В Сараево младежите носят тениски с изображението на Владимир Путин. В Белград на плакатите се възпява „по-големият брат Русия“. На Балканите Русия се възприема все още като световна сила. Причината е проста.

Ако попитате 23-годишният младеж за Европа, той само ще изрази своето отрицателно отношение, ще поклати глава и ще замълчи. Младежът от Сараево учи политология. Той носи дълги коси и панталони с дупки на колената. Със своята дълга брада той по-скоро прилича на салафит, отколкото на млад берлинчанин. На фланелката на Дарио е изобразен портрета на силен човек – Владимир Владимирович Путин. „Харесвам Владимир“, споделя Дарио с дружелюбен тон.

„Путин винаги получава това, което желае“. За него стопанинът на Кремъл е образец за подражание, заявява Дарио и в неговия поглед се вижда безкомпромисност. Той е единствената надежда за Балканите. „Путин в определена степен е нашият бог“. Макар Дарио със своето мнение не спада към мнозинството, но „ние, руснаците“, както той сам се нарича, ставаме все повече.

В Сърбия ситуацията е сходна. В страната, претендираща да стане член на Европейския съюз, Русия присъства навсякъде. В сръбската столица Белград Путин може да бъде видян не на тениски, а на огромни плакати, разположени около пътищата. Русия се възпява на тези плакати като „по-големият славянски брат“, а президентът Путин – като „образцов славянин“.

Плакатите оказват своето въздействие. Мнозинството граждани подкрепят курса на сближаване с Русия. Данните от представително социологическо изследване, проведено по поръчка на вестник „Политика“, показват, че над 61% от анкетираните се обявяват за по-тесни отношения с Русия. Мария Сейжич споделя това мнение – 73-годишната жена продава зеленчуци на пазара в Белград.

Сейжич, по думите й, е преживяла „ужасни войни, глад и потопи“. Единственият, който днес все още може да й помогне, това е „матушка Русия“. Тя хвали Русия не само за общото социалистическо минало, за това има и прагматични причини. Когато миналата година на Балканите преляха реките, Русия помогна – бързо и без бюрократични забавяния.

Загинаха десетки хора, стотици граждани, останали без покрив, по цели дни чакаха помощ. Докато в Брюксел обсъждаха мерките, на място помогна Русия. Кремъл изпрати вертолети, тежка техника за разчистване на развалините, медицински екипи и спасители. Русия чувства тясна връзка със Западните Балкани, населени със славяни и православни.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери вижда в Сърбия, Косово, Черна гора и Македония „фронтова линия“ с Русия. Върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини призова Кремъл през декември 2014 да не въвлича Балканите в украинската криза. Освен това, Русия не трябва да провежда на Балканите линия против ЕС. Риторичните стрели по адрес на Кремъл са обусловени от следното – Русия води борба за сфери на влияние и власт на Балканите ту сдържано, ту проявява неприкрита агресивност.

По време на украинската криза Путин призова всички славянски страни да се присъединят към Новорусия /руското въображаемо образование, опиращо се на териториалните претенции в Източна Европа/. В Сърбия именно заради Путин в качеството на знак на приятелство, празничните чествания по случай 70-та годишнина от освобождаването на Белград от нацистка Германия бяха отложени с 4 дни. Така руският президент можа за присъства на най-големия военен парад от смъртта на диктатора Тито през 1980 г., празнувайки заедно със сърбите важния за славяните ден. Събралото се множество граждани му благодари, скандирайки „Путин, Путин!“, и пееше с всичка сила руския национален химн.

Сърбия не изпуска Русия от поглед

Влиянието на Русия може да се обясни по една проста причина. „Икономическите преобразования на Балканите след падането на социализма бяха реализирани само отчасти“, заяви експертът по Балкани от Фонда за наука и политика Душан Релжич. Обещанията на ЕС не бяха изпълнени. Сега заради буксуващите преговори за влизането на страната в ЕС съществува опасност от значителен икономически спад.

В създалата се ситуация част от политиците се стремят да създадат „контрапроект ЕС“. Едновременно с това Релжич смята истерията около Русия на Балканите за неоправдана. Русия има само незначително влияние върху политиката. „Много по-голяма активност на Балканите проявяват други страни, такива като Турция, Китай и ислямските страни, като Саудитска Арабия и особено Катар“. Освен това, Русия е важен икономически фактор за балканските страни кандидатки за членство в ЕС единствено в сектора на енергетиката. Външната търговия с ЕК играе за тези страни много по-важна роля.

Но самата Сърбия се намира във фокуса на Русия. През май 2014 г. Сърбия и Русия сключиха „стратегическо партньорство“. Освен това, двете страни подписаха договор със срок от 15 години за обмяната на разузнавателни данни и провеждането на съвместни военни учения. 2000 военни специалисти от двете страни работят в Центъра за извънредни ситуации. Релжич говори за отличителната особеност на страната. „Сърбия се придържа към европейски курс, но не изпуска Русия от поглед“. Това е валидно и за всички останали балкански страни, но в по-малка степен.

Корупцията, липсата на върховенство на закона, организираната престъпност, оклюмалият държавен апарат и разбитата инфраструктура сковават развитието на страните от бивша Югославия. На Балканите промените се случват много бавно.

В Сараево Дарио Маракович, млад студент с тениска с лика на Владимир Путин, все още чака автобуса. След 45 минути чакане стана ясно – ще му се наложи да ходи пеш. „В Русия такова нещо нямаше да се случи“, недоволства той и тръгва по пътя, осеян с дупки.