21.09.2022 | 12:35
МВР, прокуратурата, КЗЛД. Колко институции пазят „Възраждане“?
Комисията за защита на личните данни разследва злоупотреба с нещо, което според нея не са лични данни
„Копейка, каква е твоята прогноза – твойте хора ще си фраснат ли четвърта доза?“ Думите са част от песента (предизборна, но това е друга тема) на рапъра и кандидат-депутат от „Продължаваме промяната“ Христо Петров – Ицо Хазарта.Впрочем, добре че като кандидат Хазарта се ползва с имунитет, защото нищо чудно „по следите“ на текста му да тръгнат всевъзможни институции – от прокуратурата до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Всички те са в трескаво търсене на самоличността на източника, който е „издал“, че част от депутатите на „Възраждане“ – едни от най-агресивните антиваксърски пропагандатори по време на пандемията, всъщност са ваксинирани.Тази строфа от песента препраща към журналистическото разследване на Мария Цънцарова за bТВ. В началото на тази година тя разкри, че близо 1/3 от депутатите на „Възраждане“ са се ваксинирали тихомълком срещу ковид-19, докато партията им организираше протести срещу ваксините.

Оттогава Цънцарова вече над половин година е подложена на натиск да разкрие източника си на информацията, уличила лицемерието на политиците. Викана е на два разпита. През юли пък прокуратурата образува досъдебно производство по главата „Компютърни престъпления“ от Наказателния кодекс. Обвинението е такова, че дава възможност журналистката да бъде подслушвана на законово основание.

В същото време Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е впрегнала всички сили да установи кой е издал ваксинационния статус на депутатите от „Възраждане“. Това се случва, въпреки че председателят на комисията призна пред „Капитал“, че въпросният ваксинационен статус не може да се смята за част от „личните данни“ на някого.

Кой е източникът?

Преди дни Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) сигнализира, че Мария Цънцарова е привикана за втори път от структурите на МВР във връзка с материала си. Журналистическата организация първа свърза разпитите с разследване, водено от държавното обвинение.Информацията за първите проверки по случая „Цънцарова“ излезе през юли. От партията на Костадин Костадинов са се оплакали пред КЗЛД за това, че ваксинационният статус на четирима техни депутати (Николай Дренчев, Иво Русчев, Стоян Таслаков и Даниел Петров) е обявен публично. Месеци по-късно журналистката отново е търсена от МВР с искане да разкрие източника на информацията си. И в двата случая тя отказва да го стори.След второто привикване на Цънцарова реагира и международната журналистическа организация „Репортери без граници“. Според тях опазването на медицинската тайна е легитимен аргумент, но в случая с разследването на Цънцарова трябва да се вземе предвид общественият интерес.

Колко е обществен интересът

Българските институции очевидно не споделят подобна теза. По време на заседание на Комисията за защита на личните данни по случая „Възраждане“ срещу Цънцарова“ например нейният председател Венцислав Караджов казва пред колегите си, че „не е обществен проблем, че някой се е ваксинирал или не“.

Хипотетично той щеше да бъде прав, ако „Възраждане“, чиито депутати се оказаха доказано ваксинирани, не наричаха публично ваксините „експериментални течности“ и не организираха протести пред парламента срещу имунизацията, с чиито ниски равнища специалистите обясняват високата смъртност от ковид в България.

Когато народен представител, който сам се е предпазил от коронавируса, агитира гражданите да не го правят – това е обществен проблем. В разговор с „Капитал“ Караджов призна, че „действията на партията представляват обществени действия и оттам може да се говори за обществен интерес“.

Ваксинационният статус не спада към „личните данни“

Абсурдът не свършва дотук. Караджов потвърди също, че ваксинационният статус за коронавирус не би следвало да се смята за лични данни. Той каза това в отговор на въпрос дали охранителите в молове и заведения, които изискваха от гражданите ваксинационните им сертификати, са оператори на лични данни.

Към онзи момент и Министерският съвет, и прокуратурата зорко следяха за спазването на противоепидемичните мерки. В медиите се появяваха материали за осъдени или глобени за неспазването им граждани. Включително за нарушили карантината си, което беше публично съобщаване на техния здравен статус. Тези медийни съобщения обаче не притесняваха с нищо КЗЛД.

По време на пандемията сертификати за ваксинация се изискваха за допуск до всички публични сгради. Това се случваше явно и пред всички останали, така че дали един човек е ваксиниран не можеше да остане в тайна.

Именно това беше и едно от основанията, с което информацията за ваксинациите беше изведена в отделен портал, а не се съхранява с общата здравна информация за пациента. До портала имат достъп редица лица, а последващото представяне на тази информация ставаше както в България, така и в чужбина – явно, на обществени места.

След като Караджов призна, че ваксинационният статус не може да бъде класифициран към личните данни, той обясни, че „КЗЛД няма как да накаже журналистиката, но издирва кое е длъжностното лице, дало информацията“.

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране