Антон Хекимян, bTV: …Вие присъствахте и на вечерята между лидерите на балканските държави. Как премина тя?

Лиляна Павлова, евроминистър: Тази среща е знакова. Защото мисля, че от много години, особено в съвременната история, такава среща не е имало. Лидерите, държавните глави на държавите от Западните Балкани, първо, да са заедно на една маса – и тук това отправя много важен сигнал за това, че може би на Балканите осъзнахме всички, че няма нужда да обясняваме само колко сме велики и да, така, да спорим. Напротив, трябва да обединим усилията си, за да вървим напред. Защото, време е да излезем, така, от усещането, което има – че Балканите е нещо негативно; че думата Балкани трябва да се свързва с нещо несигурно, нестабилно – войни, битки, пререкания или барутен погреб. За мен най-важното като присъстваща и на неформалната вечеря, и вече на самата официална среща; за мен беше освен нашата заявка и желание, на нашия министър-председател, но и на всички нас като воля, за мен беше важна обратната връзка – да чуя от всеки един от тях лично изказано нещо много важно. Всеки от тях – дали е премиер или президент на съответната държава, каза: ние сме готови и както виждате, сме тук заедно около тази маса – нещо, което не сме правили въпреки нашите различия, противоречия понякога, да променим, да се обединим в името на това – да имаме един стабилен регион на Балканите. Тази заявка и този ангажимент беше много важен.

АХ: Някои от тези хора наистина не са сядали на една маса до тази неформална вечеря.

ЛП: Така е, именно!

АХ: Аз затова ви питах какъв беше духът на тази неформална вечеря. Защото на формалните разговори е ясно, че всички ще се държат сравнително прилично. Какво беше настроението и атмосферата на тази неформална среща?

ЛП: Именно!… В неформалната част те бяха много открити. Да, имали сме проблеми. Да, не сме си общували. Разчитаме и много вярваме във вас и в България – да ни помогнете. И тук вече влезнахме и ние с това, че да – ние дадохме заявка за това, че сме с тях, че искаме да помогнем и че искаме да сме заедно, но в същия момент трябва да сме много внимателни самите ние. И бяхме коректни, премиерът Борисов беше коректен към тях. Ние не можем да направим чудеса. Ние не сме със заявката, че от нас зависи всичко, или да им обещаем. Защото създаването на едни свръхочаквания или едни обещания, които не можем да изпълним, е още по-некоректно към тях. Така че се опитахме, така, да потушиме хем емоциите. А знаете ли с какво почна премиерът Борисов срещата? Каза: Сега, първото нещо, което трябва, когато започваме тази среща, сега сме си в затворен кръг, трябва да спрем да казваме Велика България, Велика Македония, Велика Сърбия, Велика Албания. Трябва да спрем да сме велики, защото засега сме най-бедният регион в Европа; трябва да бъдеме прагматични, да оставим и да загърбим назад и да гледаме напред. (…) Сега трябва да фокусираме усилията, защото, използвайки и опита, който имаме, и научените уроци, които имаме и ние като държава – присъединяването и въобще европейската интеграция не е толкова лесна. Тя изисква компромиси, усилия, изисква промяна, приемане на едни ценности. Това беше другото много важно, защото ЕС има своите проблеми и те са много сериозни… ЕС има своите проблеми и предизвикателства и те стоят пред нас. В същия момент обаче осъзнава, че без Западните Балкани, без Балканите, няма да е завършен, бих казала, проектът за ЕС! Не само като ценности – но единният пазар! Капиталът. Кой е най-големият капитал, който имаме ние тука в България и на Балканите? Това са младите хора!

АХ: Някои от тях са в чужбина вече…

ЛП: ТЕ ПАК СА В ЕВРОПА! Въпросът е, че капиталът, нашият капитал на България, са младите хора, на които сега обаче трябва да им създадем ред и възможности…

АХ (отваря уста): …

ЛП: Позволете ми една дума, като говорим за младите хора! Днес е 8 декември – да честитя празника на всички студенти. Да учат, да дерзаят и да останат в България, защото си заслужава България да я направим такава, каквато, в каквато искаме да живеем!