Днес е църковният празник Неделя Месопустна, наричан още Месни заговезни. Според традицията днес за последно се яде месо преди великденските пости. Месни заговезни е винаги в неделя – осем седмици преди Великден. Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския) пост.

По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. На празника цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.

Традиционни гозби за този ден са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.

Думата „заговезни“ идва от заговявам, започвам да постя.  В съботата преди Месни заговезни бе Задушница, на която се прави помен за мъртвите.

Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. През нея може да се яде сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца. Тези две недели са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината.

Постите съществуват в почти всички култури като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека, вкопчил за достигане на надмощие над желанията и страстите. В прехода между зимата и пролетта обаче чрез постите се цели и настройване и почивка на организма. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.