Кабинетът одобри вчера решението на министъра на транспорта да поднови процедурата за концесионер на летище София. Процедурата, която беше спряна от служебния кабинет, този път ще бъде консултирана от международни финансови институции. Това е един от най-големите държавни активи, с изключение на енергийните, който не се управлява добре, има нужда от разширение и по-скоро световна компания с опит в сектора може да го направи, отколкото назначавани от политици чиновници.

От търга държавата чака бързо плащане от 480 млн. лв., което поне според стара идея ще бъде похарчено за затъналото БДЖ. Тези очаквания на държавата са разписани и в проекта за бюджет за 2018 г. В него е предвидено до края на 2018 г. да бъде подписан концесионният договор, като заложеният еднократен приход от евентуалното отдаване на летището на нов оператор е в размер на 480 млн. лв.

При първото отваряне на процедурата през май 2016 г. държавата поиска бъдещият стопанин на аерогарата да плати първоначална сума от минимум 550 млн. лв. Идеята беше със средствата да се покрият дълговете на БДЖ. Отделно от това беше разписано, че годишно концесионерът трябва да внася концесионна такса от минимум 9.9 млн. лв., както и да направи инвестиции за поне 306 млн. лв. в летището.

Общо за целия 35-годишен период на концесията прогнозираната финансова полза за държавата беше изчислена на 2,676 млрд. лв. От бъдещия стопанин ще се чака основно да изгради наново стария терминал на летището.

Няма да има нова концепция, коментира преди време транспортният министър Ивайло Московски. По думите му при подновяването на процедурата ще бъде запазен принципът за авансово плащане от концесионера, както и разписаните в закона принципи да има годишна концесионна такса и инвестиции. Концесионната процедура беше открита от втория кабинет на Бойко Борисов, но заради слабия интерес срокът за подаване на оферти от евентуалните кандидати беше удължаван на четири пъти.

Последната крайна дата беше 19 май 2017 г., но през април процедурата беше прекратена от служебното правителство на Огнян Герджиков с аргумента, че е с пороци и не е изгодна за държавата. По думите на служебния транспортен министър Христо Алексиев заложените изисквания биха довели до вдигане на летищните такси с 20-25 млн. лв. на година, което би могло да доведе до отлив на авиокомпании и до свиване на трафика на летището. Като съществен проблем беше посочена и липсата на международен консултант, който да работи за по-доброто маркетиране на търга с цел привличането на повече кандидати.

В края на миналата година сегашното правителство подписа консултантски договор със Световната банка и ЕБВР. В първия опит интерес проявиха четири чужди оператора – на летището Ataturk в Истанбул – турската TAV, която е с най-голям акционер френската Aeroports de Paris Group; германската Fraport, която стопанисва и морските летища; турската Limak и операторът на летището в Цюрих.