Китай важеше преди месец-два, сега вече е по-рисково да ги получавате от Щатите или от Англия. За обикновените пратки, които пристигат, да кажем, с контейнери и с кораби, рискът е… всъщност няма такъв, поради по-дългия престой и по-неблагоприятните условия за живот на вируса. При тези, които идват много бързо, пак казвам, теоретически е възможно по някакъв начин да се запази, но имайте предвид, че има едно нещо, наречено инфекциозна доза, и вие няма да се заразите, ако в носоглътката, гърлото, окото ви попаднат 2-3-5-10-100 вируса. С тях имунната система се справя. По-важно е, когато голямо количество вируси попаднат, минат тази т.нар. инфекциозна доза и тогава вече възниква заболяване в зависимост от това колко е напрегнат вашият имунитет. Така че поне досега няма описани в практиката заразявания по този механизъм.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране