Странна политическа активност се забелязва от няколко дни насам в публичното и в медийно пространство. Уж неволни и сякаш несвързани помежду си действия и изяви пораждат въпроси и навеждат на размисъл. ЦИК например прие т.нар. пътна карта, на базата на която у нас да бъде организирано електронно дистанционно гласуване. Експериментално, за следващите три избора. Както се казва, „нищо лично“, просто проба. Появи се по радиото ни в клин, ни в ръкав дори говорителят Андреев, за да каже, че комисията предлагала да отпадне забраната екзитполовете да се съобщават от медиите в деня на изборите.

ЦИК са длъжни да изпълняват закона, според който трябва да бъде въведено и ползвано машинно, а не електронно гласуване, но за това дума не обелват. А с тези стъпки и крачки, анализи, съгласувания и взаимодействия саботират решенията на НС, пренасочвайки вниманието другаде. Едва ли има съмнение, че гласуването по интернет може най-лесно да се фалшифицира, но да не задълбаваме в технологиите…

Избори ли се задават, или само ни се привиждат?

Още по-впечатляващо в същата връзка е поведението на близък до властта сайт, който директно призова Борисов, че сега е времето „да подаде оставка и да спечели едни нови избори“.

Метаморфозите на медийните рупори, обслужващи властта, не спират обаче дотук. Същият сайт, който месеци наред бранеше главния прокурор като Матросов на амбразурата, преди ден препечата критична статия срещу Гешев и Горанов, с която предупреди, че доверието е „пред изчерпване“. Какво „пренареждане на картите“ се крие зад тези пируети, тепърва ще наблюдаваме. Очевидно дори там разбират, че присъствието в кабинета на Влади, както обича да се изразява забегналият в Дубай Васил Божков, вече носи повече вреди, отколкото ползи. Дали в един момент разкритията му няма да доведат до правителствена криза? А Борисов просто не смее да уволни Горанов, въпреки фанфарите колко морални са „стандартите на ГЕРБ“ по отношение на корупцията. Тук зависимостите на премиера се разголиха в пълен обем. С тактиката си досега, Божков пък показва, че ще продължава да пече властта на бавен огън, в който сам ще изгори, но ще повлече и доста хора от „управляващата хунта“ със себе си.

В този странен пасианс с предизборни намеци, се открояват още два интересни фактора. Единият се нарича Цветан Цветанов. Доста медии съобщиха, че цели структури от ГЕРБ „вече не издържат“ и били готови да се влеят в бъдещата негова партия. Другият е Мая Манолова. Тя отново е в обектива на медиите в последните дни и атакува в целта, без да крие „основната си амбиция“: „народното недоволство, народният гняв да се излее в урните, срещу това управление да излязат хора, които се смятат за леви, хора, които се смятат за десни, но най-вече хора, които се смятат за демократи“. София, по думите й, вече е показала успешния модел – всички срещу едноличната власт и срещу модела „Борисов“.

Та на предсрочни избори ли замириса посред пандемия и пред лято? Няма да е никак странно, ако и това ни се сервира като поредното „спасение на България“.