Христо Марков

Свикнали сме новинарският поток през август да се доминира от депутатски почивки, курортни станции, жълти новини и чалга сензации. Този август е различен. От първите дни сякаш почивката на политическия елит създаде напрежение.  Да оставим настрани, че често дирижираните скандали бяха с читалищен привкус, но се усеща тътен в скритите помисли на големите играчи, че очевадно се подготвят  удари в различни посоки, че се готвят разплати за стари, неплатени задължения.

Предстои интересна есен в политическия ландшафт. Докато управляващите с цената на всичко ще се стараят да се представят добре в предстоящото председателство, то опозицията по няколко линии точно през  него вижда възможността да докаже състоятелността си. Кой ще свири край на мача засега не е известно, но който и да е няма да пропусне шанса си.

Както обикновено затишието на политическото поле бе озвучено богато от прокуратурата: първо с рекордния обвинителен акт от 15 000 страници по аферата КТБ, който сякаш е направен така, че да не докара доникъде, но веднага атакува  гниещия в изгнание  Цветан Василев, който държи рекорда по размер на далаверата в Източна Европа. Тържествено той намери широка вратичка да бъде защитен от глобалния закон „Магнитски”, който визира възможността да бъде защитен като „разобличител на корупцията”. Срещу скромния хонорар от 50 000 долара на месец за лобистката  щатска организация. Тя пък веднага ни информира, че „случаят на Цветан Василев вече бил на бюрото на Доналд Тръмп”.

Веднага се раздвижи тлъстият продуцент на скандали с паричен привкус  Делян Пеевски – виден депутат от ДПС. Последва скандал и протест в оръжейна фирма, а същият Пеевски написа отрито писмо, че нямал нищо общо с оръжейни поръчки и интереси в тази сфера. Защо ли? ГЕРБ поизтупа праха и възкреси проекта „Цанков камък” като родопски символ на корупцията

И веднага скочиха като ужилени: Ахмед Доган, Корнелия Нинова, че дори и прокуратурата продължи да пише писма.  И пак въпросът, на който никой не отговаря е „Защо? Защо в жегите някои не си въздържат нервите?”.  Това няма да е в стила на самодейността от 50-те години. Малко хора си спомнят как започна всичко. С цветни илюминации в сърцето на Родопите, в присъствието на премиера Иван Костов и турския министър–председател, със знамената на двете страни и в присъствието на мощни агитки на СДС и ДПС. Дали още от там не е започнало връзването на милионния хонорар на Доган или пък близостта на Нинова с Костов в гиганта „Техноимпекс”? Отдавна забравени въпроси.

Факт е обаче ужилването на Корни от с. Крушовица, с което тя обвърза, разбира се, БСП и започна да сипе заплахи за съд и правосъдие към всички, които я „обидили”. Преди много време написах, че Герб с мекото си отношение към Корни е доста сериозна грешка, имам чувството, че дори отношението им е леко несериозно, но никога не бива да забравят, че тя е израстнала в жестокия свят на затънтеното северняшко село, опитала е разпада на социалистическото ТКЗС с  последващите колизии, успяла е да се добере до постсоцилистическата действителност на Иван Костов с всичките далавери и да се включи активно в тях и не само, а да придобие едно от „златните” предприятия – „Техноимпекс”. Това не е случайно и не е за подценяване. Тръгнала е като „момичето на Костов” и е стигнала до „отбора на Румен Овчаров” – Булгартабак, Пловдивския панаир, заместник–министър, партиен хардлайнер.  Сега прави всичко възможно да дискредитира властта, защото не е в нея и активността и ще продължи, ще продължи и с измислицете и най–вече с лъжите, които тя умее да представи като позиционна загриженост за народа. Такъв противник трябва да бъде дискредитиран докрай, пренебрежителното отношение към него е груба грешка. Опитите на Антон Тодоров да прави нещо в това отношение биват лесно парирани.

Но августовските жеги бяха белязани с нещо рядко ставащо в родната ни политика. Проговори Ахмед Доган. Дори написа обръщение, в което се удиви защо се занимават с него, защо щели да го арестуват и завърши сърцераздирателно: „Защо се занимават с мен? Аз съм пет години вън от политиката. На кого преча, на кого съм трън в очите?”. Това съвсем не е случайно. Доган проговаря само, ако е лично застрашен. Може би инстинкта му за самосъхранение заговаря в такива моменти. Едва ли е случайно и успоредяването на писменото обяснение със същото на Делян Пеевски.

Дали създателят иска да се отдели от творението си или корелацията е обратната, все едно. И двете явления имат еднакво зловредно влияние върху обществото ни. Погледнем ли близката ни история ще се убедим в многобройните примери за това взаимно самоизяждане. Вероятно и двамата са си спомнили една знаменателна фраза на великия Стив Джобс: „Да си най–богатия човек в гробищата е нищо. Но е много важно да го разбереш…” Изглежда в годините има натрупвания, които ги карат да са притеснени. „Слухове са, че ме разследват и ще ме арестуват, нямам конфликт с Пеевски…” – гърми загрижено Доган, а дебелия Пеевски отговаря: „Нямам интереси във Военно–промишления комплекс, не придобивам активи на КТБ…”, но някъде има успоредяване на интереси, което поражда конфликт и той рано или късно ще тресне. Дали единя или и двамата има време – ще разберем.

Но привидното спокойствие у героите е повече от очевидно. Стигна се дори до публичното лъскане на образа на Ахмед Доган от близкия му приятел Димитър Тадаръков, който ни накара да се умилим пред  „скромността”  му да пребивава в двузвезден хотел нейде по морето, каквито били и сараите му. Там само си почивал и четял книги, според Тадаръков. Пеевски пък съвсем трябва да се е отдал на благоденствие – прибира си милионите, не стъпва в Народното събрание, кръстосва мужду Дубай и Виена – въобще, животът е песен. Какво му остава друго освен да се обяви за „жертва на фалшивите новини”.

Но очевадно нещо кара тези хора да се страхуват и то страхът е изписан в агресивното им отсъствие.  От дългото си сътрудничество с ДС, Доган най–добре знае, че има едни хора от задкулисието, които подготвят нещата с прецизността на хирурзи и обикновено не прощават.  Той имаше уникалната възможност да бъде наистина етническия коректив в страната, да бъде естествения лидер на онеправданото население, понесло тежестта на Възродителния процес, но стигна до Сараите, до денонощната му охрана, до живот със страхове и неестествено битуване в света на митовете, митологемите и колегите от всемогъщата Държавна сигурност. Животът се оказа несправедлив към него, независимо от демонстративната безалтернативност – рано или късно ще има отмъщение за всичко. Неизвестен е само кога ще настъпи този момент, което го кара да се страхува панически от тези, които той създаде. И Пеевски е един от тях, който също е зает да се спасява, защото не се знае какво знаят американците, до каква степен са готови да задействат гилотината и кога ще решат, че в България е крайно време да се престане с модела Кой, което означава да падне главата на самия Пеевски. И дали Доган не го е отписал от листата на фаворитите? В същото време и Цацаров май сменя посоката, защото се вижда краят на мандата му.

Няма да е далеч времето когато ще научим кой кого е изпържил и защо. И ще има възмездие за някои, а за други ще е възможно да се появи и някоя неизвестна група килири с особени поръчки. Поне досега във вечно несвършилия преход съдбата на щастието е такава. Спомнете си само финала на Емил Кюлев – един от щастливците на прехода. В зенита на славата си завърши земния си път като обикновен деец на Коза ностра, ма тя нали си е известна като „наше дело, наша работа, домашна”.

А засега грижата на Корнелия Нинова е да се спасява от опасностите, които ще я преследват непрекъснато, защото прекалено много тайни има между нея и Гергов, а той и стана враг, пък и по масонска линия може да подскаже нещо на Цацаров и да я завърти проверката, например за стари прегрешения. Всичко е като в мъртво вълнение, а тогава морето взима най–много жертви. Не ми е известно някой от споменатите да е добър плувец. Въобще есента ще ни е интересна. Чакайте на Кой няма да му издържат нервите.