„Това е ужасен маскарад“, писаха преди дни чешки медии за перипетиите около сделката между чешкия гигант CEZ и доскоро неизвестната Гинка Върбакова. Усещането се натрапва най-вече заради налудничавото поведение на българското правителство, което истерично и панически променя позициите си. Както винаги, в главната роля е Бойко Борисов – царят на лупингите. При Борисов зодията е диагноза. В него наистина живеят двама близнаци, които рядко са на едно мнение. В рамките на няколко седмици той обяви, че: държавата не може и не бива да се меси в сделката; че може и трябва да се включи в сделката; че няма смисъл да участва в сделката, което е и последната засега новина по темата.

Участието на държавата наистина е абсолютно безпредметно и излишно. България например държеше повече от 10 години златна акция в приватизираната БТК и нито веднъж не се възползва от правото си на вето върху някое решение на собствениците. Никой вече не се сеща, че държавата си запази златна акция и в бургаския „Нефтохим“ и че си има представител в управата на комбината. И какво от това? Да сте чули държавата да спори с другите акционери в „ЛУКойл Нефтохим“ по някой въпрос?

Но защо новата позиция на правителството по сделката е „пас“? Може би то просто е в ролята на лисицата от баснята на Лафонтен, която обикаляла гроздето, но като видяла, че не може да го стигне и да си хапне, го обявила за кисело. Още преди седмици се разбра, че има доста неудобства и препятствия пред идеята държавата да се вклини в сделката между ЧЕЗ и „Инерком“. Беше ясно, че номерът не може да мине – най-малкото защото сделката е почти приключена, а включването на нов кандидат-купувач на финалната права на конкурс, продължил повече от година, може да даде основание на всеки от отхвърлените кандидати да атакува поведението на продавача ЧЕЗ.

Сериозен препъникамък се оказа и арбитражното дело на ЧЕЗ срещу България. Тъй като чехите съдят българската държава за лошо отношение, би било парадокс ЧЕЗ да продадат свои активи на същата тази лоша държава и да продължат да я съдят в Международния арбитраж.

В нашенския театър на абсурда участва и парламентарна анкетна комисия. Депутатите са се засилили да дирят отговорите на всички въпроси, които вълнуват обществото, и най-вече на един –

кой стои зад Гинка Върбакова, която внезапно стана най-одумваната бизнес персона в България. Има ли наивници, които смятат, че анкетната комисия ще изясни каквото и да било? Материята е такава, че само спецслужбите имат средствата и каналите да проследят парите, връзките и зависимостите на бизнес кръга, олицетворяван от Върбакова. Ако разузнаването и контраразузнаването ни са на висота, те ще знаят откъде извира куражът на дребничката бизнес дама от Пазарджик да участва в сделка от такъв мащаб и убедеността й, че може да осигури парите за придобивката. Любопитен детайл от последните дни е, че във връзка с проверките, наредени от премиера, от ДАНС са попитали прокуратурата какво е установила за Върбакова, съпруга й Славчо и за групата „Инерком“. Информацията по-скоро би трябвало да се движи в обратната посока – от ДАНС към прокуратурата.

На последното заседание на анкетната комисия премиерът Борисов отказа участие – защото неговите изявления можели да навредят на България в арбитражното дело, заведено от ЧЕЗ. Че могат да навредят, могат. А премиерът вече изпусна толкова непремерени думи, че едва ли може да напакости повече. Миналия месец например той дръпна цяла гневна реч, от която се разбра, че пак има някакви „гадове“, които искали да го катурнат от власт като през 2013 г., когато високите сметки за ток изкараха хиляди на бунтове…

Тактиката „Иди ми, дойди ми“ вече е запазена марка на Бойко Борисов. Сагата с активите на ЧЕЗ е само поредното проявление. А раздвоението на Борисов е толкова лепливо, че вече очевидно заразява дори железни министри като Горанов, които обикновено следват ясен и неотклонен курс. Тази тактика обаче не е просто смешна и нелепа, тя е опасна и разрушителна. Тя унижава институциите и ги парализира, срива уважението и доверието в тях. Държавата се управлява не по закони и по правила, а според прищевките и настроенията на премиера.

Не е чудно, че компании като CEZ съдят България в международни арбитражи – за враждебно отношение и ненормален бизнес климат. Чудно е, че все още в страната ни се отбиват чуждестранни инвеститори.

А СЕГА НАКЪДЕ

Изобщо не можем да сме сигурни, че новото решение на кабинета „Борисов“ е последното. До финала на сделката на ЧЕЗ има още много време. Първо предстои Комисията за защита на конкуренцията да одобри придобиването на активите на ЧЕЗ в България от „Инерком“. Одобрението е „вързано в кърпа“, защото КЗК трябва да провери само дали сделката няма да роди някой прекалено силен играч. „Инерком“ е твърде дребна, за да застраши конкуренцията, така че засечка от КЗК няма да има. Като получи „да“ от КЗК, Върбакова ще има 9 месеца, в които да осигури финансирането и да плати на СЕZ. Едва когато договорената сума бъде преведена, сделката ще стане факт. Което означава, че развръзката най-вероятно няма да се случи тази година.

Истината е, че сделката може да бъде блокирана само ако финансовото разузнаване открие, че купувачът е обвързан със зли сили и се надига заплаха за националната ни сигурност. Тогава българската държава трябва да се обърне към чешката, която като мажоритарен акционер в ЧЕЗ да откаже на „Инерком“ прехвърлянето на активите. Ако съдим обаче по поведението на правителството досега, то е на „ти“ с Върбакова и не намира нищо тревожно в обкръжението й. Факт е, че Борисов всъщност изобщо не искаше да пречи на сделката, а после симулира някаква активност само за да свали съмненията от себе си и да отвори клапата на общественото недоумение и недоволство от триумфа на дребната предприемачка. С други думи, ако нещо провали сделката, то ще е невъзможността на Върбакова да осигури средствата.

Юлиана Бончева