Ганиела Ангелова: Здравейте, господин Президент. Благодаря Ви, че приехте поканата ни за интервю.

Росен Плевнелиев: Благодаря и аз. Много се радвам на отправената към мен покана и съм сигурен, че ще бъдем полезни на българите с това интервю.

Ганиела Ангелова: Предлагам Ви да започнем с един мой любим цитат на Бисмарк – „политиката не е наука, както смятат професорите, тя е изкуство“. Как се прави добро изкуство в България? Какво е това изкуство? Разчели ли сме го?

Росен Плевнелиев: Значи, първо, малко за Бисмарк. Много ми се иска да не се връщаме към тези времена, защото Бисмарк е точно патриархът, който положи основите на политиката на „великите сили“. Това е в сърцето на неговата идеология. Бисмарк е един велик човек за своето време. Няма съмнение в това. Той е човек, трасирал пътя през 19 век и има своята огромна роля за напредъка в Европа като цяло. Не бива да забравяме, че това не е само военен, но преди всичко напредък за обединение, ако щете дори и революциите, които се случиха тогава в Реформацията в началото на поставянето на новата технологична ера. Той има своята огромна роля. Но аз заставам пред вас и казвам в прав текст: иска ми се тези политики от 19 век да останат в 19 век.

Ганиела Ангелова: Ползвахме метафората, обаче.

Росен Плевнелиев: Точно така е, да. Аз приемам и разбирам много добре Вашия въпрос. В 21 век искам да има нови идеи. Лично аз като държавен глава работя за това. Аз не приемам, че имаме украинска криза, при която са нарушени основите на международния правов ред, такъв какъвто беше създаден след Втората световна война, и отново ще действаме по логиката на великите сили и периферията. Ще се съберат Русия, Германия, Франция и САЩ и ще решат съдбата на украинския народ. Защо? Там живеят 42 млн. украинци. Те си имат граница, имат си конституция, имат пълното право да решат и собственото си бъдеще.

Защото Вашият въпрос е изключително точен и ясен. Той води и към това ние, политиците, да научим уроците от миналото.

Ганиела Ангелова: И да се поучим от грешките, нали така?

Росен Плевнелиев: Точно така. Да вървим напред.

Ганиела Ангелова: Ето пак се връщаме на тази метафора. Добро изкуство, което ще остане, има ли го в България?

Росен Плевнелиев: Разбира се, че има. България постигна немалко. България е държава, която може да се гордее със своя път. През последните 25 години ние постигнахме три стратегически важни неща за българския народ – парламентарната демокрация, членството в Европейския съюз, членството в НАТО. И аз като президент заставам пред вас и казвам: за мен научените уроци от политиката са, че доброто трябва да бъде запазено и разширено, а лошото подобрено.

Ганиела Ангелова: И да се върнем в реалността, Ви предлагам. Виждате какво се случва – последните рокади в правителството, исканата оставка на просветния министър Тодор Танев. Това с цел да се отклони вниманието от евродоклада ли е?

Росен Плевнелиев: Не бива да остават такива съмнения.

Ганиела Ангелова: Но видяхте заглавията на вестниците.

Росен Плевнелиев: За съжаление е така. Аз мисля, че никой не се съмнява в правото на министър-председателя да поиска оставката на когото и да било от министрите, още повече с министър-председател като Бойко Борисов. Това се е случвало и очевидно ще се случва. Но ще ми се наистина, когато се поиска оставката на един министър, и медиите, и народът да разберат ясно причините. Това ще помогне, за да няма ето тези съмнения, за които и Вие говорите.

Ганиела Ангелова: Да няма спекулации.

Росен Плевнелиев: Да няма спекулации. Просто министър-председателят е в пълното си право да излезе и да каже: искаме оставката на всеки от моите министри, защото…. И да посочи защо.

Ганиела Ангелова: И така, да се върнем на евродоклада. Казахте: ще го коментирам, когато излезе. А той вече е факт. Какъв знак е за европейските ни партньори?

Росен Плевнелиев: Искам категорично да заявя, че Европейската комисия за България е изключително коректен и достоен партньор. Това си пролича и в поредния доклад. Докладът е конкретен, докладът е ясен. И той не само просто констатира, но и дава решение, задава посоката. И тук ще направя ясната констатация, че Европейската комисия застава не на страната на един или друг министър, или правителство, или политическа партия в България, застава на страната на българския народ. И Европейската комисия, и българският народ искат едно и също – работеща система на правораздаване в България.

Ганиела Ангелова: Реформа във Висшия съдебен съвет и реформа в прокуратурата.

Росен Плевнелиев: Задължително. И дори е добре да започнем много дълбок и обоснован дебат за ролята на Висшия съдебен съвет и Прокуратурата. Но, нека да сме наясно. Досега България в последните 10 години пет пъти е обещавала реформи. Пет пъти е писала стратегии. И десет пъти идват докладите всяка година един след друг, за да констатират понякога едни и същи неща, специално визирайки Висшия съдебен съвет и Прокуратурата на България. Крайно време е там да видим конкретни и дълбоки усилия за напредък. Сигурен съм, че 2016 година ще ни даде отговор на този въпрос.

Ганиела Ангелова: Трябва ли Висшият съдебен съвет да си подаде оставката и кой ще понесе отговорността? Кой ще поеме тази отговорност?

Росен Плевнелиев: Оставката е висш морален акт. Не бива българският държавен глава да иска и да очаква подобни действия, защото веднага ще се създадат съмнения за намеса в абсолютно независимата съдебна власт. Но е въпрос всеки един съдия, всеки един прокурор и всеки един от техните най-висши представители в тяхното правителство, Висшият съдебен съвет да прецени и да вземе своето морално и чисто човешко решение.

Ганиела Ангелова: 26 години чакаме тази реформа в съдебната система. Екатерина Захариева – Вие работите с нея от дълги години – ще се справи ли?

Росен Плевнелиев: Точно така. Пред Вас ще се опитам с няколко изречения, защото Вашата медия е и символ на това. Тя е символ на влизането в дълбочината на нещата, в по-подробния дебат. И нека мъничко поне да използвам възможността, която Вие ми давате да говоря пред Вашата медия, за да влезе малко повече в детайл думичката реформа. Реформа не е – това, което много български политици днес си представят, да променим ли закона. Това не е реформа.

Ганиела Ангелова: А как трябва да изглежда тя тогава?

Росен Плевнелиев: Реформата е последователно усилие. Законодателната инициатива е част от реформата, но не е началото и не е краят на реформата. Реформата може да бъде успешна само тогава, когато българският народ е видял прогреса и е казал да, тази реформа е успешна. А не просто само промените в закона. Чака ни дълъг път, който ние трябва да извървим много бързо.

Аз заставам категорично зад усилията на министъра на правосъдието г-жа Захариева, защото знам, че тя е компетентна, знам, че тя е изключително мотивирана и знам, че тя не за първи път има смелостта да влезе в един крайно нереформиран и проблемен сектор, за да се опита да го подреди.

Заставам категорично зад усилията и на Народното събрание, и на правителството да изпълнят собствената си стратегия, която приеха, която е много смислена и която е част от реформата. И също така, обаче, очаквам не само спешни законодателни инициативи в пакет от поне 5 закона, с които министър-председателят излезе в началото на годината и категорично се ангажира с това. Той посочи срокове. Ако искаме да работим за доверието на гражданите, думата трябва да се спази, но и срокът трябва да се спази. Тоест, от март до юни ние трябва да видим парламент, който денонощно работи, и правителство, което е абсолютно посветено на темата със справедливостта в държавата и съдебната реформа. Но след това трябва да дойдат и резултатите.

Това е голямата тема за българския народ, не просто само да го замерваме с поредните обещания за реформи, а той да види прогреса и резултатите. Крайно време е това нещо да се случи.

Ганиела Ангелова: Казахте работещо правителство. Тези скандали, на които станахме свидетели в съдебния сектор, случайни ли са? Защото, виждате заявките и непрекъснатото говорене за предсрочни парламентарни избори. Чухме и Бъчварова, и Цветанов, които казаха: готви се преврат срещу правителството, същият сценарий като този от 2013-а, февруари?

Росен Плевнелиев: Ще разделя Вашия въпрос на две. От една страна, скандалите не ни придвижват напред. Скандалите са нещо, което ни отклонява от правия път и обслужва тези, които ние наричаме задкулисие, тези, които не искат реформите в България да се придвижат решително напред. Скандалите са отказ от аргументи. Скандалите са доказателство, че не се води дебат, а просто се замерваме с вината и с елементарни и плоски, бих казал, сценарии. Скандалите в България, за съжаление, са част от публичното пространство. Но моят апел към политиците е да покажат националноотговорен подход, а той е отвъд елементарното отиграване на ситуации малко по-дългосрочно и много повече дълбоко в смисъла на нещата.

Втората част на Вашия въпрос беше от гледна точка на това, че ние всички говорим за стабилност. Аз обаче като държавен глава казвам: относителна стабилност. Ние постигнахме относителна стабилност в България след две години на извънредна нестабилност, в които се смениха три парламента и пет правителства. Сега е малко по-добре. Икономиката го усети. Вие виждате, всички показатели показват, че стабилността…

Ганиела Ангелова: Ето този икономически ръст от 3 % не го очаквахме. Има заложен по-висок ръст за тази година. Дай боже, да бъде така.

Росен Плевнелиев: Дай боже, да бъде така. Но вижте, ще кажа от своя опит като човек, който дълги години е правил икономика, създавал работни места, инвестирал. Трудно ще постигнем ръст над 3 %, ако не подобрим рязко бизнессредата в България, която минава през тези реформи, за които говорих.

Ганиела Ангелова: И бизнесът всеки ден казва в студиото – искаме съдебна реформа. С това започваме предаването и с това завършваме.

Росен Плевнелиев: Абсолютно. И видяхте наскоро, че 10, не една, а 10 двустранни камари – българо-немска, българо-американска, българо-френска, италианска, излязоха и много конкретно посочиха отново. Виждаме перспективите, казаха те, в българската икономика, виждаме в нея силния потенциал и ние искаме тя да расте. За целта, обаче, има 5 големи неща, които трябва да станат. И едното от тях е съдебната реформа. Другото от тях е образователната реформа, свързано отново със скандали, вместо с решителен напредък в българската образователна система, защото светът не ни чака, а без качествени и добре подготвени кадри няма да успеем да привлечем големите нови фабрики, които ще се случват в Европа покрай задаващата се нова индустриална революция.

Ганиела Ангелова: Има ли сценарист за бутане на правителството? Има ли такова нещо, защото всеки ден чуваме отвсякъде нови предсрочни парламентарни избори, а пък искаме инвестиции. А когато идват инвеститорите, те казват: ние искаме да инвестираме, но да има предвидима среда. Ние правим петгодишен план, откъде да знаем дали няма да има ново правителство, ние не сме сигурни.

Росен Плевнелиев: Със сигурност всяко едно правителство има своите противници, има хора, които не са съгласни с него. Повече от ясно е, че опозицията – и това е част от нейното демократично право, организира вот на недоверие. Надявам се да няма по-дълбоки сценарии, задкулисни, свързани с нерегламентирани и не законосъобразни действия срещу което и да било правителство на България и институция на България. Но вижте, средата в България днес е такава – среда на много ниско доверие на гражданите в институциите, среда на рекорден брой протести, на две големи вълни на протести от 2013 и 2014 г. Затова говоря аз, като държавен глава, за относителна стабилност, защото ние не бива да се самозаблуждаваме, че сме много стабилни. Нещата могат много бързо да се променят. И именно затова ролята на правителството е да знаят кои са те, да имат план за действие, да го комуникират ясно с народа и не да обещаят 50, а да обещаят 5 големи неща, да ги свършат, за да може това да доведе до по-високо доверие на хората в институциите, и да не обръщат толкова голямо внимание на всякакви задкулисни сценарии. Всяко едно правителство остава в историята не с начина, по който е избрано, и с начина, по който е свалено. То остава в историята с това, което е свършило.

Аз очаквам през 2016 г. не задкулисни сценарии, а много смислена работа, която да се свърши.

Ганиела Ангелова: Ще се стигне ли тогава до предсрочни парламентарни избори?

Росен Плевнелиев: Надявам се през 2016 г. да не сме свидетели на предсрочни парламентарни избори. Като държавен глава, аз не мога да поискам оставката, нито съм този държавен глава, който ще подкрепя на всяка цена безпринципно когото и да било. Но вижте, 2016 година е изключително важна, тя е решителна за България. През 2016 г. ние имаме големия шанс да адресираме темата за справедливостта в обществото, защото тук всички политици са до стената. Народът е изключително нетърпелив, дошло му е дотук и той очаква смислени действия за повече справедливост в държавата. Това означава съдебна реформа, никакви избори. Ние трябва да вземем тези 5 законопроекта и да минем през тях. Защото, вижте, 94% от българските граждани днес не вярват, че системата на правораздаване е символ на справедливост. А решенията са ясни, решенията са в кариерното израстване на честните магистрати, а не на онези с връзките и зависимост. Решенията са наистина в случайното разпределение на делата, а не в абсолютно неслучайното разпределение, на което се нагледахме.

Ганиела Ангелова: Това след колко години, ако почнем с реформата, ще го видим това реално – една адекватна съдебна система, работеща, такава, каквато ние я искаме. Колко време трябва?

Росен Плевнелиев: Аз очаквам от политиците на България, след като поеха ясен ангажимент, от март до юни това да е тотален приоритет, това да бъде      така – дадена дума, хвърлен камък. Сега трябва да се случи в Народното събрание. Министър-председателят пое ясни срокове и това е добре. Така се работи за доверие. Когато поемеш ясна отговорност, дадеш срокове и покажеш какво и как ще промениш в държавата. Пет закона, всеки един от тях е важен, но най-важен е законът за съдебната власт, защото оттам ще дойде и това, което Вие посочихте абсолютно коректно и правилно – реформата и в Българската прокуратура. Там, в този Закон за съдебната власт ще дойде и въпросът с крайното коректно решение на кариерното израстване, случайното разпределение, командироването на служители. Защото Вие виждате, че 90 % от скандалните случаи от международна значимост, но важни за народа политически дела от високите етажи на властта, в крайна сметка се решават от командировани странно, по неясни критерии магистрати.

Всичкото това пред очите на народа до юни месец трябва да бъде решено коректно. И ние трябва да покажем, че след като пет пъти сме писали стратегии, „екшън“ планове, сега дойде времето за резултати. Това ни каза и Европейската комисия. Рискът е огромен. Ще го кажа много ясно. Ако и този път сме свидетели по-скоро на действия по повърхността, по-скоро на декларации и на по-малко резултати, има геополитически риск за България и има риск, свързан с нашето достойно място в Европейския съюз. Защото Румъния е толкова напреднала вече напред. Тя е извършила своите смели реформи. Те са довели до качествени резултати. А днес румънският главен прокурор, който отговаря за корупцията, е човек на годината, личност на годината в цяла Европа.

Ганиела Ангелова: Как успяха румънците? Защото Тимерманс каза, Вие го чухте онзи ден: те успяха и са по-напред от вас, защото си почнаха реформата навреме, а при вас 2013-2014 г. имаше политическа криза.

Росен Плевнелиев: Точно така. Но, ето, първият вицепрезидент на Европейската комисия много точно посочи, че България все още има своя шанс. Ние сме назад от румънците, но имаме своя шанс. И тук Европейската комисия по най-честния и коректен начин ни дава този шанс. Защото можеха и вече да ни отделят от Румъния. Ако ни отделят от Румъния, това ще бъде голям проблем за България.

И ние имаме 2016 г. Моята молба към политиците е: не си мислете за избори, свършете това достойно действие – реформа в българското правораздаване. Направете го за българския народ! И го направете, за да запазите достойното място на България в Европейския съюз! Имаме все още този шанс да го направим. Тази година именно поради думите на вицепрезидента Тимерманс, именно поради политическата заявка и на премиера Борисов, именно поради действията на правителството, което отиде в Брюксел и каза: ние знаем, че изоставаме решително от румънците, помогнете ни! 2016 година е за това – да се свърши работа именно в тези много смислени направления, които ще ни доведат напред, а и народът ще го признае.

Ганиела Ангелова: Почнаха ли да си правят партиите кампании за президентските избори вече?

Росен Плевнелиев: Когато има усещане за нестабилност, разбира се, политическите партии започват да играят своята игра. Не всички са доволни от разпределението в парламента, не всички са доволни от това, че ние виждаме разцепление в голяма част от политическите партии – съвсем наскоро и в ДПС, преди това го видяхме и в други политически партии.

Нека покажем, че многопартийната демокрация в България работи. Нека покажем, че и най-фрагментираният парламент, в който днес имаме осем блока, в които членуват 37 политически партии – никога не е имало такова нещо в нашата модерна история.

Ганиела Ангелова: Но видяхме какво се случи в Реформаторския блок и чухме какво каза онзи ден Радан Кънев.

Росен Плевнелиев: Нека, въпреки всичките тези слабости, въпреки цялата тази пъстрота, покажем, че и най-фрагментираният и най-пъстрият български парламент може да бъде полезен на народа. Покажете го през 2016 година! Едни избори в момента няма да ни заведат никъде. Те само ще развалят и нищо няма да подобрят. Няма никакви гаранции, че резултатите на политическите партии ще бъдат по-добри. Със сигурност е ясно, че българският народ днес не желае отново нестабилност. Напротив, ние виждаме, че 2016 г. можем да видим икономиката да продължи напред, експортът да се възстанови, потреблението да дойде отново на някакви разумни нива. Ние можем да видим едно успешно усвояване вече от новите милиарди от европейската солидарност за България. 2016-а е стратегически важна за България. Ами, моля ви, като има толкова много смислена работа за вършене, вършете я! Стига битки!

Ганиела Ангелова: Обаче личните интереси са над всичко понякога.

Росен Плевнелиев: Разбирам Ви много добре. Това също е част от демокрацията. И няма как да не се съобразяваме с това висше положение на българския народ. Ще го кажа още по-ясно пред Вас. Като държавен глава, аз съм против президентска република в България. Аз не вярвам, че тя ще ни помогне да подобрим нещата. Нещо повече, убеден съм, че България е намерила своя правилен модел със създаването на парламентарна демокрация. Да, в парламента се коват законите. Да, там се раждат и умират правителствата. Там се кове бюджетът, който ни помага да имаме политики и приоритети, с които да постигаме резултати за народа. И да, това е едно голямо постижение. Моля, всички, които вярват в парламентарната демокрация и я представляват, да покажат през 2016 г., че тя е нещо смислено за България. Ако обичате, реформи и работа, а не извънредни избори!

Ганиела Ангелова: Имате ли мотивация, така искам да Ви задам въпроса, за втори мандат? Казахте, лятото ще кажа, има време, но е много важно да ни кажете. Мотивацията е нещо изключително важно и човек няма как да не знае.

Росен Плевнелиев: Вие го усещате в този разговор. Аз горя с това, което правя. Имам много силна външнополитическа програма. България получи много високо признание за своята принципна и балансирана политика. Само преди два дни аз бях от най-високата трибуна в Европа. България пое председателството на 47 европейски държави, обединени в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. България прие председателството и на 13-те държави в Югоизточна Европа, като ние днес сме и председатели на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. В следващите няколко месеца в България ще дойдат рекорден брой президенти, рекорден брой министър-председатели, рекорден брой министри. Това Ви го гарантирам.

Ако средно на годината в България са идвали от 5 до 10 президенти, през тази година ще дойдат 20. Ако средно на годината в България са идвали 5 до 10 министър-председатели, през тази година ще дойдат много повече. Ако средно на годината в България са идвали по 15-20 министри, през тази година ще дойдат вероятно 100.

Ганиела Ангелова: Как да се възползваме от това?

Росен Плевнелиев: И ето, аз пак питам. Вашият въпрос беше много смислен. След като 2016 г. светът ще дойде в България, какво ще му покажем – политически боричкания, партизански войни? Или ще покажем смислени действия и това, че българската парламентарна демокрация работи. Аз искам това да покажем на света. И съм много мотивиран да бъда част от тази институционална култура на България, която чрез националноотговорен подход и диалог ще постигне резултати, а народът, разбира се, той ще вземе своите отговорни решения. Той е суверенът, той ни назначава, той преценява кое е добро.

Ганиела Ангелова: Мотивиран ли сте за втори мандат?

Росен Плевнелиев: Аз съм мотивиран в това, което правя. И ще го правя до последния ден и до последния момент. Иначе, за втори мандат е рано да говоря.

Ганиела Ангелова: Добре. Хайде да направим една такава равносметка, защото в крайна сметка, да, казвате рано е да говоря, но за тези четири години човек сигурно си прави равносметка, каквото и да работи, когато вече свършва това нещо.

Росен Плевнелиев: Безспорно, труден мандат, във време на извънредна нестабилност – както вътрешнополитическа, което се изрази в две служебни правителства, пет правителства, които се смениха, и три парламента за две години в България досега в моя мандат. Но освен рекордна вътрешнополитическа нестабилност, ние имаме и рекорден брой кризи по света. Никога досега след Втората световна война човечеството не е изправяно пред такива огромни предизвикателства. Ще дам само един факт. Днес броят на разселените, изгонените от домовете си хора по планетата е по-голям, отколкото по времето на най-кръвопролитната досега война, Втората световна война. Ситуацията е извънредна. Кризите са рекорден брой. И в такива времена на мен се падна голямата отговорност да държа здраво посоката. И считам, че се справям по един коректен начин. Разбира се, народът ще прецени.

Ганиела Ангелова: И правейки си равносметка, човек сигурно си задава въпроси за грешките. Кои бяха големите грешки, които и до днес не може да преглътнете в този мандат?

Росен Плевнелиев: Всеки един президент допуска грешки. Това е съвсем нормално. Ако не беше така, щеше да има проблем. От грешките трябва да се учим. Това ни обогатява и ни прави още по-силни. Грешките не трябва да бъдат замитани под масата, защото това е предпоставка за катастрофа. Много държави днес плащат много голяма цена за това, че не са се поучили от грешките и са ги замитали, че са ги отлагали за следващите поколения, независимо дали става въпрос за високите държавни дългове, нереформирани сектори, олигархични структури. България не е по-различна от всеки друг в региона, да не кажа в много по-широк аспект, нещо повече, ние трябва да си даваме сметка и е много добре човек да отиде в ООН, да се разходи из коридорите, да види 200 държави, да види коя на какво дередже е, къде са, какво мислят, кой ги представлява, как действат, за да разберем, че ние, българите, изобщо не стоим зле. Напротив, ние сме в категорията на едната четвърт – 25% от планетата, най-добре развити, най-модерни, водещи, но имаме ниско самочувствие.
Питахте ме за грешките.

Ганиела Ангелова: Коя е грешката, която не може да преглътнете, нещото, за което вече не остана време в този мандат?

Росен Плевнелиев: Знаете ли, аз ще ги разделя на две, понеже Вие питате за големи грешки. Наистина, мога да кажа, че спя много спокойно с това, че лично аз виждам големия смисъл на това, което съм правил, спя спокойно с това, което съм направил досега, и мога да посоча не големи грешки, но големи промени. Но нека да кажем така – грешки иначе, колкото искате. Но ще кажа още веднъж. За мен стратегическа грешка, голяма грешка на ниво президент в тези четири години не съм допускал. Надявам се и да не допусна до края. Разбира се, никой не е застрахован. Иначе, грешки колкото искате. Това е нещо съвсем нормално, но това е нещо, което е част от това, че ние трябва да се фокусираме върху прогреса. Ако нещо не работи добре, трябва да го направим по-добре.

Ще дам много примери. През тези четири години от мандата на мен ми се е случвало да правя много сериозни персонални назначения, говорейки за грешки. И тези персонални назначения, всяко едно от тях е от съществена важност за държавата, защото това не са случайни хора. Но ето, примерно, аз трябваше още в първата година от мандата си да се разделя с началника на кабинета си. За мен това беше едно назначение, което е безспорно неуспешно, аз го отчитам като грешка.

Мога да посоча много смислени, големи приоритети и действия, които извършихме за пръв път. За пръв път български държавен глава постави иновациите в центъра на българската държавност. За пръв път българският държавен глава назначи две служебни правителства. В неговия мандат за пръв път се организираха два референдума. За пръв път български държавен глава дава път на пряката демокрация. За пръв път български държавен глава води жестока битка с олигархията, например в енергетиката. Защото „Големият шлем“ щеше да обслужи само олигарсите и никой друг. Аз зададох три смислени приоритета – енергийна ефективност, от която вече печелят 250 хил. български граждани, които се записаха в националната програма за саниране на българските домове; енергийна диверсификация, от която ще спечели българската икономика; енергийна либерализация, от която ще спечелят 360 хил. български фирми и 7,3 млн. български граждани, защото най-после ще се отърват от монополите в енергетиката и ще избират своите доставки. Мога да посоча много неща, които се случват за първи път.

Същевременно, големи грешки, които са невъзвратими, наистина не мога да посоча. Разбира се, народът ще прецени все пак и ще даде и обективната оценка за това какво съм вършил.

Ганиела Ангелова: Винаги народът казва думата и е най-верният коректив. Казахте, олигархията. Нека да поговорим и за това какво трябва да се случи в България, за да няма олигархия или да се намали олигархията, влиянието на олигархията?

Росен Плевнелиев: Много е просто.

Ганиела Ангелова: Сигурно е просто, обаче не може да се преборим.

Росен Плевнелиев: Ще го обясня много ясно. И Вие сте абсолютно права, ясно е какво трябва да се направи, но българският политически елит не е достатъчно ефективен в това, което трябва да се направи. Но първо, какво трябва да се направи? Слушате всички български политици, те ще говорят в един глас, идват избори, президентски, социална отговорна икономика. Да, но социално отговорната икономика е точно обратното на олигархичната икономика. И дотолкова доколкото имате олигарси, и те са силни, и те крадат и отнемат от малкото наличен обществен ресурс за пенсии, за достойно възнаграждение, за здравеопазване, за социални политики, няма как, те са в жестоко противоречие едните с другите. Тоест, всички политици, които говорят за социална отговорна икономика, за социални политики, да бъдат така добри да инициират действия срещу българската олигархия.

Коя е олигархията? Дефиницията и много проста. Това са всички тези, които се обогатяват не чрез правила и не чрез устойчиви бизнесмодели, те се обогатяват за сметка на държавата. Кои са източниците на тяхното обогатяване? Три – приватизация, обществени поръчки, държавните пари. Това е, много елементарно. Какво трябва да се направи? Като президент, аз съм дал пример неведнъж за това какво трябва да се направи и не искам да се повтарям, но само правилата за управление на риска на държавните пари, които бяха приети от първото служебно правителство, доведоха до изключителен резултат в крайна сметка за българите, защото им спасиха      1 млрд. от обществените пари, а на туй отгоре и това беше удар срещу българската олигархия, невиждан досега.

Като държавен глава, аз съм този политик, който излезе и каза: досиетата КТБ, всичко на масата, няма какво да крием. Защото досиетата КТБ са новите досиета на Държавна сигурност. Там ние имаме абсолютни и жестоки зависимости, обвързаности и те не бива да бъдат крити. Защото ако българската държавност иска да води истинска битка срещу корупцията и истинска битка срещу олигархията, това минава през пълна прозрачност в действията на прокуратурата, на данъчните и на българската държава като цяло по казуса КТБ.

Ако оставим казуса КТБ да се замете, ако отново за пореден път оставим олигархията да обере българския народ с още няколко милиарда, ако не се тръгне по пътя на всеки лев, всеки кредит, всеки актив и да се преследва до дупка, така както много държави го направиха…

Ганиела Ангелова: Вярвате ли, че това ще се случи. Понеже казахте голям удар, кой трябва да бъде следващият голям удар срещу олигархията?

Росен Плевнелиев: Ако не се случи това, ние ще имаме огромен проблем в България, че ниското доверие на гражданите ще стане още по-ниско. Народът отново ще бъде обран. Затова аз мисля, че зависи от политиците по казуса КТБ да покажат решителност и да действат национално отговорно и прозрачно. Това ще помогне много.

Същевременно, какви са следващите действия? Вижте, битката в българското правосъдие, битката за съдебната реформа е и битка между олигарсите и предприемачите. Това е и битка между миналото и бъдещето. Това е битка за устойчива, от една страна, добра бизнес среда, и от другата страна, абсолютно непрозрачно блато, от което олигарсите биха могли спокойно да ловят риба в мътната вода и да го правят вече толкова години. Следователно, всяко едно действие за съдебна реформа, новият закон за обществените поръчки, ще го кажа много ясно.

Ганиела Ангелова: Бягате ли в тази прозрачност? Защото това е целта – най-накрая да видим прозрачност.

Росен Плевнелиев: Абсолютно съм съгласен с Вас. Ще наблюдавам много внимателно. Вижте, когато се управлява общественият ресурс, няма какво да се крие, няма какво да се крие. И аз искам да видя закон за обществените поръчки, който да постави абсолютно прозрачно всяка една обществена поръчка. Това, което имаме днес, не е достатъчно. Имаме просто един регистър, но нямаме пълната информация. Моята молба към политиците е сега, когато дебатират по Закона за обществените поръчки, по Закона за публично-частното партньорство, което е много позитивно, но моля ви, не само някакъв регистър, а всичко за всяка обществена поръчка, и това е едно изречение, което можете да добавите в този закон. Независимо дали е кмет, дали е министър, всяка една обществена поръчка, колкото и голяма да е тя, не само някаква информация, а цялата информация: договорът, анексите, тръжната процедура, всичко да бъде на сайта. Щом управляваме парите на народа, няма какво да крием от него. Ако обичате, на сайта!

Ганиела Ангелова: Кои са олигарсите? Защото Вие винаги сте казвали: проблемите трябва да се назовават с истинските им имена. Не трябва ли в един момент да кажем този, този, този и този, защото битката с олигархията трябва да започне отнякъде, но докато всички си затваряме очите и ни е страх, може би, не знам?

Росен Плевнелиев: Аз мисля, че двете служебни правителства на България водиха битка с олигархията и те постигнаха немалко. Защото от трите източника на обогатяване за българската олигархия единият вече е елиминиран и то от служебното правителство на Марин Райков. Държавните пари вече не стоят така, както е било 25 години само в една избрана олигархична банка. Това вече не е така. От една страна, все пак има смислени действия в правилната посока. Ще ми се да са повече, ще ми се да са по-решителни и ми се ще да са по-ефективни. Отново се връщам на      най-важното – резултати в интерес на народа. И ето сега един от най-важните резултати е колко пари ще съберем обратно от вече откраднатото от българската олигархия по казуса КТБ. Това ще се следи много внимателно.

Ганиела Ангелова: Кои са олигарсите?

Росен Плевнелиев: За мен като държавен глава е важно да подкрепям институциите и правилата в държавата. Не очаквайте от българския президент да посочи един или двама с ръка и да каже ето, те са олигарси. Но аз очаквам да има институции, които да се занимават с тази тема и правила. Веднага казвам, трябва да е ясно кои са олигарси и кои са предприемачи. Трябва да направим голямата разлика между тях. България има страхотни предприемачи, които успяват по правилата, имат устойчиви бизнесмодели, плащат данъци, създават работни места и благодарение на тях нацията върви напред. Тези хора трябва да получат пълната подкрепа, за да могат да продължават и да разширяват това, което правят. Същевременно обаче дефиницията за олигархия вече дадох. Трите каци с мед, от които тя се обогатява, ги посочих. Там трябва да се бръкне от институциите.

Кои са институциите, които трябва да бръкнат в трите каци с мед? По отношение на държавните пари вече е ясно, има правила. Нещата сега стоят по-добре. Същевременно обаче по отношение на приватизацията – като че ли и тази каца с мед поприключи. Но там олигархията се обогати по един невероятен начин в България.

Остава третата, най-важната, най-голямата – обществените поръчки. Днес българското правителство управлява рекорден ресурс. Ако погледнете бюджета на българската държава през 1998 г., наскоро гледах цифрите, е бил 8 млрд. лв. Сега е 32 млрд. лв. Много пари.

Ганиела Ангелова: И значи стигаме до извода, че не се разпределят правилно парите.

Росен Плевнелиев: Въпросът е, първо, как се разпределят парите, зависи от Народното събрание. В бюджета е посочено ясно. Аз мога да ви посоча големите суми.

Ганиела Ангелова: Тогава защо не стигат парите?

Росен Плевнелиев: Прекрасен въпрос. Давам пример. През далечната 1998 г. парите за здравеопазване в България са 1 млрд,, сега са 3,5 млрд. В далечната 1998 г. парите за образование са 1 млрд., сега са 3,5 млрд. Три и половина пъти повече. И никой не е доволен. Как се получава така, че ние днес наливаме 3,5 пъти повече пари и аз ще поспоря леко с Вас по тази тема. Защото хората казват, че парите ни са малко, аз казвам, че парите са достатъчно, но не се управляват съответно по най-ефективния начин. Отново пример за здравеопазване – 1 млрд. 1998 г., сега сме 3,5 млрд. Кой е по-доволен? Как е станало така, след като наливаме 3,5 пъти повече пари, че народът да каже: имаме прогрес, нашето здравеопазване върви напред, но не го казва. Тоест, ние управляваме 3,5 повече пари по един неефективен начин. Какво трябва да се направи? Ето, това е голямата тема.

Същото е в енергетиката, същото е във всички останали сектори – реформи, но и това само по себе си не е достатъчно. Но всяка реформа трябва да започне с две големи неща, които днес в България са и големият проблем. Едното голямо нещо е институции, които са обърнати с лице към гражданите и са ефективни.

Ганиела Ангелова: И гражданите да си върнат доверието в институциите.

Росен Плевнелиев: Точно така. Няма как да станем богата държава, няма как, ако нямаме работещи институции. Просто няма такова упражнение.  В света има само два типа богати държави – едните, които газ, петрол, нефт, ние нямаме, другите, които са още по-богати от тях, още по-развити от тях, още по-културни, още по-интелигентни, още по-щастливи, са тези, които нямат газ, петрол и нефт, но имат работещи институции, които гарантират правилата за всички. Ако българският енергиен регулатор, ако българският финансов регулатор, ако българският медиен регулатор работят така, както работят във всяка една развита европейска държава, вие ще видите много повече инвестиции, много повече доверие на гражданите. Така че, голямата тема е институции, които обслужват не олигарсите, а обслужват гражданите. Институции, които не замитат, така че уж има някакви правила, обаче всъщност ние сме достатъчно креативни. Напротив, институции, които с желязна воля налагат правилата.

Едната голяма тема, по която във всеки един закон, във всяка една реформа трябва много да се мисли и да се надгражда, е институции. И втората голяма тема, това е прозрачност, но и прогнозируемост. Искам да направя разликата между двете неща. Прозрачност – да. Прозрачност на обществените поръчки. 2016-а е решителна за това. Длъжни сме да „вкарваме“ много повече прозрачност. И тук – електронно правителство, електронно здравеопазване, електронно…, колкото може, повече регистри, колкото може – повече информация. Не подценявайте гражданите. Тяхното доверие ще се върне тогава, когато им дадем възможност сами да решат за себе си кое е добро и кое е лошо и къде държавата е успяла. Това минава най-малкото през уважението към гражданите. Не да замитаме информацията и да не им я даваме, а точно обратното – да им я дадем, а те ще решат.

Но по-голямата тема за мен и за българската икономика е за прогнозируемостта. Едно е да си прозрачен, съвсем друго е да си прогнозируем.

Ганиела Ангелова: Изключително важно е за бизнеса. Да се върнем на институциите и на президентската институция. С Маргарита Попова в последно време виждаме Вашите различни гледни точки, не само на отчета, което беше вече ясно и категорично. Кога почнахте за гледате в различни посоки? Още от първия ден или с течение на времето, защото, съгласете се, ако направим един по-общ поглед след 1989 г., може би няма президентска двойка, която да е завършила с гледане в една посока.

Росен Плевнелиев: На това ни учи историята и това, което Вие казвате, е абсолютен факт. Така е. Нагледали сме се също така и в миналото на много по-сериозни противоречия между президентските двойки, че и на предварително хвърлени оставки и на много сериозно напрежение. Ще го кажа много ясно. Да, с течение на времето, ние сме вече накрая на четвъртия мандат, съвсем нормално е различията да започнат да се открояват много ясно. Кога започнаха те? Вероятно покрай назначаването на Орешарски, избирането на Орешарски за министър-председател на България. Нека все пак си припомним, че тогава като държавен глава аз имах много принципна позиция и свалих доверието си от министър-председателя Орешарски и от председателите на двете парламентарно представени политически сили, които го подкрепяха, г-н Станишев и г-н Местан. Пред целия народ конкретно, ясно обясних за един акт на висше задкулисие в държавата.

Същевременно нека да си припомним, че аз снех доверието си от правителството на Орешарски, но Маргарита Попова работеше добре с това правителство. Оттам започнаха немалко разлики. Беше създадена комисия за импийчмънт на държавния глава в парламента, което беше висш акт на противоконституционност и на тотално нарушаване на законите в държавата. И там имаше едни изказвания на г-жа Попова, интересни, от тази гледна точка. И отново аз се почувствах сам, защото имах принципната позиция, че не бива Конституцията да се прегазва по този начин.

Разбира се, всичко свързано с протести, които се организираха тук, отвън, които искаха оставката на държавния глава. Същевременно вицепрезидентът не успя и не можа да се разграничи от тези протести, няма да давам оценка за тях, защото аз уважавам правото на всеки един българин да протестира, но все пак народът изработи своята обективна оценка какви бяха тези протести, какво постигнаха, а и след това г-н Бареков дойде лично тук, в президентската институция, и направи едно интересно изказване от гледна точка на миналото и неговата собствена оценка. Поиска и извинение от мен, поиска я публично, но все пак тогава вие видяхте едни по-различни позиции.

Ще го кажа много ясно. Вижте, в крайна сметка различията са някаква форма на богатство. Аз съм много толерантен човек, аз съм много търпелив човек. Аз съм посветен на институциите и на развитието на демокрацията в България. Аз съм добронамерен. Не вярвам в ударите под масата, но вярвам в аргументите на масата. Това искам да чуя, това очаквам да видя и със своето търпение и добронамереност съм посветен на тази институция.

Българският народ не очаква от президента и от вицепрезидента да се разделят по един скандален начин. Той не очаква от тях да бъдат и еднакви. Съвсем нормално е да имат и различни позиции.

Ганиела Ангелова: Но не и коренно различни.

Росен Плевнелиев: Това го оставям на народа. Той ще прецени. Има достатъчно политолози, социолози, студенти, млади хора. Те ще преценят кой как е действал в тези години. Мога да уверя, чрез уважаемата медия, българския народ, че и до последния ден за мен институционалната култура ще вее това знаме на много високо ниво, защото това ни липсва, много ни липсва. Ако нашите институции работят прозрачно, ефективно и със самочувствие да защитават националния интерес и правилно избраната европейска посока на България, ние ще стигнем много далеч. По-малко раздяла, въпреки че е съвсем нормално да има различие. Едно е различие, друго е раздяла. Аз залагам на различията и на това от различията да се ражда едно многообразие.

Ганиела Ангелова: В този ред на мисли, ако имате мотивация, ако решите за втори мандат, ще търсите ли друг партньор в президентството.

Росен Плевнелиев: И на този въпрос е рано да отговоря. Има време.

Ганиела Ангелова: Мислите ли по въпроса тогава.

Росен Плевнелиев: Има време. Разбира се, всеки държавен глава, всеки политик в България прави своите изводи, но отвъд сметките на един или друг е суверенът, народът. Всеки един политик трябва да може не само да се вживява в ролята на говорител на народа, ами да го чува. Като го чуе, че и да действа. И затова ще го кажа – нека да видим. Към средата на 2016 г. всичко може да е различно. Ами ако съдебната реформа се провали, къде ще бъдем тогава в очите на народа?

Ганиела Ангелова: И в очите на Европа. Вие го казахте по-рано в нашия разговор.

Росен Плевнелиев: И в очите на нашите европейски партньори. Защото националният интерес е защитен единствено и само в рамките на достойното семейство на европейските народи.

Ганиела Ангелова: Казахте, и ми прави впечатление напоследък все по-често казвате, в тази ситуация бях сам, в онази бях сам, сам, сам и сам. Чувствате ли се предаден? Силна дума използвам, но нарочно я използвах.

Росен Плевнелиев: Да, силна дума е, точно така. Вижте, все още уча много от това кое е добро и кое е лошо в политиката. Все още нямам обяснения за много от действията на някои български политици и мога да посоча примери. Но от друга гледна точка самият аз не се променям. Тоест, спя спокойно с това, което правя. Добронамерен съм. Търся смисъла. Аз съм президент, но аз съм и инженер. Искам, като пипна нещо, да го оправя. Не мога да развалям и няма да спя спокойно от това. Знам, че големият смисъл на човешкия живот, за мен, е в това да има съзидание, да има добронамереност, да има добротворчество и много смирение.

Същевременно обаче не всички политици са еднакви и, разбира се, народът избира своите политици. Избрали са си такъв президент, такъв съм аз. Затова наистина аз ще преценя, когато дойде времето. За да бъда коректен към народа, ще преценя, ще изляза и ще кажа. Същевременно обаче знам едно. Не декларациите, не сметките, а реално свършената работа е най-важна. И за 2016 г. аз имам изключително амбициозна програма за вършене. Рекорден брой външнополитически посещения, рекорден брой посещения на световни политици в България, реформи, много, много смислена работа за България.

Ганиела Ангелова: Критиките срещу Вас. С коя от критиките най-не сте съгласен и можете да я оборите.

Росен Плевнелиев: Говори се, че съм назначен президент. Това не мога да приема по никакъв начин. Най-елементарната сметка показва, че когато аз получих подкрепата на политическа партия ГЕРБ, за което благодаря, тогава на тези избори, ние имахме избори две в едно и имаше в един и същи ден, в едни и същи избирателни секции и двата избора: за президент и за местни избори, политическа партия ГЕРБ получи един милион гласа на местните избори, в същия този ден президентът Плевнелиев получи 1 750 000 гласа. Това означава, че аз добавих голяма стойност. Това означава, че аз съм назначен, но не от политическа партия ГЕРБ, а от народа и аз служа на народа. И това е добре да се знае.

Също така не мога да приема критиките, че българската външна политика е слаба, че българската външна политика е по-скоро безхарактерна, че ние не знаем какво искаме да постигнем. Ако започнем тази тема с Вас, наистина няма да ни стигне още едно интервю. Но ще посоча, че никога България не е стояла толкова добре в Европа. Никога не е имало такъв рекорден брой европейски политици, които да го заявят в прав текст. Никога България не е стояла толкова добре на Балканите. Никога нашият експорт не е бил толкова мощен, защото растежът от 2,8 % се дължи преди всичко на експорта, който дръпна с 12 % напред, но това пък се дължи и на българската външна политика.

И ако някои говореха за икономизация на външната политика, тя вече се и случва. Ще дам само пример. Търговията между България и Турция от моето посещение в Турция досега се умножи по две. Търговията между България и Китай от моето държавно, най-висше посещение в Китай, за тези две години се е увеличила с 60 %. Търговията с Германия, да, аз имам рекорден брой посещение в България. Аз ходя в Германия досега за четири години десет пъти. И не се срамувам от нито едно от тези посещения, защото при всяко мое посещение съм договарял по няколко фабрики и отваряме по няколко фабрики на годината в България. И при всяко едно мое посещение ние сме разширявали оборота така, че Германия днес с огромен рекорд напред е най-големият пазар на България. Не кой да е, а Германия. И ние се учим от най-добрите и търгуваме в рекорден обем с най-добрите.

Постигаме много, но разбира се отново ще обобщя. Трябват последователни действия и трябват институции. Едно е президентът да отвори вратата, съвсем друго е кой ще мине през нея, как ще мине през нея.

Ганиела Ангелова: Говорим за институции. Диалогът с „Дондуков“ 1.

Росен Плевнелиев: Добър. Мога да кажа, че с министър-председателя се събираме на всеки две седмици. Пием по едно кафе, обсъждаме важните теми. И с него сме различни, но имаме много коректни, бих казал, мъжки отношения. Аз мисля, че ще продължи да бъде така и нататък.

Ганиела Ангелова: За какво последно говорихте? Обсъждахте ли да речем предстоящия президентски вот.

Росен Плевнелиев: Последната ни среща с него беше преди няколко дни и тя разбира се обхваща много широка палитра от теми. Но ето, ще бъда откровен и ще разкажа за тази среща. Обсъдихме съдебната реформа, ясните действия на правителството в следващите месеци. Аз съм този, който говори директно с европейските партньори, мога да вдигна телефона на всеки. Аз ще го кажа нескромно, но за мен европейската политика не е външна политика. За мен, като човек, който е живял дълги години в Европа, говори езиците, разбира ги от половин дума, познава ги като никой друг, за мен европейската политика е, това е моето семейство. Аз ги познавам много добре и те ме знаят много добре. Мога да се обадя на Меркел, на Жан-Клод Юнкер, на когото трябва, когато трябва. Ще получа разговор с тях в рамките на 30 минути моментално. Но аз трябва да знам, че ние сме в една посока с правителството.

Обсъдихме приоритетите. Това беше нашата последна среща. Съдебна реформа – да, ускоряване от март месец до юни месец, тотален приоритет. Говорихме и за референдума. И се радвам, че това е едно изпълнено обещание. Политическа партия ГЕРБ застана зад референдума и ние сме свидетели на едно историческо решение, за което аз благодаря. Благодаря, защото Народното събрание свърши едно смислено дело и даде път на пряката демокрация и на електронното гласуване.

Разбира се, говорихме с него и по въпроси, свързани с предстоящи външнополитически инициативи както на министър-председателя, така и на президента. Аз имам много силна, изключително амбициозна външнополитическа програма и искам министър-председателят и президентът да съгласуват, защото само заедно ние можем да бъдем ефективни. Той ще отиде на Европейски съвет, ще каже едно. Аз ще отида от най-високата трибуна преди два дни в Европейския парламент, ще кажа друго. Но е добре българските държавници да имат общи послания, говорят на един език. Това отеква силно.

Ганиела Ангелова: А разминаванията къде са?

Росен Плевнелиев: Разбира се, че имаме разминавания. Аз разбирам, че министър-председателят има много тежък дневен ред, че той трябва да балансира всеки ден между хиляди проблеми. Разбирам, че той си говори по телефона с всеки и разбирам, че той трябва да обърне внимание на всеки. Защото все пак министър-председателят е, да го кажа така, висшият изпълнителен орган. Същевременно, като президент, аз не следвам този подход, аз съм по-различен, което не означава, че не се допълваме взаимно. Тоест, за мен количеството проведени разговори на ден, количеството проведени срещи на ден не е толкова важно, колкото това да имаме стратегически приоритети, да имаме смислени приоритети, да знаем накъде сме тръгнали, ама не от днес за утре, а от днес до 2030 г. И по тези неща аз да следя, че има напредък и развитие, независимо кой е на власт.

Президентската институция в България е добре скроена. Когато правих своята кампания, не пожелах допълнителни права за българския държавен глава и държа на думата си. Мога да направя разликата днес на европейската сцена между президентите, които се избират от парламента и президентите, които се избират от народа. Разликата е голяма. Това, че българският президент се избира от народа е голям плюс и едно визионерско действие на тези, които са правили нашата конституция. Това е добре. Президентът има силен глас. Той може да задава посоката. Аз това правя. Задавам посоката и за модернизация, и за реформи в енергетиката, и съдебната реформа. Министър-председателят върши изпълнителната работа и това е нормално.

Ганиела Ангелова: Казахте президентска кампания. Ако сега да речем сте в такава кампания и си представяме, че сте се решили за втори мандат, какъв ще бъде слоганът Ви, прима виста.

Росен Плевнелиев: Знаете ли, че този слоган, който аз си измислих и си пожелах, който е символ на президента, но и на инженера – „Градим модерна България“, слоганът от 2011 г., няма да ме изостави по никакъв начин. Вижте, аз вярвам в градежа. Вярвам в това, ще го кажа много отговорно, вярвам в последователните усилия на всеки българин, на неговото място, ден след ден да бъде по-добър, да бъде по-квалифициран. Ако щете, да бъде и по-отворен към света и по-успешен. Зависи от всеки един от нас. Да надгражда в собствения си живот, а да не разваля. Да постига собствените си цели, които той ще зададе. И затова като човек, който не вярва, че нито една революция е успяла в дългосрочен успех, революциите краткосрочно са извършвали промени в обществата, но дългосрочно устойчивият прогрес не се дължи на тях. Устойчивият прогрес се дължи на съзнателното действие на всеки един да подобрява, да се развива.

Притеснявам се от скандалите, притеснявам се от отнемането на мотивацията на хората именно да се усъвършенстват, да си повярват, че могат повече. Всеки ден ни заливат с това, че не можем, че не знаем, че нямаме план, че нямаме идеал, че нямаме посока и ще го кажа ясно – това е съзнателно действие на българската олигархия и контролираните от нея медийни империи. Това е съзнателно действие на 10 800 ченгета, агенти на Държавна сигурност, които продължават да бъдат навсякъде около нас. Чуйте ги, те с това ни заливат. Те казват – нямаме идеал, не можем, не знаем, няма прогрес, няма развитие.

Ганиела Ангелова: Е, тогава една скобичка, съвсем кратки да бъдем, кога най-накрая ще свършим темата с досиетата, ще отворим досиетата докрай, за да не остава съмнението?

Росен Плевнелиев: Трябва да го направим това. Дължим го на българския народ. Ако ние не сложим комунизма, Държавна сигурност, тоталитарния режим и неговите слуги и институции по един коректен, обективен начин в историята и в учебниците, с доброто, но и с лошото, с истината за този режим, ние рискуваме децата ни нищо да не разберат от това. А това е заявка подобни престъпни режими да се върнат.

Ганиела Ангелова: Има ли такава опасност?

Росен Плевнелиев: Винаги има такава опасност. Винаги има опасност от ненаучените уроци от историята. Аз виждам такава опасност и на европейската сцена със страшна сила. Вие днес виждате в Европа министър-председатели, които казват, че не искат да имат нито един мюсюлманин в държавите си. Вие днес виждате министър-председатели в Европа, които казват – моята нация трябва да е чиста. Вие виждате днес в други държави, членки на Европейския съюз, че на бежанци се слагат печати с номера. И това са ненаучени уроци от историята много страшни. Вие виждате днес национализъм, популизъм, които със страшна сила набират скорост в Европа.

Ганиела Ангелова: И в кратко време.

Росен Плевнелиев: Още по-страшно. И затова, ако ние не надграждаме, ако ние не сме честни в обществените поръчки, но и в историята, ние рискуваме младото поколение, следващите поколения на България да не се поучат от нашите грешки, което означава, че историята може да се повтори.

Ганиела Ангелова: Мястото и ролята на България в сложната геополитическа ситуация какво е днес?

Росен Плевнелиев: България днес стои много добре във външнополитически аспект и докато аз съм президент, ще държа много на принципната, ясна и добре артикулирана и изразена позиция на България. Ние не се крием и не стоим в ъгъла, за да бъдем една част от декора на която и да било европейска институция, конференция или конгрес. България има позиция. Никога досега българският президент не е бил толкова много канен, казвам го с доза скромност, но от време на време трябва и да посочваме тези неща.

Разбирате ли, ние отказваме събития от европейско значение, защото не можем да ги включим в графика. Само преди няколко месеца аз бях на Първия глобален берлински форум, ключов говорител. Бях в ООН, най-високата трибуна, но не веднъж, три пъти в рамките на няколко дни. Българският държавен глава беше канен и търсен. Бях един от ключовите говорители на Конференцията по климата, на Конференцията по устойчивото развитие. България е търсена навсякъде.

Ето сега Четвъртият глобален форум в Баку, рекорден брой посещения, но Вашият въпрос. Светът днес е много непредсказуем. Никога не е било така. Глобалните сили, но и регионалните сили са в жестока конкуренция, донякъде и в сблъсък помежду си. Вие виждате, че в една Сирия ние имаме жесток сблъсък на регионални сили, Саудитска Арабия, Иран, Турция и други. Вие виждате, че САЩ отказват вече да бъдат световния полицай, да се намесват във всеки един проблем и това е разбираема политика на президента Обама.

Вие виждате как Европейският съюз е все още слаб и неконсолидиран по отношение на своя огромен потенциал да бъде глобална сила, тъй като ние сме най-голямата икономика на планетата. Ние сме най-голямото пространство за човешки права, свободи и демокрация на планетата. Ние имаме в ръцете си уникален проект за мир, който никой друг няма. Това е Европейският съюз. Но днес, за съжаление, има много съмнения в нашата визия, в нашия план и те трябва да получат нова доза…

Ганиела Ангелова: Съмнение за бъдещето на Европейския съюз. Знаете какво прави Камерън.

Росен Плевнелиев: Всичкото това на куп днес се случва пред очите ни със страшна скорост Светът се променя. Геополитическите баланси са изцяло различни. Геополитическото противопоставяне, което виждаме, което е рекордно, донякъде е и поредното доказателство, че геополитическите баланси се променят. Тоест, да го кажа много ясно, всеки заявява претенциите си в бъдещия ред и в неговото разпределение. Убеден съм, че след тези бурни времена на рекорден брой кризи светът ще намери своя нов баланс. Но дотогава има още доста време. Има поне още няколко години.

Ганиела Ангелова: Какво е бъдещето на Европейския съюз и респективно бъдещето на България в Европейския съюз?

Росен Плевнелиев: Ще кажа първо много ясно, че България извън Европейския съюз няма бъдеще на демокрация и на просперираща икономика. Българският национален идеал е дефиниран от Васил Левски, от революционерите и от будителите на България и той е свързан с европейското развитие на България. От тази гледна точка, когато днес Русия и Турция се сблъскват, моят съвет към всички български политически лидери е да не търсят безумни и невъзможни комбинации между едната и другата държава и баланси, които ние не трябва да търсим. Те трябва да се държат много просто. Ние сме европейци. Ние трябва да се държим като европейци. Нашият национален интерес не бива да бъде диктуван от София на Изток. Нашият национален интерес е да бъдем европейци и да се държим като такива.

Като държавен глава аз така действам. И това означава, независимо за коя криза да става въпрос, България трябва да дефинира своя национален интерес, който е да осъществим великото дело на нашите революционери, будители и Апостола на свободата за чиста и свята република и достойното място на България сред европейските народи. Същевременно обаче това е нашият национален интерес. Той е гарантиран и е дефиниран от поколения български революционери и будители. Но си спомнете какви тотални предателства сме видели в историята, като например българския комунистически режим, който щеше да ни завещае и да ни закрие като 16-а република на Съветския съюз или като троянски кон на някой си в Европейския съюз.

Затова аз очаквам от българските политици, първо, да познават националния идеал и интерес, дефиниран от Апостола на свободата. Второ, да работят за него. Това означава да бъдем европейци, да действаме по европейски.

Ганиела Ангелова: Да минем към темата България-НАТО, отношенията между България и НАТО, и как България да стане по-важен съюзник, ако щете, на НАТО, да бъде по-важен в Алианса, предвид сега това, което се случва в Гърция и Турция.

Росен Плевнелиев: Действаме здраво и постигаме немалко. Вижте, че зададохме с новата програма и план за развитие на въоръжените сили посоката за модернизацията на Българската армия. На свикания от мен Консултативен съвет за национална сигурност ние взехме и много отговорни решения. Не само да се приемат програмата и планът за развитие на Въоръжените сили и да се даде спокойствие на нашата армия да планира, надполитически да изгражда способности, а не да бъде обект на ежедневните разправии между една или друга политическа сила. И, второ, по-важно, зададохме за пръв път, и това е голяма промяна, и това е, да не кажа, революция, но голяма еволюция за нашите Въоръжени сили. Ние казахме много ясно – променяме изцяло приоритетите и задаваме посоката за рязко повишаване на съвместимостта на българските Въоръжени сили с партньорите от НАТО. Тук разбира се Русия няма как да е доволна от това ясно дефинирано стратегическо решение на българската държавност, на Консултативния съвет за национална сигурност при президента. Защото оттук нататък нашата армия ще получи пари, ще се модернизира, но единствено и само с цел подобряване на съвместимостта. Тоест, ние трябва да купуваме оръжейни системи, които са съвместими с нашите партньори, а не с някой, който не е част от нашето семейство. Това е голямата промяна в Българската армия и продължаваме напред.

България днес зададе посоката за своето по-активно интегриране в НАТО. Имаме позиция по всички въпроси. Зададохме и политически променихме отношението към нас чрез промяната на тренда на финансирането на армията ни от намаляващ към увеличаващ.

Ганиела Ангелова: Бяхте ясен и категоричен.

Росен Плевнелиев: Да, точно така. И тук постигнахме много. Дойде не кой да е, дойде Дейвид Камерън, министър-председател на Обединеното кралство, и каза много ясно с едно изречение – вие сте силен партньор. Такова признание не сме получавали досега.

Ганиела Ангелова: Да поговорим за политиката, вървим към края вече на нашия разговор, на Русия. Имаше ли успешен ход външната политика на Русия? За какво говори тя преди последната пресконференция на Лавров?

Росен Плевнелиев: Точно така. Вижте, светът все повече и повече става наясно не с пропагандните и декларативни тези на руската външна политика, а с мотивите, с движещата сила на руската външна политика такава, каквато я виждаме днес. Аз се чувствам много удовлетворен, че бях един от първите европейски лидери и един от първите български държавници, който имаше категорична позиция по въпроса с действията. И ще направя разлика между Русия, която обичаме, руския народ и неговите постижения – културни, в областта на науката и на културата, но ще направя голямата разлика между Русия и Кремъл, ще говоря за Кремъл. Аз бях един от първите държавници, който посочи много ясно, че Кремъл и тези, които днес управляват Русия, буквално взривиха международния правов ред. Окупацията на Крим не е нищо друго, но тотално денонсиране и отказ от правилата на международния правов ред, такива каквито бяха създадени след Втората световна война. Тоест, всичко, което ние научихме от най-кръвопролитната война на планетата, беше забравено с едно действие. И оттук нататък в Европа, но и по света  ние имаме, от една страна, невиждано противопоставяне Запад-Русия, имаме санкции, контрасанкции, много ниско доверие.

От друга гледна точка обаче и към днешна дата ние си даваме сметка, европейските лидери, че не само че санкциите работят, те работят много добре и те свършиха своята част от задачата, но ние оставихме и канала за диалог с Русия отворен. Така че, се надяваме  и бих прогнозирал, че може би до максимум две години Русия ще се върне на масата с една по-прогнозируема и една по-международно отговорна външна политика. Всички ние искаме Русия и Кремъл да бъдат партньор и затова държим каналите отворени. Всички ние се притесняваме, че Русия може да изпадне в самоизолация. Това е много голям риск и това може да се случи.

Вие виждате на Световната конференция по климата 157 държави и техните президенти и министър-председатели на обща снимка, но президентът Путин не беше там.

Ганиела Ангелова: Тогава можем ли да говорим за затопляне на отношенията между Изтока и Запада, защото вчера Джон Кери го каза – виждам вече затопляне отново.

Росен Плевнелиев: Ще се радваме. Всички го искаме, но това затопляне не може да бъде конюнктурно. То не може да бъде и безпринципно, защото тогава ние ще се обърнем срещу собствените си ценности. Това затопляне може да дойде не само покрай решаването на един или друг проблемен казус, примерно борбата с терористите, която задължително трябва да се води на глобално ниво и Русия има своята роля за това. Или, разбира се, решаването на сирийския конфликт, който е жесток и е крайно време световното прогресивно човечество просто да седне на една маса и да не излезе от тази стая, докато не го реши.

Но по-важното в този случай е, че ние искаме да видим не просто само конюнктурни действия по един или друг казус, ние трябва да видим една Русия, която се връща към правилата. Една Русия, която, да го кажа в прав текст, работи за доверие и която надгражда международния правов ред, а не го разрушава.

Ганиела Ангелова: Вярвате ли?

Росен Плевнелиев: Аз съм сигурен, че това ще се случи. Въпросът е кога ще се случи. Другото не е опция.

Ганиела Ангелова: В близко обозримо бъдеще вероятно.

Росен Плевнелиев: В близко обозримо бъдеще, ще кажа така. До две години ние ще продължаваме да бъдем свидетели, това е моята прогноза, на това хладно отношение, на това противопоставяне. Ние виждаме много векторна политика на Русия за дестабилизиране на Европейския съюз. Ние виждаме много антиевропейски партии, които се финансират по линия на руски механизми за финансиране на крайно националистически и всякакви други структури. Това се вижда, фактите са навсякъде около нас. За това говорят европейските лидери в прав текст и ние не бива тук в България да мълчим. Не бива, трябва да говорим. И това и аз правя.

Ганиела Ангелова: И ако все пак се стигне до предсрочни парламентарни избори, готов ли сте със служебен кабинет?

Росен Плевнелиев: Винаги съм готов. Научих своите уроци, набрах опит и скорост. Искам да уверя българския народ, че във всеки труден и тежък момент аз съм готов да действам спрямо Конституцията, по съвест и най-добронамерено. Готов съм, но не искам. Не искам, защото България през 2016 г. има нужда от реформи и работа, а не от нестабилност.

Ганиела Ангелова: Много Ви благодаря за този разговор. Благодаря Ви, че бяхте толкова искрен.

Росен Плевнелиев: И аз Ви благодаря.