Вече трябва да е ясно и на най-големия скептик – често задаваният въпрос „Ако падне Бойко, кой ще дойде, няма ли да стане по-зле?” има категоричен отговор. И той е – който и да дойде, няма как да бъде по-зле. Борисов е уникален. Само той може при ескалираща смърт из болниците да закара началниците им на магистрала, за

да покаже как бучи маркировката

Само той може да организира на живо в интернет свиждане на човек, хоспитализиран заради коронавирус – на стъпалата на болница. Само той може да посегне на най-важното в една държава, устоите й (конституцията!), в името на собственото оцеляване. Няма друг човек, на когото майка му е била учителка и да каже, че преди него учителите преподавали в землянки. И пак единствен той може с невинни очи да сътвори измишльотини за КГБ и Мата Хари, които му фабрикували компромати, защото борел олигархията. Няма друг, тъй патологично привързан към лъжата. Кой – Корнелия Нинова, Слави Трифонов, Христо Иванов ли биха били по-безочливи (произволни имена)? Каквито недостатъци да имат, чак като него не са. Трябва да е ясно на всички – Борисов е тотална щета.

Ножът е опрял до кокал!

Затова българското общество следва да подходи към предстоящите парламентарни избори с една единствена мисъл – как този човек да бъде свален от власт.

Ситуацията е наистина необичайна, а заедно с това и трудна. Изискват се всеотдайни усилия на различни съсловия. Ако изборите бяха през есента, инерцията от протестите щеше да завлече Борисов стремглаво надолу. Демонстрациите обаче са почти забравени вече, а напролет, когато ще се проведе вотът, ще изглеждат като смътен спомен – просто коронавирусът налага друг дневен ред. Затова първата непосредствена задача е българите да не бъдат успани. Най-важната битка срещу Борисов все още не се е състояла. Опозиционните политически сили и независимите медии трябва да допринесат за изпълнението на тази цел. Просто трябва неспирно да подчертават важността на вота.

Още по-важно е

самият българин да държи себе си буден

Едно ключово преосмисляне следва да се случи в главата му. Трябва да разбере, че в името на събарянето на Борисов е добре да се гласува за тази сила, която има най-голям шанс да го събори – за да не се пилеят гласовете „анти”. Ако тази сила е БСП – БСП. Ако е Трифонов  – за него. И за ясно изразени опозиционни формации като „Демократична България” (ДБ) и „Изправи се.БГ” може, разбира се – но никога за тия, които са в орбитата на ГЕРБ. Тепърва предизборно ДПС, т.нар. „патриоти” и „Воля” ще творят какви ли не мурафети, за да се дистанцират рекламно от софрата, която делят с Борисов. Независимо от миналите им грешки, предателства и т.н. българите трябва да гласуват в полза на тези партии и коалиции, които наистина са алтернатива на Борисов.

Естествено, най-важно от всичко е самите опозиционни партии и коалиции да извървят пътя един към друг.

Няма нужда от лъготене и празни лозунги

Ясно е – единствено коалиция може да събори Борисов, тя със сигурност ще е от несъвместими до момента субекти. Ненормалната ситуация изисква съзидателна лудост. Затова по-малки формации като ДБ, „Изправи се. БГ” или на „Отровното трио” (ако бъде създадена) трябва да се примирят, че ако влязат в парламента, опциите им ще са или съюз с БСП, или с „Има такъв народ”, или с двете. Друг вариант срещу Борисов няма. Триото стори пълна глупост наскоро, като приравни БСП до ГЕРБ – не излъчиха ли точно социалистите най-лютия в момента враг на Борисов – президента Румен Радев? Опозицията трябва да се сближава още отсега! Идват празници, зима, други текущи проблеми ще се стоварят – време няма за губене! Ръководствата на опозиционните формации впрочем са наясно, че се задават непопулярни съюзи, но следва да уверят и редовите си активисти в неизбежността им – да се проведе нужният вътрешен диалог, да бъдат осъзнати компромисите, да е ясно, че голямата цел

изисква жертване на свои интереси и ценности

БСП също трябва да проведе аналогичен разговор със себе си. Нищо, че коалиция срещу ГЕРБ би приличала на Отечествен фронт (ОФ). Ситуацията в България е точно като за ОФ – след Борисов ще се види, че страната е като победена след война.

А врагът е много коварен. Ако някой още не е разбрал, той има изключително силен приятел – собствения му страх да падне от власт. Този страх ражда в Борисов неподозирани сили, извлича и невъзможното в него. Такъв противник е способен на всичко, борбата с него ще е безмилостна. Впрочем, сигурен съм, и доста от досегашните симпатизанти на ГЕРБ виждат колко много Борисов вече вреди на България.

Николай Иванов, „Сега“